„- Направили са наука от хората ли? – зачуди се тя. – Много шантава ще трябва да е тая наука. – Тя все още едва прохожда – рече Джордж.”

Какво е общото между гений, предпочел одухотворен хладилник пред собствената си съпруга, секретарка, мечтаеща за буен романс с тежко ранен убиец, вдовица на фермер, платонично влюбена в невидим приятел и човек без „бъбеци”? Нищичко всъщност. Нищо, освен че носят частица човечност. За много автори това би било твърде безинтересна и разнищена тема. Когато говорим за Вонегът обаче, едва ли има по-важна тема от човешкото състояние с всичките му дребни недъзи или неподозирани чаровности. Когато говорим за Вонегът, човещината е не просто достатъчна тема за едно произведение –  тя е напълно необходима.

Виж още: „ТОЧНИЯТ МЕРНИК” – КЪРТ ВОНЕГЪТ

„Докато простосмъртните спят” е сборник с неиздавани кратки разкази, компилиран след смъртта на Вонегът. Шестнайсет кратки истории за малки, обикновени, простосмъртни хора, чиито лични съдби единствено автор от калибъра на Вонегът би могъл да представи с точната доза лека ирония и драма, така че да не отегчат читателя с незначителност или обратното – с ненужен патос.

С типично хапливия си, но искрен и добронамерен тон, Вонегът изследва противоречията, изпъстрящи живота на всеки – наследници на огромно състояние, от които се очаква много, наследници на огромно състояние от които не се очаква нищо, възрастна и млада жена, загубили съответно син и съпруг и срещащи се за пръв път, циничен журналист, който може би не мрази Коледа чак толкова много, млад студент и изненадващо интелигентното гадже на криминално проявен дребосък-бабаит.

Виж още: „ЦВЕТНИЦА” – АВТОБИОГРАФИЧЕН КОЛАЖ ОТ КЪРТ ВОНЕГЪТ

Разказите са наистина кратки, но героите в тях са достатъчно живи и написани така, че поне в един от тях читателят да види част от себе си. Това което различава сборника от типичните творби на Вонегът е осезаемо по-лековатият характер на произведенията. Не че липсва дълбочина или зрялост – просто я няма трагедията, неизменно присъстваща в неща „Кланница 5”, „Майка Нощ” и „Точният стрелец”.

В крайна сметка „Докато простосмъртните спят” е приятен свеж полъх за запознатите с творчеството на Вонегът – несъмнено носещ характерните за него черти, но и добавящ още нещо. Проникновен и трогващ с някаква почти предвоенна (макар да не е ясно кога са писани отделните разкази) невинност, сборникът е компилиран страхотно и с усет –  не по-зле отколкото ако разказите бяха подбрани от самия автор.