Литература

10 книги, които да ни стоплят през капризния февруари

04.02.2019

Разкази, Едгар Алън По

Едгар Алън По е известен като един от основоположниците на американския разказ. Той дава нови насоки в жанра на ужасите, а от него са повлияни автори като Рей Бредбъри и Стивън Кинг. Интригуващи и с неочакван край историите на По са подходящо четиво за всяка част от деня. Дали когато пътувате с автобус за работа, или вечер преди лягане, без значение кога разгърнете книгата с разкази, със сигурност ще имате нужда от още и още дози от неповторимия криминален привкус с щипка страховити персонажи. Първоизточник в жанра на ужасите, а и на фантастиката, разказите на По са истинска класика и до днес.

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик. Известен е със своите разкази и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под тази форма. Приема се за създател на детективския жанр в литературата, а на неговото творчество стъпват и основите на научната фантастика.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“. – Едгар Алън По

Разкази, Йордан Йовков

Да продължим с разказите, но да се прехвърлим на родна земя. Списъкът ни продължава с един класик на българската литература – Йордан Йовков. Описал прекрасно живота на народа ни, нравите и обичаите, но често оставян някъде назад в ученическите години, когато произведенията му са били задължителни за прочит, книгите на Йовков чакат по рафтовете на библиотеките ни. Идва момент, в който да разгърнем отново томовете с разкази и да съпреживеем историята на Албена, да се насладим на „Ако можеха да говорят“ и да прекараме няколко „Вечери в Антимовския хан“.

Толкова емоционални, толкова вглъбени в човешката душа, а също и показващи красотите на родината ни – това са само някои от плюсовете на произведенията на Йовков.

Йордан Стефанов Йовков е един от класиците на българската литература. Роден е през 1880 г. и прекарва детските и юношеските си години в родното си място Жеравна. Завършва гимназия в София през 1900 г. След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му, а много от произведенията му разказват за бита и обичаите на хората от този край.

„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна“ – из „Албена“

„Голям малък живот“, Дийн Кунц

Не, това не е типичната автобиографична книга. Да, Дийн Кунц разказва подробно за живота си, първите си стъпки като писател и как успява да се утвърди като такъв, но в основата на историята му стои едно … куче.

Дълги години семейството на Кунц набляга върху работата, но ето, че идва момент, когато за деца вече е твърде късно. Тогава се появява ретрийвърът Трикси и преобръща целия им живот. Тя е буйна, своенравна и палава. Разваля реда вкъщи и е непослушна. Но е и най-хубавото нещо в живота на семейството. Носи им радост и усмивки, а понякога ги кара да се замислят дали не вижда много повече, отколкото те самите биха могли да прозрат.

Една от най-затрогващите истории, писани за четириногия приятел на човека, изпълнена с много любов и почит. Книга, която не само може да стопли сърцата ви, но и да ви трогне дълбоко, а също и да ви просълзи с чудесния си хумор.

Дийн Кунц е американски писател, автор на трилъри с елементи на ужас, научна фантастика, мистерия и сатира. Има тежко детство – редовно е малтретиран от алкохолизирания си баща, което силно повлиява на творчество му. Започва да пише още през студентските си години в Университета Шипенсбург и печели награда в конкурс за литература на списание „Атлантик Монтли“.

„Дойде си с името: Трикси. Понякога се шегувах, че ми звучи повече като име на стриптизьорка, отколкото като на куче. Казаха ни, че можем да го променим и че тя бързо ще свикне с новото си име. Но ако ми звучеше по-скоро като на стриптизьорка, отколкото като на куче, в същото време звучеше повече като на елф или фея, отколкото като на стриптизьорка. Елфите и феите са вълшебни същества – такова беше и нашето куче.“ – из „Голям малък живот“

“Към потомците. Четири пиеси“ – Бертолт Брехт

Обичан от няколко поколения, мразен, но признат от съвременниците си, Брехт е свръхдоза чиста поезия. Труден за четене и още по-труден за разбиране, германският поет е класик по всички критерии. Стихотворенията му са мъчни и многопластови, събрали етиката и естетиката на годините след Втората световна война. В текстовете му намират място всички липси и стремежи на човешкото същество, обществата и междукласовите борби, личностните дилеми на всекиго. А думите му сами по себе си са пъстри и красиви, дори когато не разбираме пълния им смисъл.

Томас Ман, един от най-големите му съперници в идейно отношение, казва за него „Чудовището има талант“. Швейцарецът Фридрих Дюренмат, който цял живот задочно спори с Брехт, никога не използва за него определението „един от най“. Единствено – „най“. (Константин Илиев)

Подобни признания са само част от доказателствата за гениалността на Бертолд Брехт и неоспоримия му талант, а „Към потомците. Четири пиеси“ (Жанет 45, декември 2018 г.) е задължителна не само за справянето с февруари, но и за справянето със света.

Ойген Бертолд Фридрих Брехт е роден през 1989 г. в Аугсбург, Германия. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен. По-късно се отдава изцяло на литература и театър, като през цялото време не спира да пише стихове. В разрез на буржоазния си произход се увлича от учението на Карл Маркс за класовата борба. След смъртта си през 1956 г. и е погребан до своя учител по диалектика – философа Хегел.

„Що за времена са това, когато

Един разговор за дървета става почти престъпление,

Понеже включва мълчание за толкова много злодейства!“

„Мери Попинз“, Памела Травърз

Завършваме подобаващо с едно предложение и за по-младите читатели. Мери Попинз е любим герой на поколения деца. Книгите за забавната и умна бавачка  са филмирани многократно – само преди месец излезе „Мери Попинз се завръща“ (2018).

За всички деца, а и за тези, които пазят детското в себе си и искат да си припомнят безгрижните дни, поредицата за Мери Попинз е чудесен избор. Една приказка с много продължения и неспирни емоции и смях ни връща в ранните ни години, където всъщност се крие истинската мъдрост.

Памела Травърз е псевдоним на писателката Хелен Линдън Гоф. Тя започва да публикува произведенията си още в съвсем ранна възраст. През 1924 г. се премества да живее в Англия, където се посвещава на литературата, подписвайки се с псевдонима „P. L. Travers“, с който е известна и до днес. Работила е и като актриса и журналистка.

„- Какво е истинско и какво не е? Можете ли да ми кажете, или пък аз на вас? Навярно никога няма да научим повече от това, че като мислиш за едно нещо, ти го правиш истинско. И тъй, ако Майкъл е мислил, че държи в ръце истинската Луна, той наистина я е имал.“ – из „Мери Попинз“

Автор: Анна-Мария Попова и Ивана Хиткова

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър