LIFE

Как се създава магията на радиотеатъра

04.11.2019

Казвам се Силвия Гочева и съм работила 35 години в редакция „Радиотеатър“ на програма „Христо Ботев“. Какво бих могла да ви разкажа за работата си там? Ако си позволя да  перифразирам заглавието на една прекрасна пиеса на Валери Петров от близкото минало „Театър, любов моя“ в „Радиотеатър, любов моя“, ще разберете всичко.

Какво представлява радиотеатърът? Ако си представим Националното радио не като обърната пирамида, каквато е неговата сграда, а като една нормална пирамида, то радиотеатърът се намира точно най–отгоре, на нейния връх. Защо, може да запитате? Защото това е единственото предаване в така наречена „Стара къща“, което съчетава в себе си всички компоненти на едно уважаващо себе си радио, а това са драматургия,  музика и ефекти. По принцип, за да е въздействащо едно изкуство, в него трябва да присъстват едновременно информация за минало, настояще и бъдеще, като по този начин то успява да въздейства едновременно на съзнанието и на подсъзнанието.

В радиопиесата всички компоненти са  действащи лица. Няма второстепенна роля, независимо, че на пръв поглед  драматургията е водеща. В радиопиесата няма малки и големи неща, дори и най-малкият музикален акцент е важен, той по своя си точен начин изпълва със съдържание нещо казано или довършва неизказаното. Всяко ефектче е важно, то показва картината, която трябва да си представим. Може би, както е в познатия виц за арменците, че няма арменец, отишъл на театър, и да е седнал на втория ред! И както  всички слушатели на радиотеатъра седят на първият ред, така и няма второстепенни елементи в радиопиесите.

Всяко истинско изкуство, не само драматургичното, носи информация за събития, свързани с цял един живот.

Как става това в радиопиесата?

Обикновено радиопиесите започват с музика. С тази  музика въвеждаме слушателите в чувствата, които ще се разиграят в пиесата, но тази музика дава и информация за чувства, свързани със събития преди действието на пиесата. Музиката трябва да носи информация за съдбовните емоции, които са предизвикали действието в тази пиеса, дори и те да са били в минали животи. Радиопиесата завършва с музика –  музиката показва какви чувства оставя пиесата в нас, слушателите, след края ѝ, които биха предизвикали следващи събития в живота на героите, дори и те да са в бъдещи техни животи.

Всяко отделно действие в пиесата завършва с музика, която довършва действието. Музика звучи като фон на  всички монолози – отново за да илюстрираме емоционално текста. В монолозите, дори в моноспектаклите, музиката представлява отсъстващия герой, този, към когото е отправен монологът. Всеки монолог е адресиран към някого. Публиката, като страничен наблюдател, трябва по някакъв начин да усети присъствието на липсващия герой и това е начинът да се случи това. Всъщност, без да си даваме сметка, чрез музиката, монологът се превръща в диалог.

С музика показваме преминаващо време, то може да бъде часове, дни, месеци и дори години. Онова време, което не е реално драматургично време в пиесата, а е извън нея, но не можем да го игнорираме, тъй като то наистина съществува и в него са се случили различни действия. Време с ярки или не толкова ярки събития в обективната реалност, за които ние, слушателите, не знаем нищо, но дали наистина не знаем? В Душата, тоест, в подсъзнанието, непрекъснато се подготвят бъдещи събития на ниво чувства, които могат да бъдат илюстрирани  само с музика, защото все още не присъстват в реалния свят, но на равнището на  Душата вече съществуват и музиката ги отразява и ни подготвя за тях, тъй като тези чувства са предопределили и ще реализират определени събития, които са важни за реалния живот и от там  – за драматургичното развитие в пиесата.

Когато става дума за „време“, добре е да отбележим, че музиката може да показва „пробив“ –  врата или прозорец във времето. Вярваме или не, събития станали преди много години, особено ако са били драматични, остават отпечатък в човешката душа и те присъстват по някакъв начин, ненатрапчиво, дискретно, но са оставили следа. И тези  чувства, свързани със събития, могат да се изразят само с музика, тъй като можем да ги усетим само чрез подсъзнанието си като невидимо сетиво. Известно е, че хората на изкуството са много чувствителни и могат да усетят  много бъдещи събития. Това присъствие във времето е отбелязано и в други изкуства. Например стихотворението на Иван Вазов „О, Шипка“ завършва така: „И днес щом буря захваща… спомнят тоз ден – шуми и препраща славата му дивна като някой ек… от урва на урва и от век на век.“ 

Музиката понякога въздейства и като спасител. Имаше една крилата фраза на известния режисьор Димитър Стоянов към артистите, когато не могат да постигнат автентичност в някой монолог: „ Ще го направиш ли, или да сложа на това място музика?“ Тоест, ако актьорът не успее с думи да пресъздаде чувството, точната музика ще го направи.   

Няколко думи за паузата в радиопиесите

Музика ли е тя? Какво е паузата – тишина, но с метрично време? Паузи – премерената тишина  – има ги и в музикалните произведения, и това е пълната хармония, балансът между съзнание и подсъзнание. Тъй като ние не сме готови за този баланс, тишината ни подготвя към преминаване от ниво съзнание на ниво подсъзнание.         

Ефектите

Ефектите са връзката между съзнанието и подсъзнанието.  Тъй като в радиотеатъра няма визия, ефектите ни дават информация за мястото на действието – като среда, или пък за това как се извършва самото действие. Разбира се, само при положение, че действието издава някакъв звук. Защото съм имала  случай, когато режисьор ми иска ефект от подаване на пръстен… Или звук от бавно падаща мъгла… Да, мъглата може да се илюстрира с лек музикален ефект, ако тя поражда някакво чувство – може би на самота, изоставеност, безнадеждност, депресия, униние, въздействащо на подсъзнанието, което е важно за действието в проявения план. Или ако подаването на пръстена е важно  за действието, например –  пръстенът на Катерина Медичи, в който държи отровата си, за да ѝ е винаги под ръка, тъй  като знае ли кога ще ѝ потрябва  – та този пръстен би могъл да се акцентира с музикален ефект, за да намери отражение и в подсъзнанието на слушателя. Така се получава балансът, който е необходим. Тъй като при радиото няма картина и се разчита само на звуци, ефектите са много важни, за да може да си създадем точната представа за действието.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКак плакатите се превърнаха в изкуство05.08.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE