Когато черното и бялото се влюбиха в инди рока

20.04.2015
Матю Хийли, вокалистът на The 1975. Снимка: Facebook
Матю Хийли, вокалистът на The 1975.
Снимка: Facebook

С очарователна и семпла черно-бяла палитра нова вълна носталгия заля инди музиката. Новата мода, която е добре забравена стара, се завръща във все повече нови клипове на съвременни инди и алтернативни групи.

10. Dotan – Home
Със забързани и мечтателни черно-бели кадри холандският музикант Dotan пресъздава без цветове чувството на дългоочаквано завръщане към дома. Мощните и насечени барабани, нежните, но силни, наслагващи се гласове, спокойните природни картини повличат напред по пътя с оптимистичното си звучене.

9. Nothing But Thieves – Itch
Безцветните и статични герои от клипа на английските инди зверове Nothing But Thieves контрастират страхотно на енергичното рок парче ‘Itch’. Бандата, сформирана от съучениците Конър, Джо и Дейв, залага на оригинално и съвсем некомерсиално звучене. Триото постоянно експериментира с прогресиращи китарни сола и стремителния, ангелски глас на Конър, който е силно повлиян от стила на Джеф Бъкли, а също и от Led Zeppelin, Foo Fighters, Arcade Fire.

8. Jack White – Lazaretto
Ексцентричният и бледолик Джак Уайт, познат най-вече от The White Stripes, отново взриви почитателите си с поредния наелектризиращ солов проект. ‘Lazaretto’ (в превод – болница за заразноболни) е магнетична комбинация от типичен алтернативен рок, преливащ в блус китари и провлачени цигулки, от които черно-белите стъкла се чупят, диско топките се пръскат, а музикантите избухват в пламъци.

7. You Me At Six – Room To Breathe
Британските рокаджии от You Me At Six грабват с характерните си тежки и меланхолични балади. Семплото черно-бяло видео към песента ‘Room To Breathe’ представя групата в най-добрата ѝ светлина – на сцената, зад инструментите, пред микрофона, където завладяват неусетно със страхотния си рок и енергично поведение.

https://www.youtube.com/watch?v=IPtUV01R1RE

6. The Orwells – The Righteous One
The Orwells са неизбежното доказателство, че пънк-рокът е жив. С деветдесетарското си гаражно звучене, объркващи текстове, напомнящи на Nirvana, и бунтарско, младежко излъчване петимата музиканти от Илинойс ни връщат десетилетие назад, когато триадата секс-наркотици-рокендрол е важала с пълна сила.

5. Interpol – All The Rage Back Home
Нюйоркчаните от Interpol създават една красива меланхолия с песента ‘All The Rage Back Home’. Докато групата свири в здрача, огромни черно-бели вълни поглъщат и потапят в неизбежното. Силните електрически китари и енергичното темпо бързо се издигат и на финала се размиват в мрака.

4. The 1975 – Chocolate
Инди поп веселяците от The 1975 знаят правилната формула за завладяващи хитове. Дори черно-бяла песента ‘Chocolate’ създава характерната за бандата леко пънкарска атмосфера, комбинирайки еротични сцени и кадри на небрежно шофиращите из града музиканти. Всичко това, разбира се, на фона на ексцентричен текст и високия, леко писклив глас с британски акцент на Матю Хийли.

3. The Neighbourhood – Sweater Weather
Мистериозните момчета от The Neighbourhood с лекота и устрем създават своя уникален стил, „брутална смесица между алтернативен рок, поп, елементи на електронна музика и щипка хип-хоп”. Изцяло черно-бялата им визия акцентира върху самата музика и нейното послание. Такова е и парчето ‘Sweater Weather’, превърнало се в абсолютен хит с излизането на албума ‘I Love You’ през 2013 г.

2. Hozier – Take Me To Church
Звездата на Андрю Бърнс, по-известен като Hozier, изгря светкавично и очаквано след тъмната и блусарска ‘Take Me To Church’, която се противопоставя срещу анти-гей скандалите и предразсъдъците на обществото. Плътният му, извисяващ се глас, прерастващ в протяжно кресчендо, е толкова запомнящ се, че Hozier дори изпълни песента на наградите „Грами” заедно с Ани Ленъкс.

1. Royal Blood – Little Monster
Модерен блус, хард рок и гаражен рок съчетава английското дуо Royal Blood, за да се превърне в една от най-обещаващите съвременни инди групи. Песента ‘Little Monster’ представлява върховната комбинация от тежки китари, нежни еротични закани, експлозивни барабани и крещящи припеви. Безцветният клип е нажежен до (черно и) бяло от напрегнатото, задъхващо изпълнение на бандата, ескалиращо до зашеметяващ финал.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра Желязкова9 въпроса с Брайън Адамс за "Под Моста"01.11.2018
Боян СимеоновОт Боро до Бороугоден27.08.2015
Под МостаЕстетика на джаза08.11.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE