Шумът около „Батман срещу Супермен: Зората на справеливостта“ най-сетне заглъхва. Пределно ясно е, че филмът ще се утвърди като комерсиален успех с приходи над 800 милиона долара за ‘Warner Bros.’ и ще се запомни като филмът за супергерои, който раздели света в полярно противоположните мнения за него. Но темата за критиците и феновете в медиите по света, за неангажираните средностатистически зрители, хванати в капан между тях, за двойните стандарти във филмовата критика и така нататък, е тема за друг текст.
Няколко елемента от колосалния филм на Зак Снайдър уловиха вниманието на всички и получиха универсално положителни отзиви. Сред тях се отличава представянето на най-новия екранен Брус Уейн/Батман, Бен Афлек, който наследява качулката и наметалото от редица изтъкнати актьори като Майкъл Кийтън, Джордж Клуни (надали някой е способен да оспори актьорските му качества въпреки участието му в катастрофалния „Батман и Робин“) и Крисчън Бейл. Експерти и закоравели фенове дружно засипаха с похвали съвършеното представяне на Афлек като Качулатия кръстоносец дори в отрицателни мнения за филма като цяло и оставиха в миналото негативните до глупост реакции при анонсирането на неговия кастинг. В кариерата на Афлек, пълна с възходи и падения, надали някога е имало по-символичен момент, а и по-точен за нас да хвърлим поглед назад върху забележителния му професионален път.
В момента Афлек е на 43 години – роден е през август 1972 година в Бъркли, Калифорния, а не в Бостън, Масачузетс, въпреки популярното схващане, че актьорът е роден именно там, породено от честите му екранни изяви с типичния за щата акцент. Семейството му все пак се мести именно в Масачузетс, когато Бен е на 2 години и няколко месеца преди да се роди по-малкия му брат Кейси. Братята Афлек израстват в политически и артистично активна среда. Дядо им по майчина линия е активист на американската Демократическа партия и университетски преподавател с научна степен по политология. Баща им пък е актьор и сценичен управител в Бостън от 60-те години, но през 70-те и 80-те попада в капана на алкохолизма и сменя редица работни места, превръщайки детството на синовете си в „страшно и изпитателно“ преживяване по думите на порасналия Бен. Когато по-старшият Афлек навършва 16 години, баща му се мести в Калифорния, където успява да се пребори с пристрастеността си, става професионален съветник по въпроса и впоследствие успява да възстанови връзката със синовете си.
Обградени от хора на изкуството още от най-ранна възраст, братята Афлек биват окуражавани от майка си да правят филмови експерименти и да търсят реализация като актьори още като деца. Първата професионална изява на Бен идва на крехката възраст от 7 години. Поради вече споменатата семейна среда със засилени артистични наклонности и познанството на майка им с местен кастинг агент, братята участват в редица рекламни клипове и се отчитат с кратки роли като деца в локални филмови продукции. В училище Бен се отчита с високи оценки, но ниска посещаемост и твърде слаба концентрация. Макар и да е приет в три университета, младият актьор не завършва висшето си образование и напуска колежа „Оксидентъл“ в Лос Анджелис, след като преподавател там се надсмива над ранен вариант на сценария за филма „Добрият Уил Хънтинг“, за който Афлек по-късно печели първия си „Оскар“.
Продължава на следващата страница
Подкрепи ни!