Крахът на титаните – Кен Фолет

06.06.2013

DFFSFAОбожавам исторически романи.  Ако имам интерес към даден период и мога да избера дали да подходя към него чрез научна литература или чрез исторически роман, винаги бих избрал романа .Защото докато сухата история представя само дати и факти, то историческите романи предлагат нещо много по-въздействащо – емоционално натоварена интерпретация. В това си качество романите са определено по-манипулативни от научните хроники. И достоверността им е по-съмнителна. Но все пак тяхната цел не е и не трябва да е даване на фактологични знания. Мисията на историческите романи е да пренесат читателя в друга среда, друга атмосфера, друго време. Да го поставят в главата на някого, който е живял в различен свят и съответно носи различен светоглед. Тази форма е много по-лична, а всичко лично е субективно.

Виж още:ТРУМАН КАПОТИ ОПОЗНАВА СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ В „ДРУГИ ГЛАСОВЕ, ДРУГИ СТАИ”

С романа „Крахът на титаните”, Кен Фолет си поставя доста амбициозна задача – да изгради огромен епос за събитията около първата световна война през гледните точки на различни герои в различни страни. Въпросният период е изпълнен със събития, имащи ключова роля в историята на човечеството – работнически стачки за по-добри условия на труд, борбата за право на вот на жените, Октомврийската революция в Русия и, разбира се, зловещата четиригодишна война, опустошила Европа. Фолет разказва историята на падането на аристокрацията или, както го нарича той, краха на титаните,  на изправянето на обикновения човек срещу несъвършеното социално устройство. Героите на романа са членовете на пет семейства от различни части на света – две от Англия и по едно от Русия, Америка и Германия. Всяка от тези истории има интересен сюжет и от всяка би излязла сполучлива самостоятелна книга. Кен Фолет обаче ги обединява, създавайки масивен роман за движението на човечеството в бурни исторически периоди.

Впечатлен съм от начина, по който Фолет подбира своите главни герои. Историческите романи понякога имат склонността да представят миналото с носталгия и романтика, показват красивата страна на някогашните времена и съответно избират гледната точка на крале, благородници и аристократи. Фолет обаче  избягва от това. Той дава глас на аристокрацията, но също така обръща внимание на хората от нисшите слоеве – уелски миньори, руски работници в машиностроителни заводи, лондонски шивачки.  Признат социалист и дългогодишен поддръжник на Лейбъристката партия във Великобритания, Фолет определено има какво да сподели относно борбата на хората за справедливост и равноправие. Епохата на антихуманна световна война, на шестдневна работна седмица и дванадесетчасов работен ден, на полова и класова дискриминация, тази епоха не е представена с ореол. При срещата си с „Крахът на титаните” читателят едва ли ще възкликне „О, колко красиви времена, колко приятна мода, колко интересен културен живот, иска ми се да се бях родил в началото на века!”. Много по-вероятно е да си каже „Какви зловещи времена, какво издевателство над човешката личност, радвам се, че не ми се налага да живея в онова време.”

След завършването на първата чернова Фолет наема шест професора по история, искайки от тях да прочетат произведението и да отбележат всички неточности и фактологични грешки, за да може след това да ги коригира. Това превръща „Крахът на титаните” в един наистина страхотен урок по история, от който читателят може действително да се обогати и да научи интересна информация за периода на първата световна война.  Но все пак книгата е роман, а не учебник. Това е роман за хората от миналото, за това как те обичат и мразят, събират се и се разделят, печелят пари и губят пари. Тези хора се движат през историята, изживяват историята, те обръщат времето и то тях обръща. И историческата точност тук идва като огромен плюс, но не превръща романа в нехудожествен неемоционален текст.

Въпреки големите си достойнства, „Крахът на титаните” съдържа и някои обективни недостатъци. Ще ми се Фолет да пишеше поне малко по-красива проза. Неговият стил е невероятно четивен, солидните 950 страници минават бързо, почти неусетно. Но едновременно с това романът е написан еднообразно. Сюжетът е интригуващ, действието се развива бързо, диалозите са качествени и интересни, но стилът на автора е въз постен и схематичен, не се откроява с особена красота и изящество, които един надарен романист би трябвало да притежава.

В някои моменти пък е видно как личните пристрастия на Фолет пречат на желанието му да създаде достоверна картина на цялата западна цивилизация. Сцените в Русия, например, са категорично най-зловещите в романа и звучат много, много по-крещящо в сравнение с останалите сюжетни линии. Авторът може да намери известни исторически основания за това, имайки се предвид  мизерията и глада в Санкт Петербург във военните години, но въпреки това предложените от Фолет описания в някои моменти напомнят повече  на анти-утопичен хорър, отколкото на исторически роман.

Крахът на титаните” съдържа солидно количество еротични сцени, повечето от които са описани изключително детайлно. Не смятам, че авторът трябва да бяга от темата за секса, но все пак съм привърженик на една по-умерена граница на натуралистичните описания. От една страна разбирам избора на Фолет. Все пак днешният масов читател изпитва потребност от подобни пасажи и активно ги търси. А за да привлечеш вниманието на възможно най-много хора към проблемите на първата световна война и борбата за социално равенство, трябва да сложиш някакво червейче на куката, което широката аудитория да захапе. Подробните еротични сцени са червейчето на Фолет. Лошото е, че същото това червейче прави ябълката малко прогнила за вкусовете на по-взискателния читател.

Връщайки се в по-позитивния емоционален спектър, искам специално да изразя възхищението си от новото българско издание на романа. Арт Лайн са свършили страхотна работа по книгата и са дали на „Крахът на титаните” визия, която той несъмнено заслужава. Висок луксозен том със стабилни твърди корици и изящна мека подвързия – идеалната форма за един мащабен исторически епос. Шрифтът е много приятен, а буквите са едрички, което само допринася за добрата четивност на романа.

Всъщност „Крахът на титаните”, достатъчно мащабен сам по себе си, е едва първа част от планираната трилогия на Кен Фолет за XX-ти век. Втора част от трилогията – „Зимата на света” обхваща периода около втората световна война и вече е излязла на българския пазар. Трета част с работно заглавие “Edge of Eternity” ще обхваща периода около студената война и ще излезе на световния пазар през 2014-та. Въпреки описаните по-горе минуси  държа да подчертая, че  съм впечатлен от амбициозния проект на Кен Фолет и с удоволствие ще прочета цялата трилогия. „Крахът на титаните” има своите недостатъци, но все пак е достоен за уважение опит и смятам, че книжния пазар, особено у нас, има нужда от повече такива попълнения.

 Оценка: 8/10
Издателство – Студио Арт Лайн
Цена – 35 лева, твърди корици, 952 страници

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваПлуване по течението на „Гладният прилив“ с Амитав Гхош04.07.2018

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика