Клетките не са за птици

13.08.2014

Странно е. Събуждаш се с новината, че един от великите артисти на твоето време се е самоубил. Силно е да говорим, че това ме кара да страдам или предизвиква нещо необичайно в ежедневието ми. Но винаги ми е било странно това чувство. Една различна тъга.

 

Робин Уилямс е име, което няколко поколения могат да асоциират с прекалено много образи. Няма смисъл да ги изброявам, добре са познати.  Не е необходимо да говорим за някои от най-великите роли в историята. Понякога трябва да се говори за депресията, тъгата, разочарованието и липсата на мотиви да провокираш отново смисъла.

Вижте още: Коментар от същия автор по въпроса за патриотизма, Кубрат Пулев и Крисия

Птиците умират сами и не ти трябва да си чел книгата, за да си наясно с този факт. Робин Уилямс бе от тези редките птици, които не само умират сами, но и живеят сами в един различен свят. Всяка една от ролите му излъчваше неразбраност. Дали ще разсмива или поучава, то характерите му винаги не успяваха да се свържат с външния свят.

Никога до този момент не се бях интересувал от реалната личност Робин Уилямс. Научавайки за начина, по който си е заминал от този свят се замислям. За тази усмивка, зад която се крие толкова тъга и неразбраност. За милионите отекващи смехове, които кънтят с друга честота. За Добрия Уил Хънтинг, който никога няма да разбере най-важния урок. За поезията, красотата, романтиката и любовта, които стерилно ще се провлачват по повърхноста на този свят пълен с хора, които не знаят за какво живеят.

ROB2

Някои казват, че самоубийството е акт на слабост. Други твърдят, че трябва да си изключително смел, за да направиш това. Нямам си идея кое от двете е, но знам, че няма нищо по-страшно от това да спреш да намираш смисъла, да се разочароваш и натъжаваш от това колко чужд ти става светът, в който живееш. Уилямс бе гениален артист, а артистите не винаги имат нужда от ноти, ръкописи или контури.

Вижте още: Ревюто ни за гениалната комедия „Бърдмен“ на Алехандро Гонсалес Иняриту

Актьорът вярваше в индивидуалностите и необикновеността на живота. Вярваше в алтернативите и във въображението, което рисува светове с пастелите на сърцето. През 1996г. излиза филмът „Клетка за птици”, а 18 години по-късно една птица завинаги напуска клетката. Тази килия със студени стени, които неразбрано се ронят под монотонните звуци на смеха на публиката. Казват че птиците умират сами. Вероятно е така, но нека не забравяме, че винаги гледаме нагоре, когато се сещаме за тях. Там където Робин Уилямс намира тихото пристанище на своята гениалност.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовЛюбопитната история на радиото - от Ленинград до Spotify13.02.2019

Още от Под Моста

Под МостаВаружан Восганян представя романа си „Децата на войната“ в Пловдив и СофияЛитература