Образование

Кой се страхува от детето, което иска да бъде водопроводчик?

31.01.2021

 Или как да дадем свобода на децата да открият своя път

Съвместно с Екатерина Тънгълова от Домашна Академия

Домашна Академия е платформа за индивидуални онлайн уроци за ученици от 1. до 12. клас , съобразени със специфичните нужди на всеки ученик.

В популярен клип в интернет, който гледах наскоро, 100 деца споделят какви искат да станат, когато пораснат. Неизненадващо много от тях искат да бъдат лекари, адвокати, полицаи и актьори. Интересното е, че нито едно от тях не каза, че иска да бъде водопроводчик, механик, заварчик или барман.

Стереотипът, че едни професии са по-престижни от други е дълбоко вкоренен в нашето съзнание, несъмнено поддържан от медиите и развлекателната индустрия. Ще се съгласите с мен, че е трудно да видим историята на един водопроводчик във филмите, комиксите, видео игрите и книгите, които рядко обръщат внимание на „обикновения човек“. От друга страна, тази заблуда, че дадени хора са по-уважавани и важни за обществото от други се поддържа също и от училището, което ограничава избора на учениците и ги насочва по един определен път – общоприетия: училище – университет – работа.

Най-страшното е, че и ние самите се съгласяваме, дори негласно с тази норма и предаваме разбиранията и желанията си на нашите деца. Всеки родител иска най-доброто за своето дете. Но много често забравяме, че това, което ни прави щастливи е индивидуалното и не винаги можем да дадем най-добрия съвет.

Разнообразието е в центъра на човешкото общество. Представете си общество, в което има само лекари, актьори и полицаи. Как ще функционира подобен свят? Ами ако всички, които ви заобикаляха, бяха точно като вас, във всяко отношение? Къде е забавлението в това? Къде ще изчезне креативността и продуктивността? Имаме нужда от нови идеи, възгледи и практики, които да ни стимулират и вдъхновят.

„Какво ме прави щастлив?“, а не „Какъв искам да стана като порасна?“

Поглеждайки през тази перспектива, осъзнаваме, че няма важни професии, важното за нас възрастните хора е да предадем уроците, които сме научили, на децата ни, но да не забравяме, че те ще продължат в едно различно утре, от миналото, което ние познаваме. И тъй като никой не знае какво ни предстои в общ план, е важно да насочим децата на бъдещето да търсят отговора на въпроса „Какво ме прави щастлив?“, а не „Какъв искам да стана като порасна?“.

Да знаеш къде отиваш е половината път. Авторът Ани Фавро има добър план за това как може да помогнем на децата си да намерят своя път. Според нея има 3 проблема или препятствия, които трябва младите хора да преодолеят при избора на кариера:

Недостатъчно информация: Това води до всеки проблем. 

Не знаят какво искат: Обикновено това е така, защото нямате достатъчно информация. За да намериш нещо за интересно, първо трябва да си заинтересован. 

Нерешителност: Защо ставаме нерешителни? Липса на подкрепа и информация.

Учителите и родителите имат отговорност да насочват ученика за това какво точно се случва в реалния живот и да ги съветват да се занимават с това, което ги вдъхновява, а не непременно с това, което обществото налага като перспективно. Според изследвания на Университета във Финикс, 70% от хората на тридесет годишна възраст искат да сменят кариерата си. А друга статистика показва, че средно човек сменя 14 работни места през живота си. Трудно е да намерим себе си, но винаги трябва да се стремим да бъдем удовлетворени от това, което правим. Мисията на съвременните учители, родители и на менторите загрижени за бъдещето е да помогната на учениците да се научат да оценяват обективно, за да определят способностите си и да придобият представа за това как трябва да изглежда бъдещето им. Някои ученици са по-скоро с научно мислене, докато други са със социално мислене. Важно е всеки ученик първо  да разпознае и да признае кой е всъщност и да се придържа към истинското си аз, без страх и конформизъм. Защото да се отдадеш на страха от провала е равно на провал и действията продиктувани от страх, не водят към промяна, към нищо ново.

Посланието на Домашна Академия е независимо дали сте родител, учител, ментор или ученик е да не се страхувате от различното, от новото и непознатото, защото радостта е в това да следваме себе си и собствения път, а не предначертаната траектория от стереотипи. Бъдете смели и не се страхувайте да грешите, само така се раждат великите неща.

Дискусии за образование и информационни материали можете да откриете тук: Образование 4.0
Дискусии за образование и информационни материали можете да откриете тук: Образование 4.0

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновГероите: Фондация "Ук" и техните училищни чудеса19.12.2020

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература