“Изпращам ти последна картичка
ако отлепиш марката и я оближеш
това ще е и последната ни
целувка”

Емануил А.Видински

Преди повече от десет години, когато e-mail-ите все още бяха рядкост, а добрата стара поща все още служеше за контакт с любими хора на далечни разстояния, думата par avion звучеше неописуемо в детското ми съзнание. Никога няма да забравя обяснението на майка ми, нито първото писмо, което получих именно par avion- от Чикаго.

Днес, когато почти не пращаме писма и най-често изразяваме емоциите си чрез фейсбук статуси или съобщения, много неща са на изчезване. Но е хубаво, когато ги намерим- редки като детски спомен сред въодушевлението от новото. Сега Par Avion за мен е красотата на носталгията, облечена в музика.

Вижте още: РАЗКАЗ ЗА “ЕРИНЕЙ” – МУЗИКАНТИТЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Par Avion е нова българска група, по идея на двамата поети и писатели Петър Чухов и Емануил А. Видински. Не знам дали поезията събира (макар да го вярвам), но музиката със сигурност.  Парчето „Photograph„, което е първият им сингъл, надмина 2500 гледания в youtube за две седмици, а първите три парчета от предстоящия дебютен албум може да слушате безплатно Тук!

Par Avion правят основно свои парчета, като комбинират стиловете рок, блус и алтернативен рок с елементи от реге, самба и на моменти български фолклор, а за това, което ги събира, вдъхновява и което предстои, потърсихме Емануил А.Видински да ни разкаже повече.

Как се роди Par Avion Band?

Преди точно 10 години с Анджела Родел, Петър Чухов и Иван Христов създадохме група Гологан. Там свирех на ударни. Близо 4 години по-късно трябваше да ги напусна и малко след това заминах за Германия, за да работя в Дойче веле. Там също имах група, само че свирех на китара и пеех, като основно работихме мои парчета. В началото на 2013 се завърнах в България и знаех, че искам отново да правя музика, която композирам и изпълнявам и искам да я правя не с когото и да е, а с Петър Чухов. Музикалното разбирателство между нас е фантастично. И така пролетта на 2013 групата вече репетираше. Към нас се присъедини Гриша Маникатов, който ме наследи на барабаните в Гологан. Сега той свири и при нас. Имахме много проблеми с намирането на басист, пробвахме много хора, но нямахме късмет. В крайна сметка година по-късно към нас се присъедини Емил Ангелов, басист на група Соларис (или вече DomainofDreams), великолепен музикант. И така вече започнахме да работим пълноценно. Име също търсихме дълго, но най-накрая се спряхме на Par Avion.

Par Avion се нарича и твоята първа стихосбирка, автор си както на разкази, така и на романа „Места за дишане”. Как се срещат писането и музиката?

Ами да ти кажа – допълват се. Като цяло не мога да върша и двете едновременно. Има хора, които се чувстват привлечени от две изкуства (или повече) и докато един ден пишат, на следващия си почиват като рисуват или музицират например. Аз не мога така, при мен изворът явно е един и мога или да пиша, или да се занимавам с музика. Към този момент музиката ми е на преден план, а писането на заден, но вероятно и това е до време, а и не пречи на плановете ми да издам книга в идните месеци. През 2015 се навършват 10 години от излизането на дебютния ми сборник с разкази „Картографии на бягството”, чийто тираж е отдавна изчерпан. Смятам да го преиздам и допълня с още толкова нови истории, непубликувани в книга, а някои от тях не са излизали никъде.

Вижте още: SMALLMAN – РАЗЛИЧНИЯТ МАЛЪК ЧОВЕК

Кой от вас композира парчетата ви?

Основно аз, но с помощта на Петър Чухов. Дори когато композицията е моя, именно неговата намеса придава блясък и самобитност на парчето.

Как бихте определили звученето си?

Труден въпрос. Нека кажем, че стилът ни е нещо като алтернативен рок с блус и реге елементи. Иначе се опитваме да звучим фънкарски, със силен акцент върху китарите.

Разкажете ни повече за влиянията върху вашата музика? Какво ви вдъхновява?

Когато човек тръгва да твори в някоя област, без значение коя, неминуемо му влияе целият опит, който е натрупал. Житейски, но и по отношение на изкуството. Слушам страшно много музика още от дете, особено много съм са задържал на хардрока на 1970те, хеви метъла на 1980те и прогресив метъла на 1990те, но с времето музикалните ми любови са се меняли. Вече сякаш съм се отдалечил от метъляшкото, сега ме интересуват други неща, блус например, блусът съдържа в себе си всичко, цялата ни популярна съвременна музика е възникнала основно от блуса, без значение дали говорим за рок, метъл, RnB, рап, ембиънт и пр. Разбира се „Излел е Дельо Хайдутин” е изключение J. В продължение на две години слушах само блус, нямах наслушване просто. Сега вече ме поотпусна, та и други неща влизат в ушите ми, но все още силно ме впечатлява подхода към музиката на блусарите. Говоря основно за китаристите. За да не стои така във въздуха, ще спомена няколко имена: JohnMayer, DavyKnowles, EricClapton, DireStraits, Sade, ManuChao, TheBlackKeys, TheRollingStones, JimiHendrix, StevieRayVaughan, LedZeppelin, DeepPurple, SteelyDan и много други.

Какво не можем да изпратим Par Avion?

Няма такова нещо 🙂

За повече подробности, нови парчета и изяви , следете фейсбук страницата на групата:  https://www.facebook.com/paravionband/timeline