Хамлет - Явор Гърдев

Автор: Уилям Шекспир
Превод: Александър Шурбанов
Режисьор: Явор Гърдев
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, Никола Тороманов+
Участват: Леонид Йовчев, Мариус Куркински, Светлана Янчева, Валентин Ганев, Весела Бабинова, Христо Петков, Иван Юруков, Ованес Торосян

Не мога да кажа, че Хамлет е най-хубавата постановка, която съм гледал в последните години. Обаче съм убеден, че е най-открояващата се, най-впечатляващата пиеса, която въобще някога съм посещавал. И това се дължи основно на един човек. Един ексцентричен, самонадеян, странен, практически луд, но все пак неоспоримо гениален човек – Явор Гърдев.

Вижте: Ръкомахане в Спокан на Явор Гърдев

Любовта на Явор Гърдев към Шекспировото творчество несъмнено прозира в кариерата му като режисьор. И в случая не визирам само поставянето на Шекспирови текстове като „Крал Лир” и „Бурята”, но и работата му в по-авангардни спектакли като „Нощна пеперуда”, в които просто се усеща искреното преклонение пред гения на Шекспир. Явор Гърдев и преди е казвал, че именно четенето на всеизвестния английски поет поставя разликата между това да се съществува и това да се живее, че именно тези рими въздигат душата над злободневните проблеми и я пренасят в едно много по-всеобхватно измерение. Но никога не го е казвал по този начин. Всъщност Гърдев близо четиринайсет години се опитва да постави Хамлет. И когато най-после успява, той го прави по начин, който несъмнено няма да бъде забравен.

Реално това е възможно най-класическата тотално не-класическа интерпретация, която въобще би могла да съществува. Какво имам предвид? Текстът на пиесата е напълно запазен в класическия си вид, като за целта е използван преводът на Александър Шурбанов. Омагьосващата мелодика на римите, приятната особеност на старовремското звучене, всичко съвпада напълно точно с оригиналните реплики. И ако човек си затвори очите, то той почти би могъл да забрави, че е на постановка на Гърдев. Почти, ама не съвсем. Защото макар репликите да не са модернизирани или променени, измежду тях все пак звучат песни на Адел, Florence and The Machine и Агнес Обел. И ако зрителят все пак реши да отвори очи и да хвърли един дори бегъл поглед на случващото се на сцената… то тогава в него не би останало никакво съмнение, че присъства точно на пиеса на Гърдев. Защото би видял развлечени анцузи, войнишки кубинки, оранжеви кожени якета, мрежести потничета, черни слипове и какво ли още не…

Вижте: Най-добрите постановки в България!

Всичко изглежда странно, нелогично, самоцелно екстравагантно, направо скандално. И тук вече става ясно, че оценката за пиесата ще е силно зависима от това доколко зрителят има търпимост към ексцентричността. Ако сте видни привърженици на класическите постановки с традиционната сценография, то спокойно можете да пропуснете Хамлет и да знаете, че си спестявате разочарование. Ако обаче във вас има нещо необяснимо, нещо по-чалнато, нещо по-иначе, то може би не е чак толкова лоша идея да отскочите до Народния театър. Постановката е просто нелепа за онези зрители, които, подобно на господин и госпожа Дърсли, с гордост твърдят, че че — слава Богу! — са напълно нормални. Но ако не сте от тях, ако сте от другите, тогава несъмнено трябва да дадете шанс на Гърдев.