Смяташ ли, че мемета биха могли да имат „тъмна страна“ и да бъдат използвани като инструмент за обществено влияние?
Металът сам по себе си е е природен ресурс, но когато към него добавиш и човека, се получава нещо съвсем различно. С помощта му той успява да произведе както инвалидни рампи за достъп до учебни заведения, така и противотанкови гранатомети РПГ-7. Сякаш всеки може да даде по не един подобен пример. В човешката история човек винаги се е стремял към щастие и благоденствие, независимо по какъв начин и чрез какви инструменти, всичко е било впрягано в услуга на този наш заложен хедонизъм. Та какво остава за миймовете?
Разбира се, имат тъмна страна. Повечето от класическите миймове са изградени върху стереотипи, вдъхновени от различни религии, нации и държави. Това само по себе си в един затворен кръг от интелигентни хора не представлява проблем и е съизмеримо с мръснишки виц, изпуснат от вулгарен чичо по време на Великденските празници. Дотук добре, но в момента, в който този вид шеги излязат извън тесните кръгове и се предоставят на широките маси, те започват да затвърждават така или иначе някои от застарелите предразсъдъци.
Не е лъжа и че виждаме меметата все по-често да се впрягат за политически цели, било от обикновените хора с политически пристрастия, било от държавниците. В присъщата за себе си шеговитост и ирония Доналд Тръмп не се поколеба да използва добилата популярност фраза “Winter is coming”, перифразирайки в “Sanctions are coming” под формата на колаж със самия себе си, крачещ уверено като звезден рейнджър на фона на пушек.
Проблемът, който може да се породи от това, е отстъпването на политическия дебат със своята конструктивност – теза, антитеза, аргумент – отстъпвайки мястото на миймовете, които от една страна лишават разговора от сериозния му тон, а от друга напомнят на лозунгите и пропагандните постери, които имат за цел да повлияят по-емоционално на своите адресати, често не опирайки се на разумна основа. Към този момент забелязвам подобни тенденции в дискусиите на политическите привърженици от различните крила. При политическите лидери наистина не виждам на този етап как би се превърнало в обичаен прийом, но заплахата за интернет дискусията е съвсем реална.
В много от коментарите под публикации в „Исторически хумор“, свързани с ВСВ, се появява твърдението, че сред последователите ви има неонацисти. Забелязал ли си конкретни примери за език на омраза и как процедирате в такива случаи?
Това явление е съвсем закономерно. Трябва да се отчетат политическите събития от Арабската пролет насам. Главното е последвалата бежанска криза, а към нея можем да добавим и някои институционални и ценностни проблеми на Европейския съюз. Историята ни е научила, че подобни обществени сътресения са най-благоприятната почва за развиване на популистки движения, а техният продукт са именно тези радикални политически субекти, независимо формата на каква идеология приемат. От няколко години тези хора все по-често се появяват не само в интернет пространството, но и извън него. Могат да се забележат както по улиците и по стените на обществените сгради, с криво изрисуваните си символи, така и на някои политически митинги. Има ги дори и в някои коалиционни партньори на правителството – едни явни, други скрити, защото не са достатъчно умни да се усетят в своите действия.
Езикът на омразата, грубият тон или заплахите не се толерират в нашата група и страница. Санкциите за подобни прояви са от предупреждение, през заглушаване на потребителя за известно време до изпадане в немилост и хвърляне през Балдуиновата кула. Едно от нещата, с които се гордея за нашия проект, е, че сме създали едно приятно пространство за забава и конструктивна дискусия, което органично просто не позволява битуване на нацистка, комунистическа и други провалили се през годините идеологии извън рамките на шегата, а шегите в нашето общество са позволени от правния ред, нали така?
Колко често сте бан-вани, поради несъответстващо с политиките на Фейсбук съдържание?
Прекалено много. Повече отколкото съм получавал забележки за основното си и средно образование кумулативно. С горчива усмивка признавам, че съм спрял да ги броя след десетия едномесечен бан, но по груби сметки са може би 14-15 месеца общо извън Фейсбук. В болшинството от случаите съм бил блокиран на нерелевантни основания – снимка на зомби, което търси мозъци и подминава един човек, с поставен македонски флаг на гърдите, колаж на Цар Борис III и Хитлер, които се здрависват, придружено с описание за повода на тяхната среща, историческия контекст и кратка информация за посещението на нашия монарх в Третия райх (виждате, че е с информационна цел). Но те блокират. Не взимат предвид „правото на отговор“, което демократичната заявка на платформата ти е предоставила.
И това се случва не само за подобен вид неща. Редица хора биват блокирани, заради използването на думи-табу – хомосексуалист, гей, негър – дори те са употребени в един научнопопулярен контекст, а иронично дори и в случаите, в които човекът, който пише, защитава тези групи от хора.
Логично на цялата тази целенасочена цензура да намерим начин да се приспособим. Първоначално спряхме да качваме снимки от какъвто и да е род с Хитлер и немски войници (независимо в какъв контекст). Но те продължиха да търсят из старите архиви и да блокират за публикации от преди две или повече години. Наложи се да изтрием цялото подобно файлово съдържание от страницата, все едно никога не го е имало. Накрая направихме резервна страница. Кой знае още колко време ще имаме възможност да публикуваме.
Наблюдаваме продажба на артикули, брандирани с меме герои, създаване на филм и книга с Grumpy cat, откриваме отражение дори в сферата на рекламата. Слива ли се онлайн и офлайн пространството?
Онлайн пространството винаги е произтичало и е било проекция на офлайн пространството. Не намирам тази тенденция за нова. Спомнете си края на миналия век в Америка и заливането на пазара с играчки на супергерои, известни от комиксите и от големия екран. В момента е същото. Потребителят изявява интерес, пазарът реагира. Макар че още никой от нашите производители не се е усетил да удовлетвори подсъзнателното желание на цяло едно поколение за кеч фигурка на Волен Сидеров.
Какви са прогнозите ти за развитието на тази комуникационна форма?
Според мен миймът като хумористична форма на изразяване в интернет пространството ще продължи своето експанзивно развитие, поглъщайки всички трендове в себе си. Докога ще продължи това? Не е толкова лесно предвидимо. Моята теория е, че това зависи преди всичко от хората и тяхната вътрешна настройка и характеристика. Миймът е много удачна форма за днешното консуматорско общество, с която то може да се изразява по възможно най-минималистичния и опростен начин и докато това се наблюдава, меметата ще бъдат все така актуални. Едно е сигурно. Колкото и време да остава на този златен век на този интернет феномен, той със сигурност ще се помни, заемайки след време мястото си редом до комиксите, вицовете и карикатурите.
1|2









