Свобода на креативността от Eriney

18.03.2016

1904187_597947450289813_1260206915_n

Преди време ви срещнахме с Eriney, една различна българска група, която тогава нарекохме „добре смазана машина, която работи в смайващ синхрон”. Почти 2 години след първата ни среща, невероятното съчетание от средновековни и фоклорни елементи продължава, екзотичните музикални инструменти нарастват, те са все така свежи, а ние, слушателите, сме в очакване на новия им сингъл „Песента на сирените”.

Срещам се с Александра и Никола след записи и няколко дни преди да можем да чуем новата им песен, а позитивизмът им е супер зареждащ. Мога да ги слушам цял ден, а историите нямат край. Разказват, че предпочитат да издават синглите си един по един, тъй като разпространяват сами музиката си и то дигитално. „Нямаме нужда да събираме на едно място 8 или 10 песни. За да бъдат концептуално обединени, колкото повече са, толкова по-трудно е това.”. До момента групата има 4 записани песни – сблъсък на традиции и нови идеи, в които основната движеща сила е свободата на креативността на всеки един от членовете на групата. Всъщност през годините те доста променят състава си, но успяват да запазят основната си идея и да се променят спрямо възможностите и характерните черти на своите музиканти, правейки ги още по-уникални.

Никола, Александър и Здравко създават групата. След това работят с Деница Серафимова, Виктория Николова идва малко след това,а след нея и Александра. Всеки път, когато някой дойде в групата, има пълна креативна свобода. Андрей е последното попълнение в групата. Той е талантлив перкусионист, който вкарва електронен елемент в звученето на Ериней. Основно се занимава с тон режисура и затова е безценен в студиото. „Успяваме да използваме силата на всеки новодошъл в това, което е добър вместо да го караме да прави нещо, което не му е привично. И песните лекичко се променят през годините, а в същото време самата идея и усещане се запазват.”, казва Никола. “Много е важно хората да се изразяват със собствените си изразни средства и със собствените си идеи. И така и ако някой нов човек дойде в групата, ние ще се променим спрямо него.”

Групата започва като инструментален проект, а в един момент имат дори трима вокали. Създаването на песните е колективен процес – някой започва и след това другите се включват. В момента Виктория и Иван не са в България и не участват физически в процеса на работа.

Интересно е, че всички членове на групата, са дошли с различни музикални влияния. Александра и Виктория са по-повлияни от класическата музика, а голяма част от групата основно от метала. Никола казва, че винаги е слушал келтска музика, докато Здравко, който много помага за изграждането на групата, е почитател на арабската музика и е повлиян от Изтока. Иван пък е абсолютно класически музикант, който е един от малкото хора в света, които все още свирят на корнет, а също така и на валдхорна и келтска флейта. Въпреки разнообразното влияние върху всички тях, в основата все пак е фоклорната музика.

румъния

Ние сме преди всичко балканска група, а Балканите са кръстопът на всякакви култури и народи. Почти всеки е минавал оттук, тук е допирната точка на много култури, затова и музиката ни е толкова смесена.”

Събират се покрай групата. Само Никола и Александър са приятели от преди това, а всички други се срещат заради групата. Виктория пък разказва на Александра за своята група, а тя на шега пита –„имате ли нужда от гъдуларка?“. Тя й отговаря, че всъщност имат нужда от втори вокал. И така следващата събота излиза с тях на коцерт, след който остават без гъдулар и така се връща към този инструмент.

Срещата им с Здравко също е случайна. Никола и баща му опитват да организират средновековен фестивал, на който имали нужда от възстановчици. Видели се със Здравко, който е част от сдружение за исторически въстановки “Чигот”(гр.Варна) и откриват, че той свири на уд(старинен арабски музикален инструмент). И става както със всички други хора в тази група някога е ставало – срещат се, за да посвирят и месец по-късно имат концерт.

Деница Серафимова измисля името Eriney, замествайки първоначалното “Сур”, което е инструментална група. Името не значи нищо конкретно, а сбор от най-подходящите букви, подредени по точния начин, за да означават само и единствено това, което е самата група.

12006226_879145302170025_7123017229652906334_n

Никола казва, че винаги, когато е играл игри като малък, му е правила впечатление музиката и затова влизал в таверните, откъдето се чувала келтска музика. В един момент просто открива тази сцена, а с нея се открива и целият свят за него. Разбира, че във всичките му любими групи свирят на келтско бузуки и започва да търси такова. Влиза в един магазин за китари в София и случайно открива едно келтско бузуки, което купува веднага.

Новото попълнение в семейството на Eriney от музикални инструменти е хърди-гърди – механична цигулка от 9 век, характерен инструмент основно за Франция, някои райони на Италия и Испания, и е много интересен голям, струнен инструмент. А може би скоро ще го чуем в новите песни.

Сред ударните инструменти, които звучат от групата, е и българският тъпан. Александър използва и различни източни инструменти като бендир, който прилича на голямо дайре, ирландския инструмент бодран (frame drum с опъната кожа и палка). Заради екзотичността им много често им се случва на коцерти озвучителите да не са виждали такива инструменти.

През 2014 и 2015 свирят на Беглика, част са от един от големите фестивали в Европа, който се провежда в Румъния с 25 хиляди посетител, но повече свирят в клубна среда най-вече в София. Споделят, че групите в България в подобен стил се засичат по участия и се подкрепят в това, което правят, опитват всячески да помогнат една на друга. Колкото и да си приличат, повече се различават, защото всяка от тях има различна колекция от музикални екзотични инструменти.

“Песента на сирените” е правена изцяло за Виктория и Александра, които са техните сирени. От началото на създаването си им звучи много морско и я наричат по различен начин, докато постигнат целостта й. Никола и Александра пишат текста по телефона, докато се получи това, което искат, но първо идва мелодията. Винаги първо правят музиката. В момента се стремят към по-кратки текстове, но значещи повече.

10492196_691709960913561_8522585772296171074_n

“Страст и желание да го правим, това е всичко.”, казва Никола. Групата им е смес от класически образовани музиканти и абсолютно рокенрол самоуки. Важно за тях е нещата да се случват естествено, не насилват нищо. И макар от месеци да ги питат кога ще направят концерт, самите те не се чувстват готови, а и искат да свирят нови неща, да правят нова музика, която да излезе на концерт. Стремежът им е следващият път, когато са на сцена, да свирят нови авторски песни. В момента експериментират с различни подходи, предстоят експерименти и много работа вътре в групата.

Казват, че  „Песента на сирените” се случва много бързо. „Искахме да оставим време между „Вихри” и “Песента на сирените”, за да може слушателите ни да изслушат и приемат спокойно песните една от друга. И ще оставим още малко и до следващата, върху която вече работим.”

“Песента на сирените” излиза след броени часове. Чуйте я безплатно в страниците им в Youtube и Facebook: https://www.facebook.com/Erineymusic/?fref=ts или срещу сума по ваш избор в Bandcamp.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през юли?06.08.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика