Born To Be Wild – тъмната страна на рока (втора част)

19.11.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Ела какъвто си, какъвто беше. Какъвто искам да бъдеш. Като приятел, като стар враг. Знам, че няма да се забавиш. Познаваме се отдавна. Мога да те изкуша отново с дяволски неподправената си лудост. Ще открехна за теб вратите на рока, на поетичната му съблазън, побъркваща инстинктите. Ще те отвлека в хаоса на животинския му мрак.

Захвърлени сме в този свят като куче без кокал. И преди да се издигнем до ездачи на бурята, пълзим и страдаме, раждайки поезия. Истинска поезия, от онази мрачната, която бърка с омърсените си пръсти в душите. А един мрачен рицар в кожени панталони успя да я облече в ноти. Някъде през средата на 60-те Джим Морисън ни окова с тъмната си харизма и диви, разголващи думи. Събрах го с Рей Манзарек още в университета и ги поставих пред „дверите на възприятието”, за да се превърнат в The Doors. Единият подчиняваше думите, а другият притежаваше музиката. Текстовете им преливаха от неприкрита сексуалност и магнетизиращ окултизъм, концертите им хипнотизираха публиката. Хайде, скъпа, запали огъня в мен, подпали нощта! По това време вече бях свикнал с алкохолизма и наркоманските ексцесии, но The Doors ми разкриха съвсем друго измерение на масовите халюцинации. Концертът на 1 март 1969 г. беше легендарен не само за групата, но и за рока в онези времена. В този ден Морисън започна да пие от сутринта, изпусна полета за Маями и закъсня с час за концерта в Дайнър Кей Аудиториум. Беше адска жега, а „залата” всъщност беше стар хамбар без вентилация и седалки. Всички бяха притиснати, летяха свободно в колективната хипноза на очакването. „Обичайте ме. Не мога да продължа без любов. Искам малко любов! Никой ли не обича задника ми?”

Истерията завладява неадекватните умове, потните тела затрептяват в един ритъм, всички обичат Джим Морисън, въпреки че отказва да пее. „Всички сте шибани идиоти! Всички сте роби. Какво ще направите? Какво ще направите?” Шокът ни удря неочаквано, адреналинът нахлува неканен. Едно хлапе скача пъргаво на сцената и залива Джим с шампанско. Той сваля подгизналата си риза и продължава да крещи: „Нека видим малко плът, нека се съблечем!” Публиката го следва, обсебена от лудия магнетизъм на ставащото. Всички са полуголи, а Морисън отива все по-далеч, ръцете му се спускат към слабините и започват да се движат скандално. Ексхибиционизмът му побърка публиката и му навлече арест, глоба и шест месеца затвор. Рей Манзарек с право нарече „представлението” на Джим масова „религиозна халюцинация”. Година по-късно краят на The Doors настъпи рязко и болезнено. По време на концерт в Ню Орлиънс Морисън се предаде. Завъртя диво микрофона и започна да го блъска по сцената. Спря и седна едва когато подът поддаде на атаката му и също се пречупи. Групата единодушно реши да сложи край на неуравновесените, разрушителни изпълнения. На 3 юли 1971 г. Морисън беше намерен мъртъв от любимата си Памела във ваната на апартамента им. С уиски и хероин в кръвта Джим беше приветстван в Клуб 27. „Никой не помни името ти, когато си странен.” Добре че тук сгрешихте, г-н Морисън.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Йорданка ВеселиноваThe 1975 – три албума и едно прераждане по-късно25.01.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино