Самостоятелна кариера
Колкото и успешни да са проектите му, Soundgarden и Audioslave, и в двата случая идва момент, в който Крис се отделя в търсене на солова кариера. Ако “Spoonman” ви изглежда като нелогичен избор за начало на тази част от текста, бързам да поясня защо поставих тъкмо нея тук. Човекът, на когото е посветена песента, Артис ‘The Spoonman’, носи главната отговорност за желанието на Корнел да се отцепи и да пробва кариера сам на сцената. Той излизал със своите лъжици пред всички и за секунди цялото внимание се приковавало върху него, всички го гледали зяпнали. Свирел както пред 10 човека в стая, така и пред хиляди и винаги успявал да спечели публиката. Впоследствие за него Крис казва в Rolling Stone magazine:
Този човек можеше да влезе в стая и да предизвика реакция. Изведнъж се почувствах засрамен и малък, защото макар да се наричам певец, текстописец, музикант, да съм продал милиони записи и да съм правил турнета из цял свят, не можех да постигна това, което той правеше. Не можех просто да вляза в стая, да взема инструмент, да забавлявам всички и те да останат зяпнали. Това остана в съзнанието ми и скоро настъпи момент, в който започнах да преследвам тази цел.
Е, в крайна сметка Корнел постига и това. Записва 5 солови албума, получили всеобщо одобрение от критици и слушатели. А аз още дълго време ще тъжа и ще се ядосвам, понеже пропуснах акустичния му концерт в Пловдив преди година.
Негови песни са използвани за саундтракове на филми като ‘Casino Royale’, ‘Great Expectations’, ‘Mission Impossible 2’, ‘Man of Steel’, ‘Avangers’, сериалът ‘Vinyl’ и разбира се ‘Singles’, където и самият той се появява, редом до колегите си от Pearl Jam.
Оставя ни и някои покъртително добри кавъра, измежду които на „Billie Jean” (Майкъл Джексън), на „Nothing Compares 2 U” (Prince) и на “One” (колаборация между музика на U2 и текст на Metallica).
Temple of the Dog
Изневерих на точната последователност, но реших да си оставя любимата част за най-накрая. Temple of the Dog е всъщност и супергрупата, която ме запозна с Крис Корнел. Там чух за пръв път един от най-богатите и прочувствени гласове на рока. Създадена от него и членовете на Pearl Jam, за да почете починалия вокалист на Mother Love Bone, Андрю Ууд, бандата е едно от любимите ми музкални творения.
Преди да почине Анди, двамата с фронтмена на Soundgarden заживяват заедно. Когато се оказват в една квартира, все още не се познават добре. Корнел кани първо Стоун Гасърд, но той отказва и препоръчва своя приятел. Впоследствие съквартирантите изграждат здрава връзка помежду си и стават почти неразделни. Имали навика всеки от тях да записва по песен на ден и вечерта да ги свирят един на друг, сякаш е детска игра…
Смъртта на Ууд е един от най-тежките удари в живота на Крис. Споделя, че за него с това, а не със самоубийството на Кърт Кобейн, приключва невинността на Сиатълската сцена. Още щом се прибира след като разбира новината, пише 2 песни, които по-късно ще бъдат част от единствения албум на супергрупата Temple of the Dog. Казва, че парчетата, които пише за нея, са му били почти като хоби. За разлика от Soundgarden, където трябва да следва определена концепция, тук той се оставя по течението в очакване да види какво ще излезе, без да си определя посоки предварително. В резултат на това виждаме там може би най-освободената, вглъбена и емоционална страна на Корнел.
“New, like a baby
Lost, like a prayer
The sky was your playground
but the cold ground was your bed”
Толкова нелогично изглежда. Събра се със Soundgarden след толкова години и подготвяха нов албум заедно, с Audioslave направиха първи концерт от векове, тъкмо беше подхванал поредния саундтрак (The Promise)… Дори Temple Of The Dog, които не бяха замислени като банда за повече от едно турне, се качиха отново заедно на сцената. Изглеждаше по-жизнен отвсякога и му предстоеше да зарадва още толкова много хора.
В главата ми се промъква мисълта, че просто ни е приготвял Grande Finale и е искал да се докосне за последно до всички тези велики неща, които е създал през живота си. До последно правейки това, което обича най-много, Крис Корнел завърши концерта във вечерта на смъртта си със „Slaves And Bulldozers” на Soundgarden и „In My Time Of Dying” на Led Zeppelin и ни напусна. Остави ни да скърбим. Но ни остави и щастливи. Щастливи, че сме имали възможността да се докоснем до гения на такъв човек и че творчеството му е стигнало до нас. Колкото и да е клиширано, музиката му остава. Вече ще я слушаме с малко по-тягостно чувство, но вярвам, че тя ще води и лека усмивка със себе си, носеща много хубави спомени.
Say Hallo To Heaven, Chris!
Заглавна снимка: Didde Elnif, flickr.com
Подкрепи ни!