“Великият Гетсби” – История за Американската мечта

“Погледнах го вперено, а сетне и Том, който беше направил подобно откритие преди по-малко от един час, и ми мина през ума, че нито расовите, нито духовните различия, са толкова големи, колкото разликата между болния и здравия.”

Ревюта и статии за още много подобни класики и нови книги – вижте Тук! 🙂

Струва ми  се, че един добър цитат е в състояние да каже повече от едно ревю за книга. Книга и то каква! Това е романът, превърнал се в  „култ” за американската литература,  книга с четири филмови екранизации. Роман, за който в goodreads има безброй негативни и позитивни мнения. Оценките от „шедьовър” до  „прехвалена”, че и дори „пълен боклук”,  потвърждават, че книгата е най-малкото добра за четене.

Не се подлъгвайте, това не е ревю за филма а за романа ;)

Не се подлъгвайте, това не е ревю за филма а за романа 😉

Защо ви занимаваме с този доста стар роман? Не гоним посещения около намушелия филм  „Великият Гетсби” с ди Каприо.  Въпреки че сме му фенове.  Но аз лично съм почитател и на прочутия Франсис Скот Фицджералд, написал тази чудесна книга. Скот е талантлив писател, дал ни истории като „Невероятният случай на Бенджамин Бътън”. Купонджия, който „архивира” в творбите си цяла една забравена епоха, позната днес като „Джазовата Ера”. Романтик, който се жени за откачена жена и се превръща в алкохолик още като студент. Изключен от университета, той се записва в армията, въпреки че не изживява ужасите на Първата световна така тежко, както приятелят му Ърнест Хемингуей.  Някои хора като тези двамата просто се раждат писатели.

Скот Фицжералд е написал „Нежна е нощта”, „Красиви и прокълнати”, „Последният Магнат” и  други. За писателя и творчеството му може да се изпишат петдесет дипломни работи.

„Великият Гетсби” е издаден през 1925 година и е ако не първата, то една от най-важните книги, които правят на пух и прах илюзията за „Американската мечта”. Сюжетът не е върхът на сложността, а основната тема е проста, но удря като с чук. Книгата адресира един много важен проблем, актуален и до днес – какво е склонен да плати, един обикновен човек, за да достигне слава и богатство?

„Дайте ми герой, и ще ви напиша трагедия”

Ф. Скот Фицджералд

Този цитат обрисува цялата драма на „Великият Гетсби”. В центъра на своя роман Скот Фицджералд поставя Ник Карауей и неговия разказ от първо лице. Ник е млад брокер, който се мести в стара и скромна къщичка, която се оказва непосредствено до имението на младия милионер Джей Гетсби.  Джей  е основният протагонист в романа. Ветеран от войната и милионер със съмнително минало, закупил огромна къща в Лонг Айлънд.  Гетсби е човек, който въпреки всичкото си богатство е самотник,  търсещ изгубената си любов (Дейзи Бюкенън), но напук на усилията му да са заедно, той е прокълнат да не бъде с нея. В желанието си да я срещне отново, Гетсби започва да хвърля огромни и пищни купони, на които се излива елитът на Ню Йорк.  Но когато двамата се срещат, той разбира, че  Дейзи вече е омъжена за милионера Том Бюкенън и има дете – факт, който няма да спре Гетсби. От тук насетне Фицджералд разиграва една невероятно добре построена драма.

fitzgerald

Франсис Скот Фицджералд (1896–1940) е американски писател, който пръв нарича 1920-те години в САЩ „Ерата на джаза

Гетсби е  събирателен образ и архетип на „успелият човек”.  На партита, които прави, се носят клюки , че е убил човек и откраднал имането му. Други разправят, че е контрабандист, натрупал състояние по време на сухия режим. Реално той е антигерой, който вярва, че „парите могат да купят ти купят не само красота, но и любов”.  На финала на романа читателят може лесно да се подлъже, че това контрастира с  благородната му постъпка. (Спойлър!) Той поема куршума, за да изкупи вина, която не е негова, само за да предпази от затвор любимата си Дейзи. От това той не става герой,  тъй като и Дейзи не е цвете за  мирисане, а тъкмо обратното – безпринципна пачавра.  Вместо герой, Гетсби става жертва на неосъществените си мечти и  любовни пориви. Фицджералд е критикуван, че пише  от богати за богати. Всъщност той остро критикува всички онези негативни икономически привилегии, които носи капитализмът. Чрез образа на Ник читателят се сблъсква със света, за който мечтаят американците. Живот на постоянни партита, вкусна храна, лукс и красиви жени. Кой всъщност не би желал такъв бездуховен и сладък живот?

С  Дейзи автора обрисува психологията на един образ, чрез който читателят добива представа за меркантилността на „висшето общество”.  С нейните действия, разказани през призмата на  Ник Карауей, ние разбираме какви са рисковете от прекомерното забогатяване без морално покритие. Гетсби вижда Дейзи като искрящо сребро, възвисено на пиедестал и стоящо над „борбата за оцеляване на бедните”.

Персонажът на  Гетсби е символичен. Романът нагледно разказва за  обезличаването на личността, без значение статута й.  Почти никой от гостите на купоните не идва да се запознае или да се срещне с личността на Гетсби. Хората посещават неговото парти защото той е “celebrity” и за тях няма голямо значение при коя известна личност са. Добър пример за това колко невежи могат да бъдат хората и колко самотни могат да бъдат богатите хора. Гетсби е заобиколен от стотици, но никой не му е приятел.

Фицджералд използва Ник Карауей като морален компас. Ник е „обикновен” човек,  който има съдбата да бъде братовчед на Дейзи. Покрай нея  той се превръща в свидетел на възхода и падението не само на Гетсби, но и на цялото „преуспяло общество”.  Той е единственият от персонажите, на когото му се налага да бачка здраво за прехраната си. Ник е добър и честен човек, който изживява нещо като културен шок. Попаднал в обкръжението на Гетсби и Дейзи, той е огорчен от всичката тази екстравагантност, поквара, любов към парите и възвеличаване на физическа красота. Самият Фицджералд често е посещавал богати приятели, без да успее да ги разбере напълно. За това има основание да се смята, че този персонаж в известна степен олицетворява самият писател.

Корицата на романа е майсторска изработка на художника Франсис Кугат.

Една от най-разпространените корици на романа е майсторска изработка на художника Франсис Кугат.

Защо трябва да прочетете „Великият Гетсби? Това е документален разказ за двайсетте  години на миналия век. Книгата е с лек, приятен стил и се чете буквално за един следобед.  Романът е прекрасна любовна история и критикува фалша, в който живеем. Сиреч, ако сте страстен почитател на „50 Нюанса Сиво”, то животът ви спокойно може да мине и без тази книга. Едва ли ще имате интелектуалният капацитет да се припознаете в нея.

Книгата е издавана много пъти у нас. А покрай лентата на Баз Лурман (“Мулен Руж”, “Ромео и Жулиета”)  има и ново издание от “Пергамент Прес”, като за корица е ползван плакатът от филма.

Това, което  прави „Великият Гетсби”  велик са цитатите и именно с тях смятам да приключа това ревю:

Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми:
“Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.”

– “Те си отидоха без ни една дума, откъснати от нас, като случайни хора, изолирани — подобно на призраци — дори от съчувствието ни.”

Ревюта и статии за още много подобни класики и нови книги – вижте Тук! 🙂

Васил Мирчев
е на 30, и е Софийският кадър на екипа. Завършил е гимнзия с италиански и изобразително и резултатът от това е, че нито говори правилно италиански, нито рисува много добре. За сметка на това е талантлив сценарист завършил специалност „Драматургия” в НАТФИЗ.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to