Историята на България, разказана от един американец

04.05.2015

Засега използвам микс от „История на първото българско царство“ на Стивън Рънсиман заедно с книгата на Джон Файн за ранното Средновековие на Балканите, както и разнообразие от преведени гръцки първични източници.

Какви разлики намираш между българската и чуждоезичната литература, посветена на българска история?

Има няколко важни разлики. Много от българските книги са огромни, ориентирани към детайла и не много практични. Един пример – веднъж попаднах на няколко тома, които нямаха съдържание. Как някой би могъл да се ориентира в книга с повече от 600 страници без съдържание е мистерия за мен. Други книги (няма да споменавам имена) пък са непростимо пристрастни от гледна точка на перспективата.Не се опитват да скрият кои са „лошите“ по начин, който би трябвало да ги дисквалифицира като академична литература.

unnamed (2)
Харесва ли ти в България?

Смея се всеки път, когато някой ми зададе този въпрос. За да се сдобия с дългосрочна виза, трябаше да премина през един изключително труден, отнемащ много време и скъп процес. Приятелите ми знаят какво съм пожертвал, за да живея тук за постоянно. Така че, да, харесва ми. Ако не беше така, нямаше да премина през всичко това. Израснал съм в предградията на Вашингтон и усещането там е, че градът и предградията нямат край. В София е много лесно да излезеш от града и да изкачиш Витоша или нещо подобно. Освен това историята тук е несравнимо по-богата. Харесва ми как в София могат да се проследят толкова много исторически епохи. Идеята, че можеш да стоиш на едно място и около теб да има Сталинистка архитектура/соц архитектура, две средновековни църкви, римски руини и модерни офис сгради е невероятна за мен. Обичам тази еклектика.

Говориш ли български?

Относително добре или поне достатъчно добре, за да проведа разговор и да се справям с ежедневния живот без много трудности. Въпреки това трябва по-сериозно да се заема с подобряването на българския си. Езикът ми харесва, особено начинът, по който предлага частица от културата, хумора и манталитета на българите.
Ако можеш да дадеш един съвет на българите относно това как по-добре да разбират историята си, какъв би бил той?

Гордейте се, но се гордейте за правилните неща. Печеленето на войни не е нещо маловажно, но в крайна сметка става въпрос за смърт и разрушения. Има толкова много неща в българското образование, култура и литература, за които всеки българин трябва да се гордее. Българите не трябва да позволяват на никого да смята, че нямат много история. Както казваме в описанието на подкаста, българската история е била и на най-високите и на най-ниските точки. Самият факт, че е преминала през всичко това, без да изчезне от историята, е доста голямо постижение.

Отговорите на Ерик определено ме накараха да се замисля най-вече за това как ни се преподава история в училище, на какво се набляга и за какво почти не се говори. И преди да скочим, за да защитаваме „България на три морета“, може би трябва да се запитаме на какво са ни научили учебниците ни. На какво са ни научили за нас самите? Защото колкото и далеч в миналото да са се случили тези събития, често те определят действията ни в настоящето.

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Моряна Филипова за модата и българските шевици03.08.2018

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика