Защо са нужни квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир – интервю с Тихомир Георгиев

За никого не е тайна, че ситуацията с отразяването на българската музика в медиите у нас в момента не е цветуща. Именно заради това Сдружение “Независими автори, музиканти и продуценти” внесе петиция за задължителни квоти за български музикални произведения за радио и телевизионни програми.

В края на март се срещнах с Тихомир Георгиев от управителния съвет на сдружението, за да даде повече информация относно инициативата и проблема и да сподели какво развитие бихме могли да очакваме:

„Идеята е да се въведат квоти и в радио предаванията, и преди всичко в музикалните телевизионни канали, защото знаете, че в големите телевизионни програми музиката е сведена до минимум в последните години. От Народното събрание ни посъветваха да разделим нещата на две части, за да може да тръгне дискусията по-лесно и за да има някакво развитие – да се преборим, ако ни е писано, за квоти в радио ефира и след това да продължим борбата за телевизионния ефир.“

Сдружението започва борбата си преди година:

„Миналата година се събрахме и създадохме сдружението, като то няма кой знае какви дългосрочни и голям набор от цели. Единствената цел е тази – създаване на условия за въвеждане на квоти в България и за частните, и за обществените медии и да се повиши по този начин разнообразието от излъчваната българска музика.

Разбира се, трябваше да се направят много стъпки. Трябваше да се запознаем как да стане това чисто законово. Стана ясно, че начинът е чрез промяна на Закона за радиото и телевизията и оттам нататък се започнаха постоянно действия в тази посока.

Чрез петицията внесена във Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите успяхме да стигнем до Народното събрание, до депутатите и там да ни дадат акъл, както се казва, какво трябва да се направи, за да има ефект и, дай Боже, да влезе в пленарната зала.“

Прочетете още: Дебютният албум на ТДК – нова страница в българската музика

Един от основните въпроси, които трябва да се решат, за да може да се осъществи промяната обаче, е как точно да се регламентира понятието „българска музика“.

„Има много мнения, различни мнения. Всеки защитава своята теза и иска да стане това, което той смята за правилно. Има два подхода:

Единият подход е на Франция, където музика, която не се изпълнява на френски, не е френска. Там се стига до абсурда най-големите френски звезди като Daft Punk и Давид Гета да не са в квотата за френска музика – те са в квотата за чуждоезична, което е странно, но е факт.

Другият подход е по-скоро на бившите социалистически източноевропейски държави, където има такава квота – там режимът е много по-либерален и е достатъчно един от авторите на песента да е с дадената националност. Аз лично съм по-скоро за този вариант.

В самата ни организация сме на различни мнения, макар и да сме съмишленици в това, че трябва да се помага на българската музика. Има крайни хора, които не искат да звучи българска музика на английски език, и други, в това число и аз, които сме за това, щом е произведена в България и носи български културни белези, независимо на какъв език е, да се брои за българска музика.

Веднага ще ви кажа защо. Има много популярни групи, сещам се веднага за Jeremy?. Ако въведем квотите само за българска музика на български език, групи като Jeremy? би трябвало да не се излъчват в тези квоти. Шансът им да се преборят с популярните западни групи в този стил, за да влязат в другата част от ротацията е минимален. Така излиза, че едно голямо направление от млади български групи и изпълнители би трябвало въобще да го елиминираме от ефира. Сложен е въпросът, тепърва предстоят дискусии.“

Все по-голям брой родни изпълнители предпочитат да пишат на текстовете си на английски, в опит да достигнат до чужди пазари.

„Една от причините е точно това, че в България не могат да намерят никаква реализация. Тук никой не се интересува от тяхната музика, никой не я издава и никой не я излъчва. Нормално е в този случай те да търсят реализацията си в чужбина.

Доколко там могат да пробият е много спорно, защото знаете, че никъде нищо случайно не се случва на този свят. Както се казва, и там играта е редена, и там си има сфери на влияние, и там никой няма да допусне да връхлетят изведнъж изпълнители от Източна Европа и да им наводнят пазара, да започнат да взимат техните пари, те си пазят пазарите. Това обаче е много обширна тема.

Истината е, че ако се завърти повече българска музика в ефира, много повече български автори ще съберат самочувствието и ще намерят смисъла да правят българска музика. Така тя ще се развие и ще стане много по-качествена.“

На 22.03 се проведе и заседание на Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите, на което основната тема бе именно тази за задължителните квоти за български музикални произведения в радио и телевизионните програми.

„Изненада ни бе голяма, защото от присъстващите се оказа, че повечето едва ли не бяха на наша страна, не го очаквахме. Освен това членовете на комисията от всички парламентарни групи се обединиха около идеята, че има нужда от въвеждане на квоти.

Втора точка от решението на Комисията след заседанието гласеше, че след като всички са съгласни с това, че трябва да се въведат квоти, се препоръчва на народните представители да се задействат по-бързо и да се направят крачки за въвеждане на квотите. Там имаше противоречие от страна на ГЕРБ и от страна на Патриотите, които казаха, че не могат да нареждат на колегите си да се задействат и да предприемат по-бързо мерки, заявиха, че първата точка е достатъчно. Така или иначе се направи гласуване и на втора точка и за наше голямо учудване, макар и неединодушно, се прие и тя. Надяваме се нещата да имат по-бързо развитие, отколкото са имали досега – досега всички подобни петиции на тази тема са били порязвани на първо ниво в тази комисия.“

Колкото и голямо подкрепа да среща, идеята все пак не остава без противници. Ето и кои са те:

„Най-вече АБРО – организацията на частните радиостанции. СЕМ са с едно такова половинчато мнение, според мен просто не разбират каква е идеята и затова не са много наясно. От друга страна, позволявам си да споделя, дано не се обиди някой от СЕМ, просто не им се работи. Сами се сещате, че въведе ли се такава квота, освен мониторинга дали се псува в ефир и дали се пускат песни с нецензурно съдържание, сега те ще трябва буквално да броят песни и да изчисляват дали е спазена квотата, пишейки отчетите. Това си е повече работа.“

Какво следва оттук нататък?

„Оттук нататък пътят е дълъг и труден. Депутатите трябва да се разберат помежду си. Да се надяваме, че ще направят така, че няма да политизират темата. Че ще се внесат идеите за поправки в Народното събрание и в крайна сметка ще се гласуват.“

Интервюто бе проведено в ефира на предаване „Радио. Точка“ по радио „Реакция“

Момчил Русев

е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to