Музикалните субкултури, които промениха света

Субкултурите са важна част от обществото, те допринасят за неговото функциониране и развитие, обогатявайки го с нови идеи и стилове, те са катализатор за промяна. Точно затова е важно да виждаме социума не като хомогенна културна смес, а да оценяваме неговото разнообразие от групи, ценности и идеали в лицето на субкултурите.

Те са различни, често са наричани „странни“ и са били отхвърляни, но те представят своята алтернативна гледна точка за живота, музиката и изкуството.

Шарени дрехи, расти и широки усмивки

Първата субкултура, която става известна като субкултура, се заражда през 50-те , когато местни жители на Ямайка имигрират в Лондон и популяризират своята музика сред местното население. По-късно в средата на 60-те стилът става известен като „реге“, а днес първото, което си представяме, щом чуем за тях са шарени дрехи, расти и широки усмивки на лицата, излъчващи щастие и безгрижие. Самият музикален стил произхожда от ska и представлява джаз със силно открояващи се ритъм енд блус елементи. Включва китара, бас и ритъм китара, конга, барабани, а понякога и клавишни инструменти. Последователите на реге културата често са водени от политически и религиозни мотиви, критикувайки материализма, расизма, колониализма и определени политически системи, а канабисът е важен елемент от тяхната мантра. Ако някога сте слушали реге, може би вече си представяте Боб Марли върху преливащите се цветове на растафарското знаме.

Дълги коси и флорални мотиви

През 60-те идват хипитата, младежко движение, започнало в САЩ и разпространило се и в останалите части на света. Нарицателното „хипи“ идва от „хипстър“, така са наричали битниците, които са се преселвали в Грийн Вилидж и Сан Франциско, Ню Йорк. Хипитата са предимно млади хора от поколението „Baby Boomer“, които се бунтуват срещу културата и ценностите на по-старите поколения, протестират срещу Виетнамската война, за правата на жените, за гражданските права и изобщо за свобода, мир и хармония. Канабисът е заменен с марихуана, а членовете на тази субкултура прокламират „свободната любов“, т.е. любов, която се простира и извън нормите на традиционната хетеросексуална двойка. Дълги коси, широки дрехи, мъниста, пера, флорални мотиви и либерален възглед за живота – това са отличителните черти на хипи културата.

“Hair”, 1979

Цветни коси и крещене

През 70-те е ред на пънкарите. Те тръгват от Англия, Австралия и САЩ и са „бриколаж на почти всяка младежка култура от Западния свят след Втората Световна война“. Характеризират се с шумна, агресивна рок музика – пънк рок, която е контрапункт на цялата им философия. Музиката се отличава със сурово звучене, динамика и ритъм, а типичната пънк група е съставена от вокали, бас, електрическа китара, барабани и беквокали под формата на „изкрещявания“.

Можем да проследим жанра до 60-те, когато още в раннната си форма е наричан „гаражен рок“, включвайки елементи на реге. Говорим за кратки песни с прости композиционни структури на принципа на „направи си сам“. Тяхната идеология е за индивидуална свобода, борят се срещу правителството и конформизма, а по природа си падат нихилисти и анархисти, които настояват за автентичност. Ясно разпознаваеми са – цветни коси, кожени якета, скъсани дънки, маратонки или кубинки, поли, широки тениски. Разпространена е употребата на хероин, а най-влиятелните пънк групи през 70-те са Black Flag и Circle Jerks.

Тъмно, най-тъмно

80-те ни пращат в готическото измерение. Тази субкултура тръгва от Англия и е най-дълго оцелялата в сравнение със своите съвременници. Музикалният стил е разклонение на пост-пънка и е повлиян от готическата литература и филмите на ужасите през 19 век., които служат за вдъхновение на жанрове като: gothic rock, death rock, post-punk, new wave и др. В готическата мода се забелязват мотиви от Викторианската и Елизабетинската епоха – тъмно, най-често черно облекло, мъртвешки бял грим по лицето и черна права коса.

Терминът „готик рок“ е наложен от музикалния критик Джон Стикни, описвайки стила на The Doors и Джим Морисън. Едни от първите готически групи са The Cure, Joy Division, Siouxsie, Bauhaus, а Ник Кейв е наричан „великият лорд на готическото изобилие“. Стилът се отличава с театралност, вампири, вещици, митични създания, аспекти от келтската, християнската и египетската митология, както и различни форми на паганизъм. Сама по себе си готик рок музиката е съчетание на романтизъм с мрачни мотиви (мистерия, съспенс, ужас, шок). В модата се виждат  антични хомогенни мотиви, а Theda Bara е икона със стила си „femme fatale“ и черната очна линия.

Amy Lee, Evanescence

Разочарованието от света

90-те са заляти от гръндж вълната. Стилът на гръндж музикантите е нещо като хипи пънк, а самата музика е симбиоза между хеви метъла и пънк рока. Отличават се с ефекти като „фийдбек“ и „дисторшън“ на китарите, дрезгавина във вокалите, кратки песни с прости композиционни структури и ниско качество на звука. Групите, които изкарват грънджа в медийното пространство са: Nirvana, Pearl Jam, Alice in Chains, Soundgarden и др. Албумът на Nirvana „Nevermind“ (1991) със сингъла Smells like teen spirit, който се превръща в химн на цяло поколение, прави субкултурите по-забележими и интересни за обществото. Гръндж музикантите са замислени, самовглъбени личности, често разочаровани от света и околните, които намират утеха в единствената истинска част от живота – музиката, свободата да облечеш емоциите в звуци.

Началото на новия век е време и за нова субкултура – емо културата. Започва през 90-те, а десет години по-късно се разпространява масово. Музикалният стил произлиза от пост-хардкора и се фокусира върху емоционалната експресия. Има влияния и от инди рока, а критиците го наричат „артистичен шум“, комбинация от фатализма и театралността на готиците, изолацията на The Smiths и безкомпромисно драматичния възглед за живота на пост-хардкора. Емоционалният обхват циркулира около: мизантропия, срамежливост, интровертност, гняв, депресия, а принадлежащите към тази субкултура се обличат в прилепнали дънки, тесни тениски с щампи на групи от жанра, права черна коса, очна линия и черен лак за нокти.

Днес почти няма ясно очертани субкултури, те са по-скоро микс на всичко досега в историята, представители на общество от иноватори и утопични идеалисти, които не се поддават на ограничения, отричат конформизма, отстояват своите принципи, казват и правят това, което чувстват.


Автор: Даяна Маринова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to