Изящество, сътворено с ноти – Фредерик Шопен и Сергей Рахманинов

17.11.2013

 

 

„Последният романтик на ХХ век” – Сергей Рахманинов

 „Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.”

Classic4

Рапсодия на тема Паганини, Оп. 43, Вар. 18 (Симфоничен оркестър – Любляна) – http://www.youtube.com/watch?v=4E7XHOotTX0

Композиторът, пианист и диригент недолюбва досадните папараци, които го преследват в Америка, където живее след като напуска Русия по време на Октомврийската революция (1917), като първоначално прекарва известно време в Европа.

Един ден, когато вижда, че го снимат, той покрива лицето си с ръце. Вечерта във вестника вижда снимката си с текст под нея: „Ръцете, които струват милион”. Ръцете му наистина са удивителни – големи, но много красиви, с цвят на слонова кост. Той може да обхване 12 бели клавиша от пианото.

Роден в имението Онег, Новгородска губерния през 1873 г., още на четири години руският композитор се учи да свири на пиано, тринайсетгодишен е представен на Пьотр Чайковски, който казва: „Прогнозирам голямо бъдеще за него”. На деветнайсет завършва със златен медал Консерваторията като пианист и композитор.

В пристъп на гняв и отчаяние, след провала на премиерата на неговата Първа симфония (1897), за което вина има и диригентът според Рахманинов, той се опитва  да изгори нотите, но не успява изцяло. Петдесет години след кончината му, по останките успяват да я възстановят, а критиците казват, че е шедьовър.

Classic5

Елегия Оп. 3, Но. 1 (изп. Рахманинов) – http://www.youtube.com/watch?v=97vYYcjDh3s

Въпреки външната студенина, Рахманинов има страстна и чувствителна същност. Освен в произведенията му, това донякъде личи и от музикалните му пристрастия – любимата му песен е „Очи чёрные” в прекрасното изпълнение на Фьодор Шаляпин, негов приятел.

Тази негова пламенна и романтична природа прозира и от любовите му – първата е с Ана Лодиженска. Като негова муза, на нея е посветена първата му симфония. Рахманинов не може да се справи с любовта си към омъжената жена и изпада в депресия заради нея и провала на симфонията.

Наталия Сатина, приятелка от детството, по-късно става негова съпруга. Тя му помага да се съвземе от депресията, като го убеждава да посещава д-р Дал – психиатър, благодарение на когото вдъхновението му се връща и той създава великия си Концерт за пиано Но. 2.(1900), след което идват почестите и известността.

Това е най-щастливото време в живота на композитора, когато все още живее в любимата си Русия (за която тъгува докато е жив, но в която по комунистическо време забраняват неговата музика, защото подписва писмо срещу сталинисткия режим), радва се на творчески възход, пианисти от цял свят мечтаят да свирят втория му концерт, който е посветен на лекаря-спасител.

Classic6

Прелюдия Оп. 23, Но. 5 (Березовски) – http://www.youtube.com/watch?v=I2GKgFZ_ioQ

В Америка започва многогодишна концертна дейност, като всеки концерт се превръща в събитие. Към всяка концертна изява той се отнася като към тържествено празненство. Това не се дължи толкова на потребността на артиста от успех, а е нещо много по-дълбоко: „Отнемете ми концертите и краят ми ще дойде”.

Статия от същата авторка за „Летците писатели“ – вижте Тук 🙂

 „Ако искате да знаете какво чувствам – слушайте моята музика.”

 А неговата музика, предимно клавирна, е многообразна – концерти за пиано, елегии, предюдии, рапсодии, симфонии, етюди, опери и други. Тя прониква през всяка фибра на съществото чрез богатата си изразност и колосални звучения, прекосява всички нюанси на чувствата – от страст, сила и драматизъм до най-лиричините, сантиментални и романтични кътчета на човешките възприятия.

Приятно слушане!

Автор: Ками Димитрова

Classic7

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевБрамс Remixed - класика и хаос09.01.2017

Още от Под Моста

Деница Димитрова„О, ти, която и да си…“: спускане в сърцето на ВазовТеатър