Бен Афлек – противоречивата история на най-автентичния Батман в киното

10.04.2016

Още на възраст от 8 години Бен се запознава с две години по-големия от него Мат Деймън. Двамата стават най-добри приятели, след като майките им, които работят заедно в образователната сфера, ги запознават и ги окуражават да прекарат време заедно. Двамата биват събрани от идентичните си интереси и мечти и изкарват много от междучасията си в училище в разговори относно бъдещите си кариери в киното. В късните си тийнейджърски години приятелите неколкократно пътуват до Ню Йорк за прослушвания за роли и дори спестяват пари в обща банкова сметка. През летните месеци двамата често работят заедно като строителни работници или уредници в киносалони.

В периода на незавършеното си висше образование Афлек за първи път се докосва до режисьорската професия със създаването на няколко аматьорски студентски филма. Междувременно многократните му мимолетни появи в реклами, телевизионни сериали и независими филми, както и упоритите му опити да си осигури по-големи роли, постепенно започват да дават и по-удовлетворяващи резултати. През 1993 година Афлек получава поддържаща роля в култовата класика ‘Dazed and Confused’/„Объркани и непокорни“ на Ричард Линклейтър наред с редица млади актьори, които впоследствие стават суперзвезди, сред които Мила Йовович и Матю МакКонъхи. Бележитият режсьор отбелязва отличното впечатление, което му оставя Афлек с интелигентното си поведение и забележително физическо присъствие, докато той се изказва ласкаво за умерената склонност на Линклейтър към импровизация между актьорите на снимачната площадка.

Три главни роли между 1995 и 1997 година правят името на Бен Афлек известно още преди огромния му пробив с „Добрият Уил Хънтинг“. В драмата ‘Glory Daze’ и в романтичната комедия ‘Chasing Amy’ актьорът засвидетелства характерната звездна харизма, необходима за главните роли в Холивуд, наред с остроумието и навременния си комичен изказ. В ‘Mallrats’ пък Афлек използва внушителните си 190 сантиметра ръст и тушира типичното си чаровно излъчване, за да изиграе убедително злобен грубиян. И трите централни превъплъщения донасят на развиващия се актьор кратки, но важни похвали от критическите среди.

През 1997 година по киносалоните идва и „Добрият Уил Хънтинг“, големият пробив на Бен Афлек и Мат Деймън. Досега филмът е бил пускан по телевизионните екрани в България и рекламиран със спечелените си награди толкова много пъти, че излишни разкази за положителното му критическо възприятие само ще досадят на уважаемия читател. Афлек и Деймън печелят „Оскар“ за оригинален сценарий, а написаната от тях роля на доктор Шон Магуайър донася на гениалния Робин Уилямс дълго отлагания му и напълно заслужен първи „Оскар“ за поддържаща мъжка роля. На церемонията по раздаването на наградите 26-годишният Афлек и 28-годишният Деймън отиват с майките си. Двамата получават предварителни отзиви за сценария си от големи имена в седмото изкуство като Роб Райнър, Уилям Голдман и Терънс Малик, но нито един от тях не се намесва пряко в труда им, който си остава оригинално тяхно творение.

Големият пробив закономерно е последван от първия период на възход в актьорската кариера на Афлек. Главни роли в касовите екшън филми на Майкъл Бей „Армагедон“ и „Пърл Харбър“ вкарват в нарастващата филмография на актьора заглавия с огромна комерсиална стойност, докато изяви във „Влюбеният Шекспир“ и абсурдистката комедия на Кевин Смит „Догма“ му донасят повече критически похвали. Фокусът в ролите на Афлек обаче постепенно се измества към прекалено големи и зле написани продукции, участията в които предотвратяват и по-големи постижения за него в професионалната сфера. Огромният шум в таблоидите, който се вдига около връзките на чаровния актьор с Гуинет Полтроу и Дженифър Лопес, също прави невъзможно сериозното му възприемане от критици и зрители.

Ролите в независими продукции като режисьорския филм на Били Боб Торнтън ‘Daddy and Them’ продължават да носят положителни отзиви за работата на Афлек, но публичната му персона, раздувана до абсурдни пропорции от жълтите медии, както и лошият избор на проекти, започват постепенно да засенчват упоритата работа на актьора пред камерата. Екшънът ‘Reindeer Games’/„Двойни игри“ с Чарлийз Терон и драмата ‘Changing Lanes’/„Смяна на платната“ със Самюел Джаксън провокират прекалено смесени оценки от критиците и не генерират достатъчно печалби, за да поддържат жива звездата на Афлек върху лесно променящия се холивудски небосклон.

Продължава на следващата страница

1|2|3|4Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Деница ДимитроваКакво обещава есенният киноекран през 2017?22.09.2017

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика