„Великият Гетсби“ – История за Американската мечта

22.06.2013

“Погледнах го вперено, а сетне и Том, който беше направил подобно откритие преди по-малко от един час, и ми мина през ума, че нито расовите, нито духовните различия, са толкова големи, колкото разликата между болния и здравия.”

Ревюта и статии за още много подобни класики и нови книги – вижте Тук! 🙂

Струва ми  се, че един добър цитат е в състояние да каже повече от едно ревю за книга. Книга и то каква! Това е романът, превърнал се в  „култ” за американската литература,  книга с четири филмови екранизации. Роман, за който в goodreads има безброй негативни и позитивни мнения. Оценките от „шедьовър” до  „прехвалена”, че и дори „пълен боклук”,  потвърждават, че книгата е най-малкото добра за четене.

Не се подлъгвайте, това не е ревю за филма а за романа ;)
Не се подлъгвайте, това не е ревю за филма а за романа 😉

Защо ви занимаваме с този доста стар роман? Не гоним посещения около намушелия филм  „Великият Гетсби” с ди Каприо.  Въпреки че сме му фенове.  Но аз лично съм почитател и на прочутия Франсис Скот Фицджералд, написал тази чудесна книга. Скот е талантлив писател, дал ни истории като „Невероятният случай на Бенджамин Бътън”. Купонджия, който „архивира” в творбите си цяла една забравена епоха, позната днес като „Джазовата Ера”. Романтик, който се жени за откачена жена и се превръща в алкохолик още като студент. Изключен от университета, той се записва в армията, въпреки че не изживява ужасите на Първата световна така тежко, както приятелят му Ърнест Хемингуей.  Някои хора като тези двамата просто се раждат писатели.

Скот Фицжералд е написал „Нежна е нощта”, „Красиви и прокълнати”, „Последният Магнат” и  други. За писателя и творчеството му може да се изпишат петдесет дипломни работи.

„Великият Гетсби” е издаден през 1925 година и е ако не първата, то една от най-важните книги, които правят на пух и прах илюзията за „Американската мечта”. Сюжетът не е върхът на сложността, а основната тема е проста, но удря като с чук. Книгата адресира един много важен проблем, актуален и до днес – какво е склонен да плати, един обикновен човек, за да достигне слава и богатство?

„Дайте ми герой, и ще ви напиша трагедия”

Ф. Скот Фицджералд

Този цитат обрисува цялата драма на „Великият Гетсби”. В центъра на своя роман Скот Фицджералд поставя Ник Карауей и неговия разказ от първо лице. Ник е млад брокер, който се мести в стара и скромна къщичка, която се оказва непосредствено до имението на младия милионер Джей Гетсби.  Джей  е основният протагонист в романа. Ветеран от войната и милионер със съмнително минало, закупил огромна къща в Лонг Айлънд.  Гетсби е човек, който въпреки всичкото си богатство е самотник,  търсещ изгубената си любов (Дейзи Бюкенън), но напук на усилията му да са заедно, той е прокълнат да не бъде с нея. В желанието си да я срещне отново, Гетсби започва да хвърля огромни и пищни купони, на които се излива елитът на Ню Йорк.  Но когато двамата се срещат, той разбира, че  Дейзи вече е омъжена за милионера Том Бюкенън и има дете – факт, който няма да спре Гетсби. От тук насетне Фицджералд разиграва една невероятно добре построена драма.

fitzgerald
Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза

Гетсби е  събирателен образ и архетип на „успелият човек”.  На партита, които прави, се носят клюки , че е убил човек и откраднал имането му. Други разправят, че е контрабандист, натрупал състояние по време на сухия режим. Реално той е антигерой, който вярва, че „парите могат да купят ти купят не само красота, но и любов”.  На финала на романа читателят може лесно да се подлъже, че това контрастира с  благородната му постъпка. (Спойлър!) Той поема куршума, за да изкупи вина, която не е негова, само за да предпази от затвор любимата си Дейзи. От това той не става герой,  тъй като и Дейзи не е цвете за  мирисане, а тъкмо обратното – безпринципна пачавра.  Вместо герой, Гетсби става жертва на неосъществените си мечти и  любовни пориви. Фицджералд е критикуван, че пише  от богати за богати. Всъщност той остро критикува всички онези негативни икономически привилегии, които носи капитализмът. Чрез образа на Ник читателят се сблъсква със света, за който мечтаят американците. Живот на постоянни партита, вкусна храна, лукс и красиви жени. Кой всъщност не би желал такъв бездуховен и сладък живот?

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Карина НиколоваЗа „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки16.03.2016

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика