LIFE

„Исторически хумор“ и меме съвремие с Александър Кузманов

23.07.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Смяташ ли, че мемета биха могли да имат „тъмна страна“ и да бъдат използвани като инструмент за обществено влияние?

Източник: Исторически хумор

Металът сам по себе си е е природен ресурс, но когато към него добавиш и човека, се получава нещо съвсем различно. С помощта му той успява да произведе както инвалидни рампи за достъп до учебни заведения, така и противотанкови гранатомети РПГ-7.  Сякаш всеки може да даде по не един подобен пример. В човешката история човек винаги се е стремял към щастие и благоденствие, независимо по какъв начин и чрез какви инструменти, всичко е било впрягано в услуга на този наш заложен хедонизъм. Та какво остава за миймовете?

Разбира се, имат тъмна страна. Повечето от класическите миймове са изградени върху стереотипи, вдъхновени от различни религии, нации и държави. Това само по себе си в един затворен кръг от интелигентни хора не представлява проблем и е съизмеримо с мръснишки виц, изпуснат от вулгарен чичо по време на Великденските празници. Дотук добре, но в момента, в който този вид шеги излязат извън тесните кръгове и се предоставят на широките маси, те започват да затвърждават така или иначе някои от застарелите предразсъдъци.

Не е лъжа и че виждаме меметата все по-често да се впрягат за политически цели, било от обикновените хора с политически пристрастия, било от държавниците. В присъщата за себе си шеговитост и ирония Доналд Тръмп не се поколеба да използва добилата популярност фраза “Winter is coming”, перифразирайки в “Sanctions are coming” под формата на колаж със самия себе си, крачещ уверено като звезден рейнджър на фона на пушек.

Проблемът, който може да се породи от това, е отстъпването на политическия дебат със своята конструктивност – теза, антитеза, аргумент – отстъпвайки мястото на миймовете, които от една страна лишават разговора от сериозния му тон, а от друга напомнят на лозунгите и пропагандните постери, които имат за цел да повлияят по-емоционално на своите адресати, често не опирайки се на разумна основа. Към този момент забелязвам подобни тенденции в дискусиите на политическите привърженици от различните крила. При политическите лидери наистина не виждам на този етап как би се превърнало в обичаен прийом, но заплахата за интернет дискусията е съвсем реална.

В много от коментарите под публикации в „Исторически хумор“, свързани с ВСВ, се появява твърдението, че сред последователите ви има неонацисти. Забелязал ли си конкретни примери за език на омраза и как процедирате в такива случаи?

Това явление е съвсем закономерно. Трябва да се отчетат политическите събития от Арабската пролет насам. Главното е последвалата бежанска криза, а към нея можем да добавим и някои институционални и ценностни проблеми на Европейския съюз. Историята ни е научила, че подобни обществени сътресения са най-благоприятната почва за развиване на популистки движения, а техният продукт са именно тези радикални политически субекти, независимо формата на каква идеология приемат. От няколко години тези хора все по-често се появяват не само в интернет пространството, но и извън него. Могат да се забележат както по улиците и по стените на обществените сгради, с криво изрисуваните си символи, така и на някои политически митинги. Има ги дори и в някои коалиционни партньори на правителството – едни явни, други скрити, защото не са достатъчно умни да се усетят в своите действия.

Източник: Исторически хумор

Езикът на омразата, грубият тон или заплахите не се толерират в нашата група и страница. Санкциите за подобни прояви са от предупреждение, през заглушаване на потребителя за известно време до изпадане в немилост и хвърляне през Балдуиновата кула. Едно от нещата, с които се гордея за нашия проект, е, че сме създали едно приятно пространство за забава и конструктивна дискусия, което органично просто не позволява битуване на нацистка, комунистическа и други провалили се през годините идеологии извън рамките на шегата, а шегите в нашето общество са позволени от правния ред, нали така?

Колко често сте бан-вани, поради несъответстващо с политиките на Фейсбук съдържание?

Прекалено много. Повече отколкото съм получавал забележки за основното си и средно образование кумулативно. С горчива усмивка признавам, че съм спрял да ги броя след десетия едномесечен бан, но по груби сметки са може би 14-15 месеца общо извън Фейсбук. В болшинството от случаите съм бил блокиран на нерелевантни основания – снимка на зомби, което търси мозъци и подминава един човек, с поставен македонски флаг на гърдите, колаж на Цар Борис III и Хитлер, които се здрависват, придружено с описание за повода на тяхната среща, историческия контекст и кратка информация за посещението на нашия монарх в Третия райх (виждате, че е с информационна цел). Но те блокират. Не взимат предвид „правото на отговор“, което демократичната заявка на платформата ти е предоставила.

Източник: Исторически хумор

И това се случва не само за подобен вид неща. Редица хора биват блокирани, заради използването на думи-табу – хомосексуалист, гей, негър – дори те са употребени в един научнопопулярен контекст, а иронично дори и в случаите, в които човекът, който пише, защитава тези групи от хора.

Логично на цялата тази целенасочена цензура да намерим начин да се приспособим. Първоначално спряхме да качваме снимки от какъвто и да е род с Хитлер и немски войници (независимо в какъв контекст). Но те продължиха да търсят из старите архиви и да блокират за публикации от преди две или повече години. Наложи се да изтрием цялото подобно файлово съдържание от страницата, все едно никога не го е имало. Накрая направихме резервна страница. Кой знае още колко време ще имаме възможност да публикуваме.

Наблюдаваме продажба на артикули, брандирани с меме герои, създаване на филм и книга с Grumpy cat, откриваме отражение дори в сферата на рекламата. Слива ли се онлайн и офлайн пространството?

Онлайн пространството винаги е произтичало и е било проекция на офлайн пространството. Не намирам тази тенденция за нова. Спомнете си края на миналия век в Америка и заливането на пазара с играчки на супергерои, известни от комиксите и от големия екран. В момента е същото. Потребителят изявява интерес, пазарът реагира. Макар че още никой от нашите производители не се е усетил да удовлетвори подсъзнателното желание на цяло едно поколение за кеч фигурка на Волен Сидеров.

Източник: Исторически хумор

Какви са прогнозите ти за развитието на тази комуникационна форма?

Според мен миймът като хумористична форма на изразяване в интернет пространството ще продължи своето експанзивно развитие, поглъщайки всички трендове в себе си. Докога ще продължи това? Не е толкова лесно предвидимо. Моята теория е, че това зависи преди всичко от хората и тяхната вътрешна настройка и характеристика. Миймът е много удачна форма за днешното консуматорско общество, с която то може да се изразява по възможно най-минималистичния и опростен начин и докато това се наблюдава, меметата ще бъдат все така актуални. Едно е сигурно. Колкото и време да остава на този златен век на този интернет феномен, той със сигурност ще се помни, заемайки след време мястото си редом до комиксите, вицовете и карикатурите.
 

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНО11.06.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино