Ако случайно проявиш повече от едно водещо качество в личността си, биваш заклеймен като „Дивергент”, оставаш безкастов и си обречен на просешка тояга до края на живота си. Затова и Дивергентите масово се прикриват и отчаяно се опитват да се впишат в някоя от предначертаните касти. Такава е и главната героия Беатрис, която, по неясни за зрителя причини, съкращава името си на Трис, когато се присъединява към кастата на Безстрашните. Опитите й да се прикрие движат сюжета на филма, както и политическата интрига между Аскетите, към които се числят родителите на Трис, и Ерудитите, към които принадлежи Джанин Матюс, изиграна от самата Кейт Уинслет в първия й филм от „Титаник” насам, който не се опитва да бъде арт хит. Интригата се дължи на това, че Аскетите контролират правителството като най-безкористни, а Ерудитите се опитват да ги изместят, като ги компрометират морално. Повече детайли за действието биха ме накарали да навляза в зоната на спойлерите, затова спирам дотук.

Режисурата на Нийл Бъргър е сред най-големите козове на филма. Демонстрираното операторско майсторство и умението при създаването на кадрите, независимо дали са реално заснети, създадени от компютър или смесица, заслужават похвала и възхищение. Саундтракът на Джънки Екс Ел също е задоволителен, като опитът на младия композитор да отдаде почит на легендарния си продуцент Ханс Цимер с определени музикални тонове, е явен и също заслужава похвала. Актьорският състав също свършва чудесна работа – Шайлийн Удли има потенциала да стане истинска звезда и го показва с доброто си представяне в главната роля. Ако не се опитва да бъде Дженифър Лоурънс в проектите си извън „Дивергенти”, където е обречена да я имитира до голяма степен, младата актриса има светло бъдеще пред себе си. Зоуи Кравиц и Тео Джеймс изиграват непретенциозните си роли толкова добре, колкото сценарият им позволява. Ветераните също изпълняват функциите си без грешка, водени от Кейт Уинслет, която пръска отрова с погледа си и с всяка своя дума в ролята на главната антагонистка.

Комбинацията от тези качества и недостатъци превръща „Дивергенти” в една голяма машина, в която голямото колело скърца оглушително, но се движи напред от множеството добре смазани помощни колела. Филмът ще задоволи почитателите на жанра и феновете на книгата, които до голяма степен формират целевата му аудитория. А целта на всеки жанров филм е точно това, нали?

1|2