Гръндж – или как всеки може да сформира група

 

Гръндж е поджанр на алтернативния рок и субкултура, която се заражда в средата на 90-те и продължава до ден днешен.

Гръндж музиката нашумява и става популярна и всеприсъстваща в медиите в началото на 90-те, благодарение на групи като Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden, Alice in Chains, Stone Temple Pilots и др. Въпреки залеза на музикалния стил заради разпадането на повечето групи, които са определящи за жанра, той все пак оставя трайна следа в композирането и алтернативното рок звучене, служейки като еталон за повечето пост-гръндж банди от 2000 напред.

„Звукът на Сиатъл“, както още е известен стила заради местонахождението на неговото възникване (САЩ, Вашингтон, Сиатъл и околните градове), се отличава с шумни дисхармонични китари, бързи барабани, дрезгавина във вокалите и текстове на песните, които предават гняв, апатия, аутсайдерство, анархия, хаос, желание за свобода.

Гръндж („grunge“) буквално в превод означава „мръсен, нечист, мърляв, овалян, замъглен“, което много точно пасва на популярната през 80-те и 90-те музика в Сиатъл. В началото думата е използвана като прилагателно в отрицателен аспект, най-вече като препратка към сиатълските банди, които са „постигнали“ това качество на звука, предимно поради наложителността да работят с малък бюджет, незапознатостта със спецификите на звукозаписа и умишлената липса на професионализъм.

За пръв път терминът е използван от Марк Арм, вокалист и фронтмен на Green River, а по-късно и на Mudhoney, през 1981, когато пише писмо до сиатълското списание „Desperate Times“, критикувайки собствената си група – Mr. Epp and the Calculations, наричайки я „шум, боклук, грънж“ (“Pure grunge! Pure noise! Pure shit”). По-късно думата е присвоена от независимата звукозаписна компания „SubPop“, която популяризира термина като препратка към сиатълските банди в този период. Когато грънджът започва своето първоначално развитие, музикалните журналисти го наричат „болезнен рок“ заради силното влияние на Black Sabbath върху музиката.

Проблемът с термина идва от там, че всяка група в Сиатъл през 90-те е определяна като гръндж, дори да няма такова звучене. „Ако си от Сиатъл и си под 30 години, ти си гръндж.“ Заради ниското и непретенциозно качество на звукозаписа това е и периодът, когато всеки е можел да създаде група, дори да няма опит.

Mudhoney

В музикално отношение стилът се отличава с „фийдбек“ и „дисторшън“ на китарите, тежък и тромав бас, минорни тоналности и рифове. Музикалният критик Робърт Лос го определя като смесица от насилие, скорост, сила и мелодия. В гръндж музиката всеки има място и всички са равни без значение от пол, раса, сексуалност или външни белези.

В самата си основа представлява хибриден стил, една умела симбиоза на пънк рок (по-специално групи като Black Flag) и хеви метъл (в ранната си форма Black Sabbath). С пънка го сродява суровия звук с умишлено (и донякъде не) ниско качество на звука, подобно послание в текстовете, безразсъдния и непрофесионален подход към изпълнението. Заради намалелия прилив на адреналин, тромавото темпо и дисхармоничния звук се различава от традиционния пънк рок, а по-дълбокото и мрачно звучене го свързва с хеви метъла. В различните групи може да се усети наклонност към единия или другия жанр (Pearl Jam са повече класически рок, а Nirvana – пънк рок, Alice in Chains и Soundgarden със своите тъмни нотки клонят към хеви метъла). Някои твърдят, че гръндж музиката е повлияна и от инди рока, по-специално заради Sonic Youth и „свободно изразения шум“.

Грънджът е рок жанрът, известен като най-тъжен, унил и мрачен. Отличителна негова характеристика е, че отхвърля солото на китарата – контрапункт в хеви метъла, а вместо това избира мелодични блус елементи, които се фокусират върху песента цялостно, а не специално върху солото.

Стилът започва своето развитие през 1980 в Сиатъл, когато градът е изолиран от другите музикални локации – Лос Анджелис и Ню Йорк. Той е място на работната класа, където хората са били принудени да търпят лишения, живеейки в бедност и мизерия. Така се ражда алтернативната музика на малкия град, поела в себе си проблемите и живота в нищета на своите съвременници.

Местни сиатълски банди започват да смесват пънк и метъл през 1984. Най-голям принос за откриване и поставяне началото на грънджа имат U-Men, които въпреки своята предразположеност към пънка, успяват да възбудят интереса със своята синкретичност на звука. След това идват TAD, Blood Circus, а по-късно и Mudhoney, които напълно изчистват стила и показват грънджа в цялата му прелест.

90-те години се превръщат в „Златния век на грънджа“. Това е периодът, когато жанрът е въведен в мейнстрийма, а главен принос за това имат Nirvana с втория си албум „Nevermind” (1991), Alice in Chains с „Dirt” (1992), Pearl Jam – „Ten” (1991), Soundgarden – „Badmotorfinger” (1991). Първоначално за „Nevermind” не са възлагани големи надежди, очаквал се е минимален успех и е бил поставен на една везна с „Goo” на Sonic Youth. Първият сингъл на албума – „Smells Like Teen Spirit”, е движещата сила, която изстрелва гръндж музиката в масовата медийна среда и го превръща във феномен, който завзема музикалната сцена и изкарва на показ алтернативната рок музика през 90-те. Заради постоянното излъчване на клипа по MTV, „Nevermind” продава 400 000 копия до Коледа 1991. Успехът му продължава, когато през януари 1992 албумът измества „Dangerous“ на Michael Jackson от номер 1 в класацията на Billboard. През 1999 получава диамантен сертификат от Асоциацията на звукозаписните компании в Америка (RIAA).

Абърдийн, Вашингтон – родният град на Кърт Кобейн

Гръндж музиката запада или по-скоро намалява своята популярност в края на 90-те, като главните фактори са: разпадането на групите, определящи стила и смъртта на Кърт Кобейн, който е наречен „Джон Ленън на полюляващия се Северозапад“ от списание „Time“.

Въпреки спада на музикалната сцена, гръндж културата не губи своите последователи, траснформира се от субкултура към масова култура, разраствайки се все повече в модата, киното, литературата, кориците на списанията, изобразителното изкуство.

Това, което е определяно като „гръндж“, не носи или предава послание, то самото е посланието, то не говори, а действа, то е вик, крясък, една пасивно-агресивна революция.


Автор: Даяна Маринова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to