Изящество, сътворено с ноти - Фредерик Шопен и Сергей Рахманинов

„Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи, но и не може да остане неизречено.” Виктор Юго

Статия от същата авторка за „Летците писатели“ – вижте Тук 🙂

Шопен – Фантазия Импромптю, Оп. 66

Рахманинов – Концерт за пиано Но.2, Оп.18, Адажио Состенуто

Тази прекрасна музика остава някак встрани от днешния шеметен свят, където все по-рядко има място за романтика (и даже ни е срам да я споменаваме) и в който повечето „звезди” изгарят за една нощ.
Затова разходката назад във времето би могла да бъде мъничка глътка въздух и шепа мечти; красиво оцветени есенни листа разпилени върху рояла, осветен от самотна свещ, която с игриво пламъче гъделичка въображението ни и озарява пъстрите картини, изрисувани с ноти.
Макар да живеят в различно време, можем да открием много общо между двамата – и Шопен, и Рахманинов са виртуозни композитори и пианисти, музиката им е пропита с романтизъм, страст и мелодичност, а Сергей Василиевич с удоволствие свири по нотите на полския гений.

„Поетът на пианото” – Фредерик Шопен

„Музиката няма отечество. Нейно отечество е цялата вселена”

Валс Оп. 64, Но. 2 (изп. Рахманинов) – http://www.youtube.com/watch?v=ZAfqNZFeD_I

Едно момче, което се радва на щастливо и безметежно детство, на седем години написва първата си полонеза, а осемгодишен вече изнася концерти в аристократичните салони на Варшава. Години „през които въображението му се обви с онзи нежен мъх на растенията, които никога не са били излагани на прахоляка на големите пътища”, споделя Ференц Лист. Детето-чудо се появява на бял свят в първия мартенски ден на 1810-та в Желязова Вола, селце близо до полската столица. Получава първите си уроци по пиано от майка си и по-голямата си сестра, расте сред любов и музика.

Никой тогава не предполага, че това талантливо момче по-късно ще се превърне в един от най-харесваните, обичани и популярни творци в историята на музиката. А на Шопен не му липсва суетност, която със сигурност е подхранена от успеха и известността.

Йозев Елснер, негов учител в консерваторията, записва в дневника се: „Шопен, Фредерик, трета година студент, изключителен талант, музикален гений.” Учителите му го запомнят и с изключителното му остроумие, дарба да имитира другите и чувството му за хумор.

Ноктюрно Оп. 9, Но. 2 (Рахманинов) – http://www.youtube.com/watch?v=kj3CHx3TDzw

Малко по-късно Шопен се установява в Париж, където живее и твори до края на краткия му тридесет и девет годишен живот. На двадесет и две изнася първия си голям концерт, с който пожънва пълен успех и славата му расте от тук нататък.

Във френската столица Фредерик се сприятелява с Ференц Лист, Хектор Берлиоз, Феликс Менделсон Бартолди и Винченцо Белини.

Любовите на Шопен оказват голямо влияние, за да напише едни от най-хубавите си произведения. Графиня Делфина Потоцка, притежаваща изключителна красота и омаен глас, е негова муза, учи я да свири на пиано, тя е негова сънародница и любовница. Щастието им продължава, докато съпругът й не я отвежда в затънтен край на Полша. Запазвайки чувствата си към композитора до края, тя пише: „В края на краищата животът е само един огромен дисонанс…”

Жорж Санд (Аврора Дюдеван) се появява в живота му през 1836 г., две години по-късно започват връзка. През това време здравето му се влошава и прекарват летата в имението й в Ноан – пасторалната красота, мекия климат и семейната атмосфера са стимул за него и време най-интензивно творене.

Прелюдия, Оп. 28, Но. 4 (Джими Пейдж) – http://www.youtube.com/watch?v=YQC2GPTXgIk

Шопен изнася само 30 концерта пред голяма публика заради сценична треска, неприязън към пътуванията и поради отвращение от много хора на едно място. Затова най-прекрасните му концерти са пред отбрана малобройна публика в аристократичните френски салони.

Признат за един от най-даровитите пианисти и крайгълен камък в историята на музикалното изкуство заради новаторството му, умението да извлича всеки нюанс и максималното от възможностите на инструмента, виртуозната му техника, с която създава хармонична и романтична атмосфера.

Творчеството му почти изцяло е в областта на клавирната музика – концерти, балади, ноктюрни, полонези, мазурки, етюди, импромптюта, валсове, скерцо и други.

Музиката на Шопен – чувствена, въздействаща и мелодична, наситена с лирика или драматизъм, владее умовете и сърцата на тези, които се докосват до нея и предизивква пъстрота от емоции.