С  Дейзи автора обрисува психологията на един образ, чрез който читателят добива представа за меркантилността на „висшето общество”.  С нейните действия, разказани през призмата на  Ник Карауей, ние разбираме какви са рисковете от прекомерното забогатяване без морално покритие. Гетсби вижда Дейзи като искрящо сребро, възвисено на пиедестал и стоящо над „борбата за оцеляване на бедните”.

Персонажът на  Гетсби е символичен. Романът нагледно разказва за  обезличаването на личността, без значение статута й.  Почти никой от гостите на купоните не идва да се запознае или да се срещне с личността на Гетсби. Хората посещават неговото парти защото той е “celebrity” и за тях няма голямо значение при коя известна личност са. Добър пример за това колко невежи могат да бъдат хората и колко самотни могат да бъдат богатите хора. Гетсби е заобиколен от стотици, но никой не му е приятел.

Фицджералд използва Ник Карауей като морален компас. Ник е „обикновен” човек,  който има съдбата да бъде братовчед на Дейзи. Покрай нея  той се превръща в свидетел на възхода и падението не само на Гетсби, но и на цялото „преуспяло общество”.  Той е единственият от персонажите, на когото му се налага да бачка здраво за прехраната си. Ник е добър и честен човек, който изживява нещо като културен шок. Попаднал в обкръжението на Гетсби и Дейзи, той е огорчен от всичката тази екстравагантност, поквара, любов към парите и възвеличаване на физическа красота. Самият Фицджералд често е посещавал богати приятели, без да успее да ги разбере напълно. За това има основание да се смята, че този персонаж в известна степен олицетворява самият писател.

Защо трябва да прочетете „Великият Гетсби? Това е документален разказ за двайсетте  години на миналия век. Книгата е с лек, приятен стил и се чете буквално за един следобед.  Романът е прекрасна любовна история и критикува фалша, в който живеем. Сиреч, ако сте страстен почитател на „50 Нюанса Сиво”, то животът ви спокойно може да мине и без тази книга. Едва ли ще имате интелектуалният капацитет да се припознаете в нея.

Книгата е издавана много пъти у нас. А покрай лентата на Баз Лурман („Мулен Руж“, „Ромео и Жулиета“)  има и ново издание от „Пергамент Прес“, като за корица е ползван плакатът от филма.

Това, което  прави „Великият Гетсби”  велик са цитатите и именно с тях смятам да приключа това ревю:

Когато бях млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми:
„Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми рече той – просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти.“

– „Те си отидоха без ни една дума, откъснати от нас, като случайни хора, изолирани — подобно на призраци — дори от съчувствието ни.“

Ревюта и статии за още много подобни класики и нови книги – вижте Тук! 🙂

1|2