Изгледах „Поверително от Ел Ей” за първи път преди около половин година. Беше ми препоръчан от човек с добри разбирания за кино, но дори и да беше покойният ми кумир сред филмовите критици Роджър Ибърт, пак нямаше да бъда подготвен за въздействащата сила на този модерен шедьовър. В ера, в която ноарът вече носи етикета на излишно претенциозен и хиперстилизиран жанр, не бих се надявал един от най-добрите филми на 90-те години, а защо не и на всички времена, да принадлежи именно към него.
Действието се развива през 50-те години на миналия век. Централните персонажи на лентата са трима полицаи, като двама от тях се играят от австралийски актьори, за които този филм се оказва първи голям успех в Щатите и трамплин към най-висшия ешелон на Холивуд. Става дума за Гай Пиърс и Ръсел Кроу. Пиърс играе Ед Ексли – порядъчен кариерист, примерно ченге, с мозък в главата и рогови очилца на носа. Ексли играе стриктно по правилата, целта му е да задмине покойния си баща по ранг в полицията и не пести енергия, за да я постигне. Кроу, красив, силен и загадъчен, играе Бъд Уайт – ченге с големи мускули и свити юмруци, винаги готов да помогне на дамата в беда. Тази негова нагласа е продиктувана от психически травми в детството, когато баща му е тероризирал майка му. Третият персонаж пък се играе от безпогрешния Кевин Спейси, който по това време вече е взел своя „Оскар” за играта си в „Обичайните заподозрени”, и именно неговото звездно присъствие е убедило продуцентите да финансират филма въпреки липсата на големи звезди. Неговото ченге се казва Джак Винсенс, знаменитостта на полицейското управление в Ел Ей, технически консултант за полицейски сериал и сътрудник в жълтото списание “Hush-Hush”. Зает в непрестанния си поход към парите и известността, Джак дори не помни защо е решил да стане полицай. Три персонажа, три силни предистории, които са идеална предпоставка за качеството на това, което се случва в действието на филма.
Мрежа от интриги, престъпления и корупция свързва тези три ченгета и перфектният сценарий успява да изтъче тази мрежа под краката на зрителя, без той изобщо да се усети. През първият час и половина действие не можех в никакъв случай да направя връзката между всичко случващо се на екрана, но не изпитвах и нужда. Бях погълнат от пейзажите на Лос Анжелис, от класическия саундтрак, от експертно изградената тъмна атмосфера, от ужасните престъпления на екрана и от равномерно разпределените във времето брутални престрелки. Но най-вече съзнанието ми бе ангажирано от голямата палитра поддържащи персонажи, всеки от които бе класически архетип за жанра на филм ноара. Дани ДеВито тук се изявява като Сид Хюдженс, главен редактор на списанието “Hush-Hush”, който действа в комбина с Джак Винсенс и двамата залавят градски знаменитости, сред които политици и актьори, в скандали включващи, но не и ограничени до употреба на наркотици или хомосексуални актове. От това и двамата извличат дивиденти като слава и пари, а успехът им подчертава отколешната любов на Америка към шумните скандали и развенчаването на звезди.
Джеймс Кромуел пък играе мъдрият и опитен капитан на полицейското управление Дъдли Смит. Добродушната усмивка и приятелското ирландско наречие не скриват празнината в погледа му, а връзката му с тримата централни персонажи е изключително интересна и важна за развитието на сюжета. Но вероятно никой от тези персонажи не е по-класически, по-магнетичен и по-добре изигран от този на Лин Бракен, класната проститутка със златно сърце, под чиято кожа влиза Ким Бейсинджър в единствената й роля, номинирана за „Оскар”. Нейната роля също е ключова, но не толкова за напредъка на сюжета, колкото за развитието на персонажите, тяхната еволюция и тяхното разкриване на екрана.
Вижте още: Класическите филми на легендарния режисьор Мартин Скорсезе
В лента, населена от интересни герои и изпълнена с класическа атмосфера, сюжетът не се нуждае от екшън, за да се получи атрактивен филм. Но „Поверително от Ел Ей” далеч не се задоволява с това. В ръцете на героите често се оказват пистолети, пушки и автоматични оръжия, които те не гледат, а използват, а юмруците на Ръсел Кроу сами по себе си нанасят толкова щети, колкото краката на Жан-Клод Ван Дам в някой от безбройните му еднотипни екшъни. Финалната престрелка е достойна за филм на великия Слай Сталоун. Такава и трябва да бъде, защото по това време напрежението е достигнало пиковата си точка, пушекът най-накрая се е разнесъл, всичко е ясно и зрителят има нужда от малко катарзисно екранно насилие, за да придобие чувството за удовлетвореност от филмовото си изживяване, дори и накрая да трябва да се раздели с любимия си персонаж.
Ясно е, че във филм с трима главни герои и такава палитра от поддържащи образи не може да се отличи един-единствен актьор с най-голяма заслуга за успеха на лентата. Целият звезден ансамбъл е на изключително ниво, както и сценарият, както и режисурата. „Поверително от Ел Ей” е просто филм, в който всичко се получава. Това е предостатъчно основание да бъде гледан от който и да е зрител, но фактът, че се числи към класическия жанр на филм ноара, е като черешка на тортата за всеки опитен киноман.
Подкрепи ни!