Хамлет – Явор Гърдев

03.06.2013

Защото цялата нелепост в Хамлет всъщност си има някаква вътрешна логика, необяснима с прости понятия, несвързана с логиката на външния свят. Просто го има емоционалният заряд, който подчинява всички иначе тъй разнородни елементи и ги кара да изглеждат като парченца от едно голямо общо цяло, което си е цялостно и завършено и напълно, напълно логично. Класическият Шекспиров текст, екстравагантните костюми, музикалните изпълнения, всичко някак се свързва и не само се свързва, а дори работи страхотно заедно.
5

Леонид Йовчев е просто велик в ролята на Хамлет, дори най-видните противници на пиесата не биха могли да го отрекат. Това момче се раздава в абсолютно всеки смисъл на сцената и в крайна сметка доставя истински удовлетворяващо изпълнение. Доста зрители, още преди гледане на пиесата, остават скандализирани от слуха за неговата гола сцена. Да, такава сцена наистина има, при това тя не е съвсем кратка. Но все пак намирам за доста лицемерно да се скандализираме от едно голо тяло, имайки се предвид съвременния начин на живот. Пък и въпросната сцена си e на място, има художествена роля в произведението и липсата й би била по-скоро загуба, отколкото печалба. Адмирация несъмнено заслужава и Мариус Куркински. Но всъщност от него не сме и очаквали друго, едва ли има по-удачен избор за ролята на Клавдий. Интересен е случаят с Весела Бабинова, която се превъплъщава в младата Офелия. Чесно казано в началото не бях особено впечатлен от нея, не можех да разбера дали тя играе една по-различна Офелия или просто не може да изиграе Офелия. Но с напредване на постановката Бабинова несъмнено ме спечели като нейното изпълнение на Riverside е може би любимият ми момент от спектакъла. Светлана Янчева също е доста силна в ролята на Хамлетовата майка Гертруда и краси сцената с едно властно и величествено присъствие. Aактрьоската игра несъмнено си е на ниво. Е, може би има какво да се каже за един безименен призрак, но нека все пак да не издребняваме.

И в крайна сметка финалната ми оценка за Хамлет е несъмнено положителна. Тази постановка не е обикновено копиране на Шекспировия текст, не е точно и промяна на Шекспировия текст, тя е в най-висша степен интерпретация на текста. Това не е просто Шекспир, нито просто Гърдев, това е Гърдев, който чете Шекспир. И прочитът му е арогантен и великолепен.

Снимки –  Народен театър „Иван Вазов“

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаВечните прераждания на “Драконът” и на варненската театрална сцена13.02.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE