
Това наистина е целият филм – телефонни разговори. Около 80 минути телефонни разговори, по време на които зрителят става свидетел на дезинтеграцията и пълното разрушение на внимателно градения живот на един изключително дисциплиниран и прагматичен мъж. Жанровата идентификация на филма е на границата между драма и трилър – и двата жанра (трилърът в по-голяма степен) предполагат постоянна пулсираща интрига и „Лок” не я губи нито за момент.
Да дам дори минимална информация за сюжета е излишно. Историята е проста и печално близка откъм съдържание до сърцето на всеки един зрител. Посланието е също толкова просто и ясно, но се стоварва отгоре Ви със силата на ковашки чук в корема. Лок е човек, който бяга от миналото си, човек, който е комплексиран от семейната си история и се е опитал отчаяно да обърне всичко това в своя полза. Това го е превърнало в същество с почти автоматизирани реакции и свръхефикасен механичен мозък. Но той си остава неотменно човек и една единствена грешка го довежда до съдбовната вечер, която зрителят проследява в неговата компания.
Огромна заслуга за качеството на филма и неудържимата му сила трябва да се отдаде на Стивън Найт, който тук действа в капацитета на сценарист и режисьор. Фактът, че Лок е единственият персонаж, с който той ни запознава визуално, говори твърде красноречиво за творческата му увереност. Режисурата е изразителна и красива, има множество заигравки с цветовете и преливки между кадри с лицето на Том Харди и със заобикалящата го пътна обстановка в късната вечер. Сценарият обаче е истинската силна страна и нещото, с което Найт има най-голям опит, и тук това си проличава съвсем ясно.
Вижте още: Ревюто ни за сериала на Стивън Найт ‘Peaky Blinders’ с Килиън Мърфи и Сам Нийл

Филм с кола, мъж в нея и hands-free устройство успява да ни запознае и да ни илюстрира в по-малък и по-голям капацитет множество поддържащи персонажи. Те присъстват само вокално и въпреки това, вербалните им интеракции с Лок са достатъчно красноречиви за тяхната същност, за да си изгради зрителя реална представа за тях. Колко по-ефикасен и по-минималистичен може да бъде един филмов сценарий? И колко по-голям комплимент може да му се направи? Разбира се, заслуга трябва да се отдаде и на актьорите в поддържащите роли. Сред тях личат имената на малкия Том Холанд, прочул се с превъплъщението си в „Невъзможното” редом с Юън МакГрегър и Наоми Уотс, и на култовия любимец Андрю Скот (на снимката отгоре), награден с „БАФТА” за уникалната си съвременна интерпретация на Джеймс Мориарти в сериала на „ВВС” „Шерлок”. Описан по този начин, сценарият може да изглежда на някои хора като по-лесно приложим на театралната сцена. Но изобщо не е така.

Лицето на актьора в киното е основният му инструмент за комуникация с аудиторията. В театъра тази връзка липсва. А Том Харди прави такова превъплъщение в „Лок”, че би било същинско кощунство да се отнеме и 1/10 от брилянтността му. На практика филмът е изграден от лицето и гласa на Харди. Лентата е абсолютен подвиг за младия актьор от Лондон, прочул се вече с впечатляващите си роли в проекти на режисьори като Николас Виндинг Рефн („Бронсън”), Гай Ричи („RocknRolla”), Томас Алфредсън („Дама, поп, асо, шпионин”) и, разбира се, Кристофър Нолан („Генезис” и „Черният рицар: Възраждане”). Харди използва всеки един наличен актьорски инструмент, за да комуникира с аудиторията си, да напряга, да внушава чувства и да инжектира емоции. За ролята му могат да се използват какви ли не определения като „tour-dé-force”, „магическо”, „най-добро в кариерата” и така нататък, но аз предпочитам да Ви го кажа съвсем простичко – Том Харди играе адски добре в този филм и няма как човек, независимо дали се смята за интелектуалец, сноб, експерт, или лаик, да не го оцени.
„Лок” е един минималистичен кинематографичен експеримент, увенчан с успех от големите усилия на двамата творци пред и зад камерата – Том Харди и Стивън Найт. В разгара на лятото, когато по кинсалоните избухват повече неща, отколкото в Близкия Изток, всеки един любител на киното може да намери спокойствие и удовлетворение в това да изгледа именно този филм.
1|2





