Литературните музеи в София

Второто помещение е възстановка на кабинета на сина – Пенчо Славейков. Впечатляваща гледка представлява неговата библиотека, пазеща близо 6000 тома на девет езика, предимно събрани при пребиваването му в Германия. Запазени са две цигарети, свидетелство за страстната му любов към пушенето. А над работното бюро стоят окачени портретите на тримата най-любими автори на Пенчо – Пушкин, Толстой и Горки. Разбира се, на отсрещната стена гледа и ликът на баща му.

Не само в онова, което ази правя,
не само в думите, не само в мисълта —
пред погледа ми той се винаги възправя
с усмивка бодряща и тиха на уста.
И сещам в моята аз неговата воля,
и неговата мощ во всякой мой удар…
и чувам: „Победи световната неволя —
и на беди бъди в живота господар!…”
(Пенчо Славейков – „Баща ми в мен” )

Музей на Вазов
И докато къщата на Славейкови е деликатна, миниатюрна и съставена от изящни детайли, подобно на поезия на Пенчо, то домът на Вазов е масивен, стабилен и просторен в съответствие с неговото творчество. Не е тайна, че между двамата са съществували определени спорове относно мястото на поета в обществото. Пенчо Славейков пише, че поетът трябва да е като птиче – да лети волно, необременяван от нищо, да търси нови територии. Вазов пък смята, че поетът трябва да е като камбана – когато зазвучи, да бъде чут от целия народ. Кой е прав? Прави са, разбира се, и двамата. Защото в изкуството всеки има своята истина.

Музеят е разположен в къщата, в която Вазов е работил и творил най-дълго време. На първия етаж са изложени различни книжа и предмети – награди, документи, копия от първите издания на различни произведения. Там виждаме и снимка на Вазовия брат Михаил, използвана като прототип за физически портрет на персонажа Бойчо Огнянов от „Под игото”.
На втория етаж са запазени няколко стаи в автентичния им вид. В просторния кабинет виждаме работното бюро – обикновена чамова маса, във връзка с която Вазов казвал, че по-важно е това, което се пише, а не къде е написано. Интерес представлява уникалният нож за рязане на книги, изработен от снаряд и гилзи – подарък от признателни войници от българската армия. В същата стая е и препарираното куче Хектор – неделима част от историята на дома. Уредничката с усмивка споделя, че това животинче е любимият експонат на най-малките посетители. Експозицията включва и стаята на Съба Вазова – майка на писателя и негов най-добър другар в поетическите наслади. Помещението е подредено в типичен сопотски стил – с шарени черги, иконостас, миндер и семейни снимки по стените. Запазена е иконата Успение Богородично – единственият предмет, оцелял след изгарянето на къщата на Вазови в Сопот. Тази реликва е била изключително ценна за собственика на дома – не просто заради легендата, че иконата е била изработена от безрък художник и е носител на чудотворна сила, но и заради конкретната сцена, която тя изобразява – Иисус Христос, прегърнал душата на своята майка. Срещу това помещение е и личната стая на Вазов, отново запазена в автентичен вид.

Но къщата на Вазов впечатлява не само с богата си колекция, а с цялостната си атмосфера на величественост и родолюбие. Тя е запазена и достига до нас благодарение на всеотдайността на уредниците на музея, като се започне още от най-първия – Елин Пелин.

Аз зная майка богобоязлива,
света жена, огряна с вяра жива –
утеха ней в живота и заслона.
Тя заран, вечер моли се и пали
кандилце, тихо като бога фали
пред старата икона.
Светиня вехта, образ мил, чудесен,
един из сред пожарите изнесен
и от елмазена по-скъп корона!
На сладки спомени хранител мили!. . .
Пет поколения са се молили
пред старата икона.