ПМ: Стана ли всичко луна и Мавзолеят още ли съществува?
Г.Г: Добре е да отлагаме колкото може минутата, в която всичко ще стане луна. Това се опитва да прави и литературата. Така че още имаме своите 8 минути и 19 секунди. А призракът на Мавзолея още е надвиснал тук.
ПМ: Каква ще бъде Вашата Коледа, какво ще си пожелаете?
Г.Г: Надявам се на тихо място с книга. Също ще спазя личния си призив отпреди 7 години „Подари книга за Коледа”. Другото е здраве. И повече радост да се живее тук през 2014.
ПМ: Какво бихте казали на читатели си?
Г.Г: Читателите знаят – литературата произвежда смисъл, утешава и ни прави малко по-чувствителни. Дава ни сетива да разбираме света и себе си. Пожелавам им да продължат да събуждат книги.
ПМ: Какво обичате да четете, слушате и гледате?
Г.Г: Винаги държа до леглото си малко Борхес, Селинджър и томче с поезия. Също мисля, че е добре да се четат неща, които на пръв поглед нямат много общо с чистата литература – като квантова физика, наръчници за градинари или рецепти за щрудели. В крайна сметка всичко е направено от език. За филми и музика – безсистемно и хаотично. Харесвам Дзига Вертов, Джим Джармуш, Арво Пярт, Бийтълс, Шопен, Лу Рийд, Пиацола…

Любими цитати на Под Моста:
“Да си спокоен в смълчаванията на компанията, последвани от вълната на смеха, да не искаш ни повече, ни по-малко от света, освен да запазиш този ритъм на тишина и смях. В неизбежните нощи на невидими лета и старост. “- „ Невидимите кризи”
“Любов.
Всяка нощ
да сънуваш жената
до която лежиш.”, „Балади и разпади”
“Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се.
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее.
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори.” — „Естествен роман”

„Най-потискащото в лабиринта е това, че непрекъснато си в ситуация на избор. Не липсата на изход, а обилието от „изходи“ обърква.”- „Физика на тъгата”
“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”- „Физика на тъгата”
„… човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив“,”Невидимите кризи”.
Снимки: Facebook профила на Георги Господинов
1|2






