Отворените рани в психиката скоро ще започнат да чертаят дълбоки кървави ивици по кожата – това ни обещава новият сериал на HBO „Отворени рани“. Взаимодействието между бръснач и плът – едно забравено всекидневно занимание, ще заработи отново като добре смазан механизъм, благодарение на наличието на двулична учтивост и заради липсата на обич и разбиране в една майка.

Първите два епизода на „Отворени рани“ вече са достъпни и от тях лесно можем да видим, че в следващите предстои да гледаме съзряването на изкусна психологическа клопка, в която героите ще се изгубят. Дали ще се намерят – не е лесно да се каже. Може би някои от вас знаят отговора на този въпрос, защото са прочели книгата на Джулиан Флин „Отворени рани“, чиято екранизация е сериалът. За останалите от нас всичко остава мистерия.

Криминалните сериали често парадоксално са напълно стерилни – нищо не притеснява окото, нищо не се закача за мозъка и не човърка вътре. „Отворени рани“ не е от тези сериали – куката му хваща бързо различни части от мозъка, докато събуди всички сензори на погнуса и предизвика почти физическа болка и съвсем реално отвращение. Не го прави със смущаващи кадри или разпръснати черва – прави го като ни кара сами да си представим всичко това и много повече с тишината си, с обраността си. Преди да се усетим, вече сме част от психологическата клопка, превърнали сме се в някой неназован жител на Уинд Гап, страхуваме се да не убият децата ни или ние самите да не приключим със зъби, изтръгнати от ръждясали клещи.

„Отворени рани“ притежава всички стандартни съставки на класическия криминален сериал. Действието се развива в малко затънтено градче, заобиколено от гори и мъгли. То е и сцена на голямата криминална мистерия, която главният герой е нагърбен да разкрие, докато се бори със собствените си демони (липсва само всеки епизод да разрешава отделно убийство и можеше и да съм повърнала до този момент). Супер изчерпано звучи, но успокоението ми е там, че създателите на сериала са успели да направят от този крайно клиширан модел една крайно качествено разказана история.

Малкото затънтено градче е превърнато в един от демоните на главния герой. Горите и мъглите противно на очакваното дори не са използвани като източник на зловеща тишина – нейният главен източник е другаде. Криминалната мистерия не е в центъра на събитията, а само отключва лудостта на главната героиня – лудост, която всъщност ще бъде център на историята. Причините за тази лудост ще ни вълнуват много повече отколкото кой убива малки момиченца, а миналото и настоящето навярно ще се слеят в обща картина, обединени от прекалено много общи неща, за да е случайност. Точно тези неща превръщат сериала от кримка в добър психологически трилър, наситен с трагизъм.

Отворените рани в сериала са предимно в героинята на Ейми Адамс – Камил Прийкър (в превода на книгата на български, наречена Камий Прийкър). По кожата ѝ четем различни думи на самоомраза, а в действията ѝ откриваме самоотричане и някакъв странен аскетизъм, наложен от себеобвиняване. Героинята мълчи там, където аз бих крещяла, и нахълтва там, от където аз бих си тръгнала. Ейми Адамс придава умора на всяко действие на Камил Прийкър, а точно тази умора ни позволява да надникнем в мислите на героинята. Помагат ни още и привиденията на лудостта ѝ.

Отворени рани намираме също и в героинята на Патриша Кларксън. Това, което отличава „Отворени рани“, е елегантният ужас, който предизвиква с тишината си, с премълчаването, с непоказването. Целенасоченото лишаване от информация и кадри е основен източник на този ужас. По-ценен носител на това усещане обаче е точно тази героиня – Адора Крелин. Винаги ме изумява как Патриша Кларксън може в една роля да е абсолютно очарователна, харизматична и освободена, а в друга да бъде жена като Адела Крелин – сурова, студена, неспособна на любов и прошка. Характерното и отличаващото за героинята скубане на мигли пък ще ви изкара от кожата ви, обещавам.

След два епизода на сериала ясно се вижда, че ключови за действието ще бъдат още няколко герои. Франк Къри, изигран от Мигел Сандовал, ще продължи да се опитва да подреди живота на Камил. Ама Крелин – полусестрата на Камил (в ролята Елиза Сканлън), пък ще го обърка още повече, докато детектив Ричард Уилис, изигран от Крис Месина, вероятно ще се окаже съвсем същото приятно психо същество като самата Камил и ще ѝ помогне съвсем случайно. Това са само догадки, разбира се, оставила съм книгата на нощното си шкафче и съм си обещала да не чета нито страница отвъд вече видяното в сериала.

В „Отворени рани“ ще намерите още добра музика, лоша водка, сложни взаимоотношения и странно приятелство. Ако сериалите „Зловеща семейна история“ и „Хейвън“ имаха дете, то това щеше да е „Отворени рани“. В него липсва превзетостта на „Зловеща семейна история“, а фентъзи елементът на „Хейвън“ се е превърнал в изкусна мистика. Предстоят ни още шест епизода на „Отворени рани“. Не искате да ги пропуснете.