Какво включва вашият карантинен саундтрак?
Биби: Присетих се за наскоро за един албум на Jungle – For Ever от 2018 и в последните седмици го слушам много, особено Cherry и House in LA като парчета. Отделно Nicolás Jaar има нов албум и е супер за работа от вкъщи (аз поне трудно работя без музика).
Ипси: Много ми е носталгично за миналото (може би периода 2004-2010), когато беше най-тежкият ми пубертет, но пък най-славните парти времена. Слушам Groove Armada, Weekend Players, Telepopmusik и Moloko. Абсолютен фаворит: Weekend Players – Into the Sun
Поли: Ето една част от него:
Beggin for Thread – BANKS
Want you back – HAIM
Blinding Lights – The Weeknd
Everybody in Love – JLS
She Moves in her own way – The Kooks
Напоследък креативността в интернет пространството разцъфтява. Последното ви ценно откритие…
Поли: Не бих казала, че е свързано с настоящата ситуация на изолация, тъй като платформата съществува от доста преди това, но съм наистина впечатлена от курсовете в Masterclass. Подариха ми годишен абонамент и си го ползвам с най-голямо удоволствие. Има готварски уроци от Massimo Bottura, Margaret Atwood преподава креативно писане, James Suckling, който е описван като най-влиятелния винен критик в света пък ни учи как да оценяваме доброто вино. Категориите са толкова много, а сред останалите лектори са David Lynch, Gordon Ramsay, Annie Leibowitz, Natalie Portman, Martin Scorsese… да изреждам ли още?
Биби: Инстаграм акаунта на трима съседи, които всеки ден правят страхотни стайлинг предизвикателства (а не такива с възглавници за рокли). Те са ми причината да облека нещо различно от халат. Иначе последно се смях на това.
Ипси: В момента ми е много трудно да отсявам информацията. Има прекалено много от всичко: изложби, видеа, идеи, тренировки, курсове за каквото се сетите. Хареса ми видеото на Караниколов за Българския червен кръст.
А последното прозрение, което ви осени?
Ипси: Че съм се проклела, защото през октомври си купихме апартамент и си казах: „Веднъж да го ремонтираме и никога няма да изляза“. Е, случи се. Много ще внимавам вече какви сигнали изпращам на вселената. Въпреки всичко сега си казвам: „веднъж да ни пуснат и няма да се прибера“, а пък да видим.
Поли: Дано момичетата се изкажат тук, защото мен не ме осеняват особено много прозрения, в момента дори се чудя как се случи така, че сложих яйца в сутрешния си фреш, вместо да ги чукна в тигана (смее се).
Биби: Че начина, по който съм си построила живота в две държави не е устойчив и може би няма да бъде възможен и в месеците след края на изолацията. Замислих се, колко разглезено е било да приемам за даденост възможността да летя Лондон-София и обратно на всеки три-четири седмици.
На кратко за блоговете, творчеството и модата – оцеляват, процъфтяват или…?
Ипси: Аз се шегувам, че трендовете са Пролет/Лято 2020 спокойно можеха да са нощници, пеньоари и халати. Наблюденията ми са, че сезонът ще е слаб за всички производители и брандове. Няма как да няма спад, както няма как да ги подмине и кризата в глобално ниво. Надеждата ми е, че има отсяване и с това забавяне на темпото в световен мащаб може да преосмислим и импулсивното, бързо пазаруване.
За блоговете – имам чувството, че създаването на съдържание буквално гръмна. Разбира се, това крие рискове, защото се създава и некачествено такова, но ще има отсяване.
Биби: По темата за блоговете надълго и нашироко съм разписала в какъв контекст (според мен) има смисъл да съществуват към момента тук: Защо да развиваш свой блог, във време, в което никой не чете. Социалните мрежи започнаха като посредник, но през последните години извзеха ролята на крайна дестинация и това не е непременно в услуга на създателите на съдържание. За мен контролът върху платформата е мотиватор номер едно, когато говорим за причините да имаш собствен сайт/блог през 2020. Иначе форматът, който ме вълнува най-много в момента е подкастът.
Поли: Модата е в криза от няколко години, лично мое мнение. В същото време има невероятни млади дизайнери, които трудно си пробиват път, но пък чисто на идейно ниво смятам, че ни очакват много интересни неща. Блоговете все по-често биват измествани от влогове, но за мен писането си остава в пъти по-ценно, особено в съревнование с видео среда, в която преобладават клипове от типа на “Реакции на български песни, които чувам за първи път”, “Какво облякох днес?” и т.н.
Все по-трудно е да се отсее нещо качествено и полезно в огромното количество “боза”, но всеки прави своя избор – смятам, че който търси творчество, стил и смисъл, винаги ще ги намери. Интернет пространството прелива от съдържание.
Слушаме концерти, правим виртуални обиколки на музеи, гледаме театрални представления на живо от дивана, благодарение на Instagram и Facebook. Изместваме ли по някакъв начин фокуса на социалните мрежи?
Поли: Не бих казала, дори напротив – най-накрая ги използваме по-смислено и осъществяваме основната им цел, свързването между хората.
Биби: Ако го изместваме, то на мен ми харесва в каква посока се случва това. Ограниченията от последните седмици като че ли задвижиха някои позитивни трендове при създателите на съдържание, извадиха ги от коловоза на крайно планираното за сметка на спонтанното и сякаш ги върнаха по-близо до изначалната цел на това, което създават – да бъде креативно, полезно или най-добре и двете.
Live-овете процъфтяват като никога преди и са страхотен начин да се скъси дистанцията във време на социална лимитация и ограничаване на традиционния контакт. А това, че театрите, да речем, имат достъпен инструмент, за да бъдат лесно онлайн и активни, е в пъти по-смислено приложение на платформите от поредния, изсмукан от пръстите клип от типа “24 часа ям розова храна”.
Ипси: В момента има търсене и респективно предлагане на такъв тип съдържание, но ще е интересно дали ще продължи тенденцията и след извънредното положение. Аз имам теория (но само и единствено теория), че хората ще се изморят в някакъв момент и от това постоянно предлагане на някакво ексклузивно съдържание. Ще се обезкуражат и двете групи – създатели и потребители, защото няма как интересът да не спадне в някакъв момент + не е доходоносно нито за артистите, нито за галериите и арт пространствата.
Коя е „красивата“ страна на изолацията и ще съумеем ли да запазим нещо след края ѝ?
Биби: Осмислянето и оценяването на нещата, които сме приемали за даденост, а не са такава. Също подкрепата, която си оказват хората в една индустрия, за сметка на предишното конкуриране между тях.
Ипси: Изместването на фокуса от „Азът“. Мисля, че енергийно в момента светът е напоен с негативни емоции, загуби и чувство на тъга, но въпреки това хората искат да си помагат, по-емпатични са, по-сплотени са. Фокусът сега е колективното добро и здраве. Идеята да „пазиш“ другите. Иска ми се да вярвам, че ще останем такива и след домашната изолация.
Както и чувството за благодарност към малките неща – да стъпваш бос по пясъка, да прегърнеш приятелите си, да видиш баба си и дядо си, на които иначе не звъниш с месеци. Емоционално да се върнем към основите на живота.
Поли: Кожата ни си почива, може би това е “красивата” страна. Преди седмица си говорихме с момичетата, че най-вероятно ще излезем от изолацията с по минимум 5 килограма отгоре, но пък с красива и свежа кожа на лицето. 🙂
А иначе, отново зависи от всеки и то много индивидуално – аз лично ще съм в пъти по-благодарна за възможността да мога да прегърна хората, които обичам, да ги гледам в очите и да чувам гласа им на сантиметри от мен.
Какво изпуснахме да разнищим?
Поли: Бих добавила и още нещо – наясно съм, че за много хора това положение води до психическо изтощение, депресия, истерия или пък влошаване на отношенията с партньора. Редица психолози и психотерапевти вече правят безплатни консултации, бих ги препоръчала на всеки, който не се чувства добре, преди състоянието да се е задълбочило.
Биби: Има още много за нищене, но ако се уморите да го мислите, може да си направите cold brew с джин и тоник – първо слагате лед в средно висока чаша, после 40 мл. джин, доливате с тоник и отгоре с малко cold brew – хем е лятно, хем ще ви държи енергични.
Ипси: Май се разприказвах и си казах всичко (смее се).
1|2






