Блясъкът на чистия ум

06.09.2016

 

Събуждайки се една сутрин, всичко щеше да е изтрито, а блясъкът на чистото ни съзнание щеше да е завиден. Тогава нямаше да живеем със страховете си от минали връзки, нито щяхме да ближем рани от наранената си гордост и разбитото си сърце. Нямаше да носим товара на минали щастливи моменти, които никога повече няма да се повторят такива, каквито са били. Това би било щадящо, но… и отнемащо, защото да ти отнемат моментите на интимност е като да ти откраднат лятото. Може да забравиш за дългите дни, за вечерите, в които небето е отрупано със звезди, и за мириса на море, но ако някой ти разкаже за лятото, винаги ще имаш копнеж по него. Та и така с любовта. Романтични или не, всеки един от нас иска веднъж да срещне човек, който го обича такъв, какъвто е. Колкото и зле да завърши една любов, тя все пак е била някога любов. Ще срещнеш хората, които трябва да срещнеш, и ще страдаш, когато трябва да страдаш. Спомените правят живота интересен. Другото е просто делник. Кафе. Задължения и повторения. Мигове, в които не винаги ни се ще да сме, но в което сме задължени да бъдем. За щастие обаче съществуват и други моменти и в тях си на правилното място в правилното време и с правилния човек. Чувстваш се щастлив и дори някак безсмъртен… Ще ги забравиш ли?

Аз – не. Най-красивите думи понякога се раждат във вечерите, в които меланхолията е единственото, с което можеш да се завиеш. Най-красивите текстове понякога са за копнежа по изгубените крила, по изгубения рай. Гумичка за спомени така или иначе не съществува. Притежаваме само дните пред нас, в които да разглобяваме спомени и да сглобяваме себе си. Като в кутията на Пандора остава и надеждата, че някога няма вече да си говорим за раздели, защото никой никъде няма да ходи.

И когато есенната тишина нахлуе с мрака в моята стая, изгасям светлината и се завивам със спомени. Затварям очи и тъмнината става по-малка. Колко хубаво нещо са спомените! Отново съм там, където искам да бъда. Отново чувам глас, заради който още сърцето ми може да се пръсне на хиляди парчета.

Мога да умра.

Просто съм толкова щастлива.

MV5BMTk3MDAwMzcyOF5BMl5BanBnXkFtZTcwOTg5ODMyMw@@._V1_SX1520_CR0,0,1520,999_AL_

 

“Да комуникираш не значи да говориш постоянно.”

“Нима сме станали като онези отегчени двойки, които съжаляваме по ресторантите. Вечерящите мъртви. Не мога да понеса, че хората ще ни приемат като такива.”

“Поглеждаш едно бебе и веднага осъзнаваш колко е свободно и необременено, а възрастните са пълна каша от тъга и фобии.”

“Блажени са забравящите, защото техен е раят на невежеството.”

“Много мъже твърдят, че ги завършват, допълвам или ги карам да се чувстват живи, но аз съм прото едно момиче, което все още се опитва да открие себе си.”

“K.: Това е краят, Джоел.

Дж.: Знам.

Дж.: Ще се насладим на момента.”

К: Какво ще правим?”

“Може да се сбогуваме… все едно сме го правили.”

“Дж.: Но аз харесвам всичко в теб!

К: Не след дълго ще спреш да ме харесваш. Ти пък ще ми станеш скучен и ще се почувствам като в капан, защото съм си такава.

Дж.: Добре!

К: Добре?!”

„Възможно е да заличиш някого от ума си. Трудно е да го изтриеш от сърцето си.”

“Сега мога да умра. Толкова съм щастлив. Никога не съм се чувствал така. Сега съм точно там, където искам да бъда.“

Автор: Карина Николова

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров"Код: 999" с Кейси Афлек и Кейт Уинслет - spoiler-free ревю14.03.2016

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE