LIFE

Как се създава магията на радиотеатъра

04.11.2019

Какви биват ефектите?

Радиоефектите са два вида. Едните са тези, които показват мястото на действие. Те са записани предварително, е, може би са малко обработени, поизчистени от паразитни звуци. Това са природни картини – шумове от морски вълни, гора, улици, дъжд, вятър, движение на автомобили…  Другият вид ефекти са онези, които показват самото действие. Те, в повечето случаи, се правят на живо – това са стъпки, пиене, ядене, врати, влизане, излизане… Но има и музикални ефекти като акценти –  приказни картини, фантастични атмосфери, летене с ракети и много, много други.

Разбира се, това е когато тава дума за стандартни действия. Но ако трябва, примерно, да покажем как ходи някой великан с неговите великански стъпки, който влиза във великанския замък, също ползваме записани великански ефекти или направени обикновени стъпки и ги обработваме с различни акустики или други компютърни техники, докато всичко стане великанско

Това, което може актьорът сам да изиграе, е за предпочитане, тъй като движението и действието се отразяват на изпълнението и по този начин всичко звучи по-автентично. Не мога да пропусна да спомена един запис на пиеса с участието на Стефан Данаилов от преди 30 години. Та той настояваше всички ефекти да си прави сам, въпреки, че аз настоявах да му помагам. Спомням си в една пиеса с едната ръка отваря вратата, с другата държи текста, а с крак натиска звънеца на вратата.

Много често се случва така, че звукът от дадено място в нашето съзнание звучи по един начин, а когато го чуем на запис – изобщо не отговаря на представите ни. В една пиеса на Вичо Балабанов, нарича се „Тука има, тука нема“, действието се развива на спирката на метрото при Радиото, но тогава още нямаше метро. Когато пуснах на режисьора специално направения автентичен запис от мястото на действието – спирката, която тогава наричахме „спирката пред Синьото кафе“ – режисьорът не хареса ефекта. Твърдеше, че изобщо не отговарял на истината. Смяташе,  цитирам, че звукът е много блед, дори  анемичен и никой няма да повярва, че действието  се развива на тази тъй оживена спирка.

Минаха повече от 2 години, докато разбера, че в звука в радиопиесите не трябва да се търси автентичност, а да отговаря на представата ни за нещата. Така отново стигаме не схващането за реалност, а до подсъзнанието. Знам, може би ще кажете – това не е ли субективно? Някои хора имат една представа, други – съвсем различна?

Да, така е. И точно в това е трудността в моята работа. В началото се стараех колкото се може по-достоверен да бъде звукът в реални граници, и все нещо ми не достигаше. Всеки режисьор си има своя представа за това как звучат нещата и тази представа е водещата. Той казва това –  да, това – не.

За някои  по-деликатни режисьори по характер, примерно Маргарита Младенова, приготвях най-деликатните ефекти. Но ако трябваше да работя с нейния партньор Иван Добчев, който ме печеше на бавен огън, подбирах най-ярките ефекти. Имало е случаи пиеса да падне по някаква причина и да се налага да се прави с друг режисьор, но с различен характер, трябваше да сменям звученето на ефектите. Разбира се, това може да се обясни с характера и естетическия вкус на режисьора, които са водещи, а това се налагаше да го преценявам в предварителния разговор при обсъждането на пиесата.

Веднъж  работих с шефа на режисьорите по онова време – Георги Аврамов. Правехме пиеса, в която трябваше да пусна звук от рентгенов апарат. Това беше много отдавна, през 80 те години на миналия век, нямахме компютри,  нямаше ги съвременните техники за правене на ефекти и във фонотеката, разбира се, нямаше такъв автентичен звук. Просто на никого не му е било хрумнало да отиде в някоя поликлиника и да запише звук от работещ рентген. Спомням си как няколко дни съзнанието ми беше ангажирано с този проблем, питах се с какво мога да заменя този специфичен звук? И изведнъж се събуждам през нощта и се сещам, че мога да заменя рентгена с работеща кинокамера. Както вече се сещате, режисьорът остана много доволен и изобщо не разбра какво съм му пуснала.

Друг път трябваше да пусна звук от професионална кафе машина. Имаше през миналият век, едни големи машини в кафенетата – издаваха много стряскаш звук. Разбира се, автентичен запис нямах. По същият начин,  вечерно време си представях какъв звук издава машината и с какво мога да го заместя. Сетих се за звука на сифон за газирани напитки. По онова време имаше патрони, пълни с газ, с които си правехме домашна лимонада в къщи. Патроните бяха лукс, носеха ги от чужбина, най-често от Полша. Звукът на сифона абсолютно наподобяваше парата на кафемашината. Пак подчертавам  – при ефектите не е важен автентичното звучене, важна е представата ни за него.

Имало е случаи, когато автентичен ефект не е бивал възприеман като истински, тъй като отново се разминава с представата за звука. На една режисьорка трябваше да намеря звук от биене на сърце. Имах три записа на сърце, единият беше американски, другият руски и звукът от едно българско сърце, като и трите биеха по един и същи начин. Разбира се, записът беше направен със слушалка, а няма и друг начин, затова се оказа много подсилен и режисьорката го отхвърли веднага. Това не било сърце, а барабан… Искала такова сърце, което чуваме, когато се затичаме, или когато сме развълнувани и то, нещастното се разтуптява, това било сърцето, което чуваме в гърлото… Но няма начин точно това сърце да се запише…     

Най–въздействащите ефекти, за мен, са съчетанието на ефекти и музика. Отново стигаме до баланса на съзнание и подсъзнание. Ако реалният ефект въздейства на съзнанието, музиката, показваща чувството, въздейства на подсъзнанието.  В пиесите това го използвах много често. Например, ако в пиесата има катастрофа, тя обикновено е кулминация, тя е реален ефект и действа на съзнанието, а музиката подсилва ефекта и действа върху подсъзнанието. Или ако имаме обяснение в любов – примерно действието се развива навън, пуснала съм чуруликане на птички, но ако има музика, ефектът се подсилва. Може би точно този синхрон между музика и ефекти дава точното „посоляване“ на една пиеса.

За 35 години работа в радиотеатъра всичко пречупвах от призмата на ефектите. Обикновено в чантата си имах винаги нещо, което да ми помогне. Ето с едно обикновено  найлоново пликче на микрофон можех да направя стъпки в шум. С това целофанче от кутия за цигари правя звук от маршировка или от горене на огън…. Отварянето на чадъра ми издава звуци като щракане  на белезници или капан. С химикалката правех щракане на различни копчета на радио или ключове за осветление…  С една дума – можех да направя ефект така,  както в познатия виц – всяка жена от всичко може да направи скандал, супа или шапка.      

Автор: Силвия Гочева

Снимка на корица: Mike Bird

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста5 истории за цветове и техните кръстници15.09.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мер от Ийсттаун“ или да оцеляваш в сенките от миналотоКино