Безспорно е, че макар да попада в категория фентъзи, световноизвестната продукция на НВО „Игра на тронове“ проправи пътя за трайното настаняване на историческите драми на малкия екран. Днес ще оставим настрана по-известните „Викинги“ и „Марко Поло“ и ще обърнем внимание на едно не по-малко любопитно заглавие в този жанр – „Черни платна“.

Историята на сериала ни отвежда на остров Ню Провидънс през първата половина от осемнадесети век. Златната ера на пиратството. И приблизително двадесет години преди събитията от знаменитата книга на Робърт Луис Стивънсън „Островът на съкровищата“. И точно тук изниква въпросът – къде е историческият елемент в сюжет, базиран на приключенски роман? Макар една част от героите и събитията в „Черни платна“ да са плод на режисьорското въображение, основната сюжетна линия следва реалните събития, очертали пътя на борбата с пиратството в Западните Индии (днес Карибския басейн), засягало пряко интересите на британските, френските и холандските търговци. Зрителите получават възможността да се запознаят със свирепия капитан Джеймс Флинт (Тоби Стивънс), преди той да се сдобие с легендарното си съкровище, и все още младия Джон Силвър (Люк Арнолд). Компания им правят реални исторически фигури като Анн Бони, Джак Ракъм, Чарлз Вейн, Нед Лоу, Бенджамин Хорниголд и дори самият Черната брада.

Макар критическите оценки на първия сезон да го поставят едва малко над посредствеността, то последвалите два са посрещнати повече от радушно, а процентът зрителско одобрение в IMDB и Rotten Tomatoes се задържа над 90. Причината за това можем да открием в относително мудното развитие на сюжета през първите осем епизода, което обаче полага основите за една наистина вълнуваща и наситена с обрати история. Можем да приемем, че режисьорското дуо Робърт Ливайн и Джонатан Стайнберг е избрало да „пожертва“ екшъна и тръпката от преследването, плячкосването и битките в открито море, с които всички ние неизменно свързваме пиратския живот, за да им отдели място там, където присъствието им няма просто да предостави зрелище на зрителите, а ще е логически обвързано с останалите събития от сюжета. Така че се въоръжете с малко търпение.

За сметка на това разполагаме с наистина великолепен актьорски подбор. В лицето на Тоби Стивънс („Десет малки негърчета“, „007: Не умирай днес“, „Машината“) разпознаваме бившия лейтенант от Британския кралски флот Джеймс Флинт – страховитият, безскрупулен и решителен капитан на „Моржа“. Противоречив образ, който трудно може да остави някой от зрителите безпристрастен. Мотивите за мъст и алчност поставят редовно на изпитание вътрешното чувство за чест на Флинт, изправяйки го пред коварни избори и подлагайки на ежедневни изпитания верността на екипажа му, които често играят ролята на жертвени агнета или разменни моменти за постигане на амбициите му. И – както при повечето такива истории – в основата на всичко стои жена. Елинор Гътри (Хана Ню) мечтае да види любимия си Насау напълно свободен от игото на британската корона и машинациите на търговските компании. Цел, в която е готова да се вкопчи със зъби и нокти.

Единственият източник на хаос, с когото не успява да се пребори, е Чарлз Вейн (Зак МакГоуън). Свирепият капитан на „Рейнджъра“ сякаш е осъден вечно да стои в сянката на Флинт. Но единствено той – мъж, лишен от кораб, екипаж и съюзници – притежава нужните качества, за да се противопостави на кроежите му. МакГоуън ни предоставя образ, чиито непреклонност и воля не биват просто зададени, а се утвърждават отново и отново чрез подлагането им на редица изпитания както от физически, така и от душевен характер. Докато останалите балансират по границата между доброто и злото, Вейн излиза извън обсега им, изправяйки действията си пред един-единствен съдник – съдбата. Но нека не забравяме и Силвър. Мъж с лека кесия и още по-лека съвест, използващ завидните си хитрост и манипулативност, за да служи на най-първичната човешка нужда – да оцелее.

В допълнение разполагаме с богата палитра от второстепенни персонажи, сред които изпъкват имената на утвърдени телевизионни актьори като Джесика Паркър Кенеди, Клара Педжет и Тоби Шмиц. Показвани в позиции както на сила, така и на слабост, обитателите на Насау изграждат един впечатляващо реалистичен образ на пиратите. В играта им откриваме мъже и жени, отхвърлени от обществото и закона. Хора, презиращи света и същевременно отчайващо борещи се за своето място в него. Забравете за приключенията и каскадите на Джони Деп. Животът на борда в „Черни платна“ е безпощаден, кървав и безчестен; разпокъсан свят, задържан заедно единствено от силата на златото и дадената дума.

Справедливо е да отдадем дължимото на саундтрака, композиран от Беър МакКриъри. Всяка една от мелодиите вплита в тоновете си носталгията и погубените мечти на пиратската епоха, без да пропуска да създаде необходимата атмосфера за всяка морска битка или преследване.

Не можем обаче да си затворим очите за някои от недостатъците на продукцията. Освен ако не се въоръжите със завидно търпение или не сте твърд почитател на пиратските истории като мен, първият сезон ще бъде истинско изпитание за нервите ви. Действието се развива бавно и мудно, а всеки от епизодите по-скоро надгражда завръзката на сюжета, отколкото да играе роля в разплитането му. За сметка на това втори и трети сезон ни предоставят почти съвършен баланс между повествование и екшън, без да пропускат да ги подплатят със завидно количество интрига и обрати. Единственият плюс на този своеобразен „пролог“ е, че позволява на зрителя да се обвърже по-емоционално с персонажите от екрана.

„Черни платна“ не притежава славата на „Игра на тронове“. И макар да не отстъпва по бруталност на „Викинги“, му липсва неговата популярност (както и сините очи на Травис Фимъл). Но въпреки това е заглавие, което може да се разгледа като своеобразна дългосрочна инвестиция. Всеки следващ сезон надгражда предшественика си, а историята омагьосва с преплитането на история и фантазия. Заглавие, което определено извоюва своето място в пантеона на историческите драми.