Изоставеният рудник до село Страшимир (ФОТОРАЗКАЗ)


Малцина са чували за село Страшимир. Тези, които са пътували по пътя Мадан – Златоград са виждали табелата, но дали са се изкушавали и да завият към него?

Тези, които са по-наблюдателни, може би са забелязали огромната сграда с интересна архитектура и наблюдателница, скрита във вековните гори до пътя. Ние решихме да отидем към нея и да открием какво се крие там!

В момента в селото има не повече от 20-тина къщи и 30-тина жители. Нищо не напомня на времената, в които тук са живели над 4500 души и е имало блокове за хората, работещи в рудниците. По черния път, водещ към изоставената сграда на рудника, по нищо не личи, че там преди години е минавала рудата, изнасяна за Англия и Полша.

Трудно е да си представи човек, че по невероятно красивите зелени склонове е имало блокчета, магазини и тук е кипял живот. Единствената запазена фотогорафия от тези времена се пази в Мадан. Историческите данни потвърждават, че в периода 1951- 1975 г. населението тук, между двата върха Буговица и Петровица, е наброявало 4800 души.

Село Страшимир наистина е кръстено на Антон Страшимиров, авторът на „Хоро“, който е минал от тук преди цели 97 г. Това се е случило през далечната 1915 г., когато той е бил адютант на Атанас Савов – командир на полк – на път за Гърция.

Спрели са до параклиса на Св. Георги до Боево и на Страшимиров се приписва заслугата за откривателството на местните залежи от олово и цинк. Той намира несметните по думите му богатства, които се крият под тази планина. Това кара малко след войната Атанас Савов да вземе концесия от държавата тук и през 1927 г. да основе дружество Български метал“.


Още стои бункерът за претоварване на рудата към гара Подкова, откъдето рудата се е изнасяла първоначално за Англия, където се е преработвала. Това обаче не задоволявало българския индустриалец, който в първите си години работи с англичаните. А трудът е изключително ръчен. Евтина работна ръка имало в Родопите и тогава. Но находчивият българин решил, че му трябва на място флотационна фабрика, за да си вади сам концентрата от металите. Решил да я вдигне в село Средногорци. Избрал мястото й заради огромните води на Арда.

Руда се вади освен от мините „Надежда“ и от „Страшимир“, „Градище“ и „Гидюрска“, която има излаз и откъм Страшимир, макар че днес в този рудник се влиза откъм село Ерма река.

На 1 юли 1950 г. от бившето Държавно минно предприятие “Родопски метал”, което е експлоатирало рудник Страшимир, със седалище в село Средногорци, е създадено “ГОРУБСО”. Рудата се преработвала отново в тукашната флотационна, а част от количеството се продавало на АД “Пирин” за преработка в обогатителната фабрика в Кърджали. Част от рудата пък пак чрез гара Подкова пътувала за Полша, сочат историческите факти. 

118 са жителите на двете махали Керменска и Боево в Страшимир. Няма и 250 метра между двете махали.
Днес само изоставената сграда на рудника напомня на това, което се е случвало тук. Входът на рудника е зазидан, но ясно се виждат останките му. Сградата е с уникална за местопоожението си архитектура с наблюдателна кула. Само разказите на местните могат да ни накарат да си представим за инфраструктурата, която е имало и живота – преди затварянето на рудника.

В момента тук цари тишина и спокойствие. Спокойствие, което ви кара да настръхнете и се замислите как е възможно едно село от 4500 души да стигне до 30 в рамките на няколко години и дали причините са само икономически или има и друго…

Кликни на която и да е снимка, за да отвориш галерията на цял екран

Изоставено в България
Изоставеното в България е Facebook страница, която събира авторски фотоистории, свързани с миналото на страната ни. Страницата е партньор на "Под Моста" и предоставя на сайта непубликувани фоторазкази за изоставени обекти, села и сгради от цяла България.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to