„Ръкомахане в Спокан” на Явор Гърдев

Трудно е да изникне нещо в съзнанието ни, чувайки заглавието „Ръкомахане в Спокан”, ако не знаем нищо за Мартин Макдона или поне за Явор Гърдев. За градчето Спокан също едва ли някой е чувал. Никакви очевадни сюжети не изникват. Нищо не подсказва с какво точно ще се сблъскаме. Аз лично отидох на постановката заради афинитета си към Гърдев. И определено не бях разочарована от това, което видях.

Вижте още: „Хамлет“ през погледа на Явор Гърдев!

Ако се разровите малко в нета, веднага ще откриете предостатъчно информация за режисьора Макдона, смятан за един от най – добрите на нашето време. „Ръкомахане в Спокан” всъщност не е първата негова постановка, която се играе у нас. Добре познатата „Пухеният” , която вече осем години присъства на родната ни сцена, също е негова. Постановката доби голяма популярност, когато беше поставена за първи път на сцената във Варна, отново от Явор Гърдев, като представи едно садистично криминално разследване, изравящо зловещи тайни на повърхността. Tя е едно страхотно въведение към сложните, меланхолични и леко психопатски постановки на Макдона. Не че не можете да гледате едната, ако не сте гледали другата. Сюжетите им са съвсем различни и възприемчиви , въпреки сложността си.

„Ръкомахане в Спокан” не бяга от характерната за Макдона острота на случващото се, нито от реализма на Гърдев. Отличителното при Макдона е, че насилието избива във всички посоки на действието и залива зрителите като водопад. Болките тук се проявяват в безмислените атаки срещу другите, в омразата, в ненамирането на друг път. Важните акценти са умело уловени, макар постановката да се възприема по–трудно у нас, отколкото в Америка. Все пак тя засяга и много политически въпроси, които родната публика просто няма да вземе присърце. Българският зрител, който не робува много на болната за американското общество тема за расизма, се смее от сърце. Но не мислете, че тази пиеса не е за разтуха, не е за отмора.

Вижте още: Разговор със страхотния варненски актьор Стоян Радев

Може би някои ще си помислят, че още не сме пораснали като зрители дотам, че да я разберем. Но в крайна сметка добрата режисура и естествената актьорска игра успяват много добре да покажат вратите, които трябва да отворим, без да имаме идея какво се крие зад тях. Провокират ни. А според мен това е една от най–важните цели на театъра.

Сюжетът на “Ръкомахане в Спокан” се върти около един убиец, който търси отрязаната си преди много години ръка. В цялата история са замесени двама дребни мошеници и едно пиколо. Неслучайно историята е ситуирана в Спокан, американско градче в щата Вашингтон, известно с бруталните си престъпления. Сред средствата, които използва Гърдев, са интересното разделяне на сцените и внезапните стопкадри. Като прибавим музиката на Калин Николов, от която те побиват тръпки, и знаковите сценография и костюми на Даниела Олег Ляхова, успехът на “Ръкомахане в Спокан” е в кърпа вързан. В кървавата кърпа на настоящето.