Ден втори – събудих се пред водопад в полу-глетчер състояние, но и с идеята, че отивам да гледам глетчери, така че всичко си беше тематично обвързано
От мен да знаете, няма нещо по-велико от това колата ти да има функция за загряване на седалките! Бърза закуска и газ към източните части на Исландия. Гонихме глетчерите и стигнахме до Hofn, където въпреки летния сезон можеше да се видят откъснати парчета и цели планини от лед. Целодневно каране, което няма как да не направите – все пак сте в Iceland, трябва да има един леден ден.

Връщайки се завих към Fjaðrárgljúfur, което е изумителен каньон, който всеки трябва да посети. Имаше табела, че само 4х4 автомобили може да продължат напред към каньона, но с маздичката се оправихме. Каньонът е около 100 метра дълбок и 2 километра дълъг. Формирал се е в края на Ледниковата епоха, преди около 9000 години, когато скалният масив се разцепва на две и дава шанс на рекичка да се образува между двете му части. Идеален завършек на деня, имайки предвид и зверския дъжд, който ни хвана. Върнахме се до Vik и повторихме упражнението с колата.
Ден трети – В търсене на puffins
Използвам английското “puffins”, защото отива много повече на тази симпатична птица, чието българско наименование е…“Тъпоклюна кайра?!?“. Та, да отидохме до едно място, което е популярно с гнездата на такива птици, за да ги видим. Видяхме една и си тръгнахме победоносно, но и аз никога не съм бил от хората, които са ентусиазирани от това да видят животно.
След това минахме през Reynisfjara – плажът с черни пясъци от вулканична скала и странни скални образувания. Вероятно повечето от вас ще разпознаят мястото от Game of Thrones и земите на Железните острови на Грейджой. Последва изкачването с котки и пикели на още един глетчер, в което получих нова перспектива за мащабите на тези ледникови чудеса.
След това посетихме реставрирано древно селище на едни от първите заселници на острова (здрасти, Флоки) и техните ниски дървени колиби. Денят завърши с преминаване през град Селфос, който ако не се бъркам е вторият по големина в Исландия, но никога няма да предположите, че това се категоризира като голям град. Въпреки хубавия къмпинг, в който си взех ценен за мен и околните душ, хапнах и обмених инфо с други пътешественици, отново колата беше спалня, а този път мястото беше езерото до града с гледка към планините зад него.
Ден четвърти – Влизане в The Golden Circle
Това е най-комерсиалното трасе в Исландия, претрупано с пълни автобуси с китайци, филипинци, американци и т.н. Маршрутът е по-навътре в острова т.е. вече не се движим по крайбрежието. Там е това което, ако не видиш – все едно не си бил в Исландия.
Gullfoss не е точно водопад, а по-скоро водопадище. Не сте виждали толкова течаща вода около себе си, обазалагам се. Haukadalur е геотермична зона и най-сетне виждам с очите си един от хайлайтовете на пътуването ми – гейзери. И то такива, дето гърмят през 5 минути. Зверско е, стоях и гледах как земята ръмжи и после експлодира може би над час и половина.
Kerid е вулканичен кратер, в който има образувано езеро. Има няколко такива места в Исландия, но това със сигурност е най-забележителното. Планирахме да се върнем отново на локацията от предната вечер, където да лягаме да спим след цял ден каране, но дойде и по-добра идея. Предната вечер една жена ни разказа за тотално некомерсиално място вътре в планината, в което има естествено образувано джакузи (допустимо горещ гейзер), където водата е 40 градуса, не е превърнато в спа и всичко това идеално пасваше за завършек на деня.
Така, представете си сега да сте заобиколени от хълмове в планината, навън да вали и да е студено, а вие да сте в малка правоъгълна дупка с 40 градуса постоянно навлизаща вода и да си пиете една от най-услаждащите се бири в живота. Трябва да призная, че това си остава един от топ моментите на пътуването ми. Всичко това беше точно обратното на комерсиалността, която се предлагаше в „Синята лагуна“.
Ден пети – гейзерите
Всичко това се случва в най-югозападната част на Исландия, където направихме една хубава обиколка. Ще запомня този ден с няколко неща – карах в най-голямата мъгла в живота си, бях в нещо като тотална гейзер зона, където земята просто пръскаше вряла вода около мен, видях въпросната „Синя лагуна“ и посетих резиденцията на президента на Исландия, което е доста готино място, със свободен достъп безохрани и военни, които да ти правят проблеми. Тази вечер беше последната и намерихме едно малко езеро, на което вече можеше да запалим огън и къмпингуваме (а и да се изкъпем в него). Отново спахме в колата, де, ама поне направихме огън, че да не сме капо.
Ден шести – Сбогом, Исландия
Изкарах няколко часа в Рейкявик и се насочих към летището, където трябваше да изпратя Алберто, което винаги е тягостен момент, защото се виждаме през няколко години. Когато останах сам имах време да помисля малко повече за последните дни.
Истината е, че Исландия е нещо, което не бях виждал досега. Природата е зашеметяваща. Друга планета е. И let’s face it – вероятно никога няма да се върна в тази страна. Проблемът с това да караш из Исландия е, че буквално на всеки пет минути си изправен пред величествени, хранещи душата и спиращи дъха гледки. И това е адски изтощаващо. Едно от най-красивите изтощавания, които съм виждал, усещал и преживявал.
1|2









