Бен Афлек – противоречивата история на най-автентичния Батман в киното

Шумът около „Батман срещу Супермен: Зората на справеливостта“ най-сетне заглъхва. Пределно ясно е, че филмът ще се утвърди като комерсиален успех с приходи над 800 милиона долара за ‘Warner Bros.’ и ще се запомни като филмът за супергерои, който раздели света в полярно противоположните мнения за него. Но темата за критиците и феновете в медиите по света, за неангажираните средностатистически зрители, хванати в капан между тях, за двойните стандарти във филмовата критика и така нататък, е тема за друг текст.

Снимка: Batman-News.com

Снимка: Batman-News.com

Няколко елемента от колосалния филм на Зак Снайдър уловиха вниманието на всички и получиха универсално положителни отзиви. Сред тях се отличава представянето на най-новия екранен Брус Уейн/Батман, Бен Афлек, който наследява качулката и наметалото от редица изтъкнати актьори като Майкъл Кийтън, Джордж Клуни (надали някой е способен да оспори актьорските му качества въпреки участието му в катастрофалния „Батман и Робин“) и Крисчън Бейл. Експерти и закоравели фенове дружно засипаха с похвали съвършеното представяне на Афлек като Качулатия кръстоносец дори в отрицателни мнения за филма като цяло и оставиха в миналото негативните до глупост реакции при анонсирането на неговия кастинг. В кариерата на Афлек, пълна с възходи и падения, надали някога е имало по-символичен момент, а и по-точен за нас да хвърлим поглед назад върху забележителния му професионален път.

Снимка: NewsBusters.ORG

Снимка: NewsBusters.ORG

В момента Афлек е на 43 години – роден е през август 1972 година в Бъркли, Калифорния, а не в Бостън, Масачузетс, въпреки популярното схващане, че актьорът е роден именно там, породено от честите му екранни изяви с типичния за щата акцент. Семейството му все пак се мести именно в Масачузетс, когато Бен е на 2 години и няколко месеца преди да се роди по-малкия му брат Кейси. Братята Афлек израстват в политически и артистично активна среда. Дядо им по майчина линия е активист на американската Демократическа партия и университетски преподавател с научна степен по политология. Баща им пък е актьор и сценичен управител в Бостън от 60-те години, но през 70-те и 80-те попада в капана на алкохолизма и сменя редица работни места, превръщайки детството на синовете си в „страшно и изпитателно“ преживяване по думите на порасналия Бен. Когато по-старшият Афлек навършва 16 години, баща му се мести в Калифорния, където успява да се пребори с пристрастеността си, става професионален съветник по въпроса и впоследствие успява да възстанови връзката със синовете си.

Бен Афлек (вляво) и Кейси Афлек (вдясно); Снимка: Fandango.COM

Бен Афлек (вляво) и Кейси Афлек (вдясно); Снимка: Fandango.com

Обградени от хора на изкуството още от най-ранна възраст, братята Афлек биват окуражавани от майка си да правят филмови експерименти и да търсят реализация като актьори още като деца. Първата професионална изява на Бен идва на крехката възраст от 7 години. Поради вече споменатата семейна среда със засилени артистични наклонности и познанството на майка им с местен кастинг агент, братята участват в редица рекламни клипове и се отчитат с кратки роли като деца в локални филмови продукции. В училище Бен се отчита с високи оценки, но ниска посещаемост и твърде слаба концентрация. Макар и да е приет в три университета, младият актьор не завършва висшето си образование и напуска колежа „Оксидентъл“ в Лос Анджелис, след като преподавател там се надсмива над ранен вариант на сценария за филма „Добрият Уил Хънтинг“, за който Афлек по-късно печели първия си „Оскар“.

Още на възраст от 8 години Бен се запознава с две години по-големия от него Мат Деймън. Двамата стават най-добри приятели, след като майките им, които работят заедно в образователната сфера, ги запознават и ги окуражават да прекарат време заедно. Двамата биват събрани от идентичните си интереси и мечти и изкарват много от междучасията си в училище в разговори относно бъдещите си кариери в киното. В късните си тийнейджърски години приятелите неколкократно пътуват до Ню Йорк за прослушвания за роли и дори спестяват пари в обща банкова сметка. През летните месеци двамата често работят заедно като строителни работници или уредници в киносалони.

Бен Афлек (вляво) и Мат Деймън (вдясно); Снимка: BostonMagazine.COM

Бен Афлек (вляво) и Мат Деймън (вдясно); Снимка: BostonMagazine.com

В периода на незавършеното си висше образование Афлек за първи път се докосва до режисьорската професия със създаването на няколко аматьорски студентски филма. Междувременно многократните му мимолетни появи в реклами, телевизионни сериали и независими филми, както и упоритите му опити да си осигури по-големи роли, постепенно започват да дават и по-удовлетворяващи резултати. През 1993 година Афлек получава поддържаща роля в култовата класика ‘Dazed and Confused’/„Объркани и непокорни“ на Ричард Линклейтър наред с редица млади актьори, които впоследствие стават суперзвезди, сред които Мила Йовович и Матю МакКонъхи. Бележитият режсьор отбелязва отличното впечатление, което му оставя Афлек с интелигентното си поведение и забележително физическо присъствие, докато той се изказва ласкаво за умерената склонност на Линклейтър към импровизация между актьорите на снимачната площадка.

Бен Афлек в "Объркани и непокорни"; Снимка: PopSugar.COM

Бен Афлек в “Объркани и непокорни”; Снимка: PopSugar.com

Три главни роли между 1995 и 1997 година правят името на Бен Афлек известно още преди огромния му пробив с „Добрият Уил Хънтинг“. В драмата ‘Glory Daze’ и в романтичната комедия ‘Chasing Amy’ актьорът засвидетелства характерната звездна харизма, необходима за главните роли в Холивуд, наред с остроумието и навременния си комичен изказ. В ‘Mallrats’ пък Афлек използва внушителните си 190 сантиметра ръст и тушира типичното си чаровно излъчване, за да изиграе убедително злобен грубиян. И трите централни превъплъщения донасят на развиващия се актьор кратки, но важни похвали от критическите среди.

През 1997 година по киносалоните идва и „Добрият Уил Хънтинг“, големият пробив на Бен Афлек и Мат Деймън. Досега филмът е бил пускан по телевизионните екрани в България и рекламиран със спечелените си награди толкова много пъти, че излишни разкази за положителното му критическо възприятие само ще досадят на уважаемия читател. Афлек и Деймън печелят „Оскар“ за оригинален сценарий, а написаната от тях роля на доктор Шон Магуайър донася на гениалния Робин Уилямс дълго отлагания му и напълно заслужен първи „Оскар“ за поддържаща мъжка роля. На церемонията по раздаването на наградите 26-годишният Афлек и 28-годишният Деймън отиват с майките си. Двамата получават предварителни отзиви за сценария си от големи имена в седмото изкуство като Роб Райнър, Уилям Голдман и Терънс Малик, но нито един от тях не се намесва пряко в труда им, който си остава оригинално тяхно творение.

Бен Афлек (вляво) и Мат Деймън (вдясно) с награди "Златен глобус" за сценария на "Добрия Уил Хънтинг"; Снимка: LATimes.COM

Бен Афлек (вляво) и Мат Деймън (вдясно) с награди “Златен глобус”; Снимка: LATimes.com

Големият пробив закономерно е последван от първия период на възход в актьорската кариера на Афлек. Главни роли в касовите екшън филми на Майкъл Бей „Армагедон“ и „Пърл Харбър“ вкарват в нарастващата филмография на актьора заглавия с огромна комерсиална стойност, докато изяви във „Влюбеният Шекспир“ и абсурдистката комедия на Кевин Смит „Догма“ му донасят повече критически похвали. Фокусът в ролите на Афлек обаче постепенно се измества към прекалено големи и зле написани продукции, участията в които предотвратяват и по-големи постижения за него в професионалната сфера. Огромният шум в таблоидите, който се вдига около връзките на чаровния актьор с Гуинет Полтроу и Дженифър Лопес, също прави невъзможно сериозното му възприемане от критици и зрители.

Ролите в независими продукции като режисьорския филм на Били Боб Торнтън ‘Daddy and Them’ продължават да носят положителни отзиви за работата на Афлек, но публичната му персона, раздувана до абсурдни пропорции от жълтите медии, както и лошият избор на проекти, започват постепенно да засенчват упоритата работа на актьора пред камерата. Екшънът ‘Reindeer Games’/„Двойни игри“ с Чарлийз Терон и драмата ‘Changing Lanes’/„Смяна на платната“ със Самюел Джаксън провокират прекалено смесени оценки от критиците и не генерират достатъчно печалби, за да поддържат жива звездата на Афлек върху лесно променящия се холивудски небосклон.

"Бенифър" на червения килим; Снимка: Time.COM

“Бенифър” на червения килим; Снимка: Time.com

През 2003 година излиза комиксовата адаптация ‘Daredevil’/„Дявол на доброто“, която също е посрещната противоречиво от експерти и фенове. По скромното мнение на автора на текущия текст филмът се превръща в обект на много безкрайно незаслужени критики и всъщност изпреварва духа на времето си с мрачния си тон и криминалния си сюжет. Афлек се справя безпогрешно с ролята на Мат Мърдок, а с фантастични поддържащи роли в лентата се отчитат Колин Фарел и Майкъл Кларк Дънкан, които вдъхват нов живот на съответните си персонажи дори по страниците на последвалите комикси с тяхно участие. Реалистичната тематика, напълно основателната претенция за драма и приземеният визуален тон обаче очевидно са сметнати за неподходящи за комиксова адаптация в момент от филмовата история, в който еталонът за жанра е ‘Spider-Man’/„Спайдър-Мен“ на Сам Рейми, а ‘Batman Begins’/„Батман в началото“ е само недоразвита идея в гениалния ум на Кристофър Нолан. Неадекватните отзиви за „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ ме карат да се зачудя колко път всъщност сме изминали оттогава досега във възприятието на комиксови адаптации, но както казах в началото на текста, това е предмет за съвсем друг текст.

Бен Афлек в ролята на Мат Мърдок/Деърдевъл; Снимка: ScienceFiction.com

Бен Афлек в ролята на Мат Мърдок/Деърдевъл; Снимка: ScienceFiction.com

Кариерата на Афлек продължава стремглавия си ход надолу, след като 2003 и 2004 година му донасят още гръмотевичните провали ‘Gigli’/„Трудна свалка“, ‘Jersey Girl’/„Момиче от Джърси“ и ‘Paycheck’/„Заплащането“. Също както за триумфа на „Добрият Уил Хънтинг“, за пълната липса на художествени качества в тези заглавия е изписано достатъчно. Като съвестен автор не намирам за нужно да ги споменавам повече, за да не будя читателското любопитство към тях. В две от тях Афлек дели екрана с Дженифър Лопес, но техният пълен провал и неотслабващият натиск от страна на таблоидите върху личния им живот разделя любимата двойка на Холивуд „Бенифър“ през януари 2004 година.

Около година почивка помага на Афлек да си върне фокуса в актьорската кариера и да намери нова подходяща партньорка в живота в лицето на Дженифър Гарнър. През 2005 година той получава номинация за „Златен глобус“ за поддържаща мъжка роля за превъплъщението си като актьора Джордж Рийвс в биографичния филм ‘Hollywoodland’/„Холивудленд“. Множество критици аплодират нюансираната му и многопластова роля, като отбелязват, че на този етап от кариерата му твърде много хора са го отписали като актьор прекалено рано.

Бен Афлек в ролята на Джордж Рийвс в "Холивудленд"; Снимка: AMCTVAsia.COM

Бен Афлек в ролята на Джордж Рийвс в “Холивудленд”; Снимка: AMCTVAsia.com

През 2007 година Афлек прави режисьорския си дебют с филма ‘Gone Baby Gone’/„Жертва на спасение“. Криминалният трилър по романа на Денис Лихейн, автор на други фикционални мистерии като ‘Mystic River’/„Реката на тайните“ и ‘Shutter Island’/„Злокобен остров“, адаптирани на големия екран от легенди като Клинт Истууд и Мартин Скорсезе, е посрещнат с категорично критическо одобрение. Ролите във филма играят Кейси Афлек, Мишел Монаган, Ед Харис и Морган Фрийман. Лентата прави чудесен портрет на обстановката и жителите на Южен Бостън, докато действието предоставя на зрителите напрегната драматична история с отлични представяния на забележителните актьори в ролите.

В паузата преди следващия си режисьорски проект Бен Афлек записва роли в комедиите ‘He’s Just Not That Into You’/„Той не си пада по теб“ и ‘Extract’/„Екстракт“, както и в драмата ‘The Company Men’/„Кариеристът“ и политическия трилър ‘State of Play’/„Правилата на играта“. Отличните финансови постъпления компенсират за противоречивите отзиви спрямо първия от изброените четири филма, докато останалите три донасят на Афлек още и още похвали от критиците. Много от тях посочват видимо подобрения подбор на роли от страна на актьора, който вече често отличават за това, че играе персонажи, „сякаш написани за него“.

Режисьорът Бен Афлек зад камерата на снимачната площадка; Снимка: FilmMakingReview.com

Режисьорът Бен Афлек зад камерата; Снимка: FilmMakingReview.com

‘The Town’/„Градът“ през 2010 година връща Афлек в режисьорския стол и по улиците на Бостън, отново за радост на критиците. Този път той играе и главната роля в новия си криминален трилър, който отново адаптира за големия екран книга – този път ‘Prince of Thieves’/„Принцът на крадците“ на Чък Хоган. „Градът“ се отличава с по-компактен сценарий и по-динамично действие от предишния режисьорски проект на Афлек, като в края на действието си му дава възможност да покаже и таланта си в режисурата на екшън сцени. Интригата отново е несекваща през целия филм и предоставя на отлични актьори възможността да блеснат на екрана. Самият Афлек се отдава напълно на ролята си на престъпник в края на криминалната си кариера и засвидетелства пред камерата фантастична физика и страхотно присъствие. Сред останалите актьори личат имената на Ребека Хол, Блейк Лайвли, Крис Купър и Джон Хам, но над всички застава страхотният Джереми Ренър с ролята си на опасен психопат, за която получава и номинация за „Оскар“.

Джереми Ренър (в гръб) и Бен Афлек в "Градът"; Снимка: Warner Bros.

Джереми Ренър (в гръб) и Бен Афлек в “Градът”; Снимка: Warner Bros.

През следващите две години Афлек отсъства от големите екрани в подготовка на третия си режисьорски филм, който се оказва и най-големия триумф в кариерата му дотук. „Арго“ излиза по киносалоните в САЩ през октомври 2012 година и е посрещнат с универсално критическо одобрение. Историята за хитроумното спасяване на заложници от американското посолство в столицата на Иран дава възможност на Афлек да подчертае вече засвидетелстваните си способности като режисьор да илюстрира напрежение и важност на екрана без експлозивно насилие или зрелищни специални ефекти. Той отново играе главната роля и си осигурява първокласни екранни партньори в лицето на ветераните Браян Кранстън, Джон Гудман и Алан Аркин. Автентичният исторически трилър е номиниран за повече призове, отколкото на този етап от писането на статията съм способен да изпиша, и постига голямата си победа във вечерта на наградите „Оскар“, когато грабва отличието за най-добър филм. Статуетката се приема от продуцентите Грант Хеслов, Джордж Клуни и самия Бен Афлек. „Арго“ до голяма степен поставя точката в края на триумфалното завръщане на Афлек под светлината на прожекторите след гръмките му провали в средата на отминалото десетилетие.

Джордж Клуни (вляво), Грант Хеслов (по средата) и Бен Афлек (вдясно) с награди "Оскар" за най-добър филм за "Арго"; Снимка: PopSugar.COM

Отляво надясно: Джордж Клуни, Грант Хеслов и Бен Афлек; Снимка: PopSugar.com

През 2013 година актьорът се снима в противоречиво възприетите ‘Runner Runner’/„Надцакването“ и ‘To The Wonder’/„До чудото“. Върху последния филм Афлек работи с Терънс Малик, но съвместният им проект е оценен от критиците не дотам ласкаво, колкото последвалата колаборация на актьора с режисьора Дейвид Финчър. През 2014 година страхотният трилър по едноименния роман на Джилиън Флин ‘Gone Girl’/„Не казвай сбогом“ донася на всички участници в проекта фантастични отзиви от експертите и дори задоволителен комерсиален успех. Афлек блести на екрана в компанията на Розамунд Пайк, която е истинското откритие на филма, и други известни звезди като Тайлър Пери, Нийл Патрик Харис и други. Режисьорът Финчър подчертава, че е избрал Афлек за ролята заради пределно ясното му разбиране за погрешното медийно възприятие на публичните личности.

Бен Афлек в "Не казвай сбогом"; Снимка: Decider.COM

Бен Афлек в “Не казвай сбогом”; Снимка: Decider.com

През август 2013 година, по-малко от половин година след големия си триумф с „Арго“, Афлек се оказва между зъбите в зиналата паст на фанатизираните комиксови фенове, когато ‘Warner Bros.’ официално съобщава, че актьорът ще играе Брус Уейн/Батман в продължението на филма за Супермен ‘Man of Steel’/„Човек от стомана“. Изключителните актьорски и режисьорски постижения на Афлек от 2005 година насам, както и съвършеното физическо сходство между актьора и персонажа на възрастния Брус Уейн, остават неспоменати в озлобените коментари на милиони заселници на уебпространството със спорен церебрален капацитет. Първите промоционални изображения и видеокадри с Афлек в ролята на Батман драстично подобряват апокалиптичните очаквания на въпросните индивиди, които започват да забелязват приликата между техния любим комиксов герой и актьора, на който е поверена ролята. Страхотният последен трейлър за филма, поставящ акцент върху персонажа на Брус Уейн/Батман, дори увеличи очакванията към представянето на Афлек до високи.

И въпросните очаквания, разбира се, бяха оправдани и надминати с много. В „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ Афлек прави най-точната и автентична интерпретация на Черния рицар на големия екран в дългата му и пъстра филмова история. Той излъчва всички нужни характеристики като авторитет, самочувствие, неудържима ярост и емоционална ранимост, които са присъщи на образа му. Афлек впечатлява и с доминиращото си екранно присъствие, което се изразява както в харизматично поведение, така и в невероятни чисто физически пропорции. Неговият Батман се бие като звяр, троши кости и не се свени да ръга с ножове; разработва стратегии и винаги остава на две стъпки пред враговете си с изключение на гениалния Лекс Лутор; пренася класическия комиксов облик на героя с типичния си звезден вид и изключителната си физика; извършва реални разследвания, действа под прикритие и прави адекватни дедукции като детектив; и, разбира се, заковава с идеална точност комплексната и противоречива психология на възрастния Брус Уейн – параноичен, циничен, изтощен от живота и дори садистичен в минимална степен при сблъсъците си с престъпници.

Бен Афлек в ролята на Брус Уейн/Батман; Снимка: Warner Bros.

Бен Афлек в ролята на Брус Уейн/Батман; Снимка: Warner Bros.

Анонсираните дотук бъдещи проекти на Афлек извън ролята на Батман са екшън трилърът ‘The Accountant’/„Счетоводителят“ на режисьора Гавин О‘Конър и четвъртият му режисьорски проект ‘Live By Night’/„Те живеят в нощта“, който ще пренесе на големия екран действието от едноименния гангстерски роман на Денис Лихейн, вече споменатия автор на „Жертва на спасение“, „Реката на тайните“ и „Злокобен остров“. В рамките на споделената филмова вселена на ‘Warner Bros.’/’DC Comics’ Афлек е ангажиран да изиграе Батман в двете части на предстоящия мегапроект ‘Justice League’/„Лигата на справедливостта“, който ще събере на екрана Черния рицар и другите прочути супергерои Superman/Супермен, Wonder Woman/Жената Чудо, Cyborg/Киборга, The Flash/Светкавицата и Aquaman/Аквамен. Освен това през последните няколко дни в Интернет упорито се завъртя слухът, че Афлек е завършил сценария за солов филм за Батман в сътрудничество с комиксовия автор Джеф Джоунс и предстои да режисира лентата. Дали тези слухове ще се потвърдят, предстои да разберем много скоро, но още през август тази година ще видим актьорът в костюма на Батман отново в кратка поява в ‘Suicide Squad’/„Отряд самоубийци“, където за първи път ще се срещне със заклетия си враг Жокера така, както ще бъде изигран от носителя на „Оскар“ Джаред Лето.

Бен Афлек в ролята на Брус Уейн/Батман; Снимка: DigitalTrends.COM

Бен Афлек в ролята на Брус Уейн/Батман; Снимка: DigitalTrends.com

Без или със качулка и наметало, на този етап от кариерата си Афлек вече окончателно се е превърнал в уникална суперзвезда, която е магнит за филмовите зрители. Доказаните му качества най-сетне засенчиха тиражираните клюки относно личния му живот и разводът му с Дженифър Гарнър след 10 години брак дори не беше така широко разгласен, както предишните му връзки. Хуманитарните му начинания по цял свят и либералните му политически позиции са добре документирани и са му изградили основателен имидж на интелигентен и информиран мъж. Невероятната му история на възход, падение и творческо възраждане сама звучи като сюжет на класическа драма. Предстои да видим дали тя ще е с щастлив край, но всички знаем, че Холивуд ги обича именно така. А толкова години по-късно явно все още обича и Бен Афлек.

И знаете ли защо? 😉

Георги Петров
е на 25 и е завършил бакалавърска степен по специалност "журналистика" в СУ „Свети Климент Охридски”. Работил е като международен и културен редактор за новините на БНТ "По света и у нас", водил е рубрика на филмова тематика по Box TV и в момента работи като водещ на рубриката „Кино Аларма” в БНР „Христо Ботев”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to