С кои групи се конкурирахте за Spirit-a?

Всяка българска група искаше да свири на този слот. Конкурирахме се с всички. В нашия стил има няколко групи – Jin Monic, Bears and Hunters, Jeremy? и до някаква степен Comasummer, които не са точно нашия стил, но са доста яки. Има и още няколко, които сега стартират. Има раздвижване в този жанр, хората го усещат и все повече групи се надъхват да стартират. Има ги и по-старите – Остава, P.I.F. и т.н.

Има ли някаква неща, с които би дефинирал вашата група?

В началото казвахме, че свирим alternative rock. После започнахме да казваме, че свирим indie rock, защото всеки започна да претендира, че свири alternative. Сега пък всички започнаха да свирят indie… до голяма степен е въпрос на мода. Сега бих ни определил като рок банда. Но не искам дефиниции за групата. Отворени сме към развитието си. По-добре е хората да ни определят.

Разкажи ми за новото EP?

В петък сутрин трябва да излезе навсякъде, а вечерта ще го представим и в Yalta. Вече може да бъде намерено в Spotify, Soundcloud, iTunes. Нашата цел е да ни слушат максимално много хора. Пускаме всичко наведнъж. Искаме феновете да оценят четирите песни като цялостен продукт.

Мислиш ли, че българският потребител е отворен към това да плаща за музика?

Не, със сигурност не е отворен. За съжаление, все още не се вземат никакви мерки в България за това нещо. Истината е, че не може да очакваш, когато хората имат безплатен достъп до нещо, да го купуват после. Ако се раздават безплатни коли, никой няма да си купува. Без мерки за спиране на торент сайтовете няма как да има и прогрес на авторската музика.

Кой има интерес от работещи и активни торент сайтове?

Забраната на торент сайтовете е единственият вариант да се прави изкуство. Който си мисли, че Холивуд би го имало, ако навсякъде има торент сайтове, се лъже жестоко. Изкуството струва пари. И творците имат нужда от пари. Конкретно на нас торент сайтовете не ни пречат толкова много, защото ние нямаме такова търсене на този етап. Бърка ни цялостната култура, защото, като си свикнал да сваляш безплатно дори за българска група, няма да си склонен да дадеш и някаква символична сума. Като си купиш музика, ти я притежаваш за цял живот. Важно е да се възпита като култура. Хората трябва да осъзнаят, че има смисъл и е важно да слушаш легално музика. И че артистите зависят от това нещо. Също така е важно и да ходят на концерти и да плащат вход. И да са окей да плащат нормален вход – няма как да е 2-3-5лв. Никъде по света не е. Това е истината.

Дискове ще пускате ли?

Да, още петък, в Yalta ще го има. А после ще измислим и някой бар, в който да го продаваме. Но търсенето и в глобален мащаб не е голямо, така че не целим кой знае колко голям тираж.

Какво мислиш за възраждането на винилите?

Доста се радвам, защото от години колекционирам винили и винаги много съм се наслаждавал. Имам няколко много готини.

Кой ти е любимият?

Имам ‘Quadrophenia’ на The Who, който е брилянтен, защото е двоен и с много красив art work. Много готино изглежда. Имам ‘The Suburbs’ на Arcade Fire. Той е уникален! Доставя ми удоволствие дори само да притежавам винил, без да го пускам, а да го слушаш според мен е най-добрият начин за усещане на музиката. Звукът е доста по-различен спрямо CD-тата.

Разкажи ми повече за Лондон.

Заминаваме за Лондон след участието в Yalta (02.10). С нагласа сме да заминем за постоянно. Искаме да се развиваме там. Не загърбваме България и София, но просто няма достатъчно сцена тук. Вече сме свирили два пъти в Лондон и още няколко града във Великобритания. Публиката там е много по-претенциозна, много по-наясно с това, което слуша и иска да чува. Отиваме сами в Лондон без нищо уредено, но ще опитаме да направим нещата както ги правихме тук.

Какво мислиш за концерта на Слави Трифонов, който събра толкова много хора?

Това е България. Това е мястото, в което живеем. Хората слушат такава музика. Имат нужда да слушат такава музика. Това е средната маса. В моя балон хората не слушат такава музика, но на средния потребител в България това му харесва.

Кои са изпълнителите, които най-много са ви повлияли?

До някаква степен е на периоди. От малък слушам Pearl Jam, Kings of Leon, но е променливо. В момента примерно слушам The Weeknd.

Кой е най-добрият концерт, на който си бил?

На Nick Cave & The bad seeds бях на един фестивал в Полша. Тотално ме изкъртиха. Иначе Kasabian бяха много стабилни на Spirit-а. Но Nick Cave ме впечатли най-много като изживяване.

Коя е книгата, която ти е променила посоката и начина на мислене?

Със сигурност „1984“ остави отпечатък в мене. Връщам се винаги към нея. Виждам твърде много „оруелски“ неща в ежедневието ни.

Винаги много съм харесвал и „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Доста по-различна, но винаги е била близка до моето чувство за хумор. Много ми е любим и Селинджър. Особено кратките му разкази.

Кой пише текстовете във вашата група?

Аз. Понякога имам и помощ от някой друг, ако съм зациклил, но основно съм аз.

Докъде трябва да достига личното в писането на един текст?

Никога не излиза твърде лично, защото хората не знаят моя живот. Всеки асоциира един текст по-скоро с нещо си негово. Без значение аз как го чувствам.

Коя ти е най-личната песен от новия албум?

От новия албум – ‘Make no sound’. Тя е нещо, в което съм вложил повече от себе си в текста.

Какво би пожелал на читателите на „Под Моста“?

По-скоро бих ги посъветвал – ако искат да получават по-качествена музика, да дават повече от себе си, да са по-активни, да ходят по-често по концерти. Да си купуват музика. Ако нямат възможност – да споделят по-често музика в социалните мрежи, за да достига до повече хора. За да развиваме тази сцена, трябва всеки да допринесе с каквото може.

1|2