Музика

Heptagram: в търсене на глобална музика, която да ни откъсне от ежедневието

09.05.2019

Space рок, водещ към друго измерение

В един момент музиката му внушава безвремие и спокойствие, в което мислите ти потеглят плавно по безкрайни живописни пътища, а в друг си въвлечен в китарна лудост, която те отвежда към друго измерение. Heptagram е един от проектите от българската сцена, на които си заслужава да се обърне специално внимание и за които тепърва ще се говори.

Зад това име стои пловдивският музикант Даниел Иванов – човек, за когото няма да откриете много информация в интернет, тъй като отсъства от социалните мрежи. Именно затова бе още по-интересно да се срещнем с него и да научим от първо лице повече за групата.

За да разберем кои са най-ранните музикални влияния в живота на Даниел, се връщаме до детските му години. Родителите му откриват безотказен начин да го приспиват – с касети на Queen, Genesis и Фил Колинс. Именно с тях е свързан и един от най-ранните му спомени:

Имах си една другарка в моята група в детската градина. Нашите бяха семейни приятели и идваха вкъщи. Спомням си супер ясно как взимам табуретката, за да стигна касетофона и да ѝ пусна ‘Another Day in Paradise‘ на Фил Колинс, тъй като това ми беше любимото парче.

Скарахме се с нея, заради една играчка, която ѝ подарих. На следващия ден я видях да си играе с едно друго момче с нея и това много ме нарани, взех си играчката и оттогава не сме си говорили.

Следва преместване в Канада, където основният му източник на музика е телевизия MuchMusic. Доминиращите стилове там са два – хип-хоп и гръндж. Изборът за него е лесен, като следва влюбване в Pearl Jam, Soundgarden, Nirvana, Silverchair и други. На тежки ротации се въртят още Metallica и Nine Inch Nails, а се срещат и някои представители на канадската рок сцена като Our Lady Piece и Moist. Именно в този период Даниел получава и първата си китара:

“Тъй като повечето ми идоли бяха с китара, и аз супер много исках такава. Като малък вече имах някакъв досег с една стара Орфей китара, на която просто си дрънках, но бях омагьосан. След като прослушах и тази музика, мрънках на нашите да ми вземат китара и те взеха, че най-накрая поддадоха, когато бях на седем, и ми взеха акустична.”

През тийнейджърските си години открива и изпълнителите, които му повлияват най-много като музикант:

„Започнах да слушам повече Deftones, A Perfect Circle, Tool, както и доста други банди, но най-вече тези трите. По-нататък прослушах и доста post-rock, Pink Floyd, Led Zeppelin и т.н. – неща от 60-те и 70-те.

Свирех много с delay ефект – още когато бях на 16, си купих първия китарен процесор и оттогава съм си развил свиренето около delay-а и това много ми повлия на самото писане на музика.”

Така в един момент се ражда heptagram. Защо обаче heptagram?

„Защото в музиката ми има доста седмици. Още от първия албум – първите две парчета там свършват с две композиции, които са изцяло в 7/8, а хептаграмата е звезда със седем края.

Има и тук-там седмици, които се появяват като повторения на някакви фрази. Проектът бе стартиран през 2007 г., имаше доста седмици още покрай първия албум. Седмицата е сакрална цифра в християнството и хептаграмата там изобразява порив към божественото или към съвършенството. Като цяло тази фигура има много различни значения в много течения – било то религиозни или духовни. Самата звезда някак има една особена емоция, когато я погледнеш. Седмицата винаги е събуждала в мен особени емоции и усещания.”

За пръв път чуваме за проекта през 2007 г., когато на бял свят се появява и първият му едноименен албум. Той излиза само на диск и стига до ограничен брой хора, а единственото нещо, което можем да научим за него в интернет, е самото му заглавие. Дори Даниел не знае дали все още го пази някъде:

„Освен на хард копи…. Ако има останали, не съм сигурен… Минаха доста години. Не съм печатал много бройки от него, мисля, че бяха 500. Минаха 10 години, може би вече само феновете имат този първи албум.

За мен той беше по-скоро образователен, тъй като чрез него с моя учител по китара научих много за миксиране. В един момент той спря да ме учи на китара и започнахме да изучаваме продуциране в домашни условия. Общо взето този албум е съвкупност от мои идеи, които аз съм развивал вкъщи и съм ги носил в студиото му, където заедно сме ги миксирали. Той ми е показвал как да подходя в дадени ситуации. Повечето неща в този албум, може би 70-80%, са били импровизирани, докато съм ги записвал и след това съм решавал какво да правя с композицията.

Доста е импровизационен, записан е в домашни условия и на този етап не мисля, че има смисъл да го пускам в интернет. Мисля, че хората на този етап трябва да се фокусират върху втория и третия албум. Евентуално по-нататък бих го пуснал. Той като цяло е едно опипване на почвата и експериментиране. Това не е моят саунд. Има наченки на моя саунд, но вече във втория албум може да се чуе каква е била идеята ми за музика.“

Въпросният втори албум, ‘Lucidity’, излиза през 2012 г. Научаваме, че заглавната песен неслучайно се намира на последната 11-а позиция, тъй като крайната цел на това музикално пътешествие е именно просветлението. През миналата година излиза ‘Glass Elevators’. И този път името си има история:

Идва от един мой сън. Беше доста апокалиптичен и единственият начин групата хора, с които бях, да се спаси от идващия апокалипсис беше да се качим в стъклен асансьор и да натиснем последния етаж. Направихме го и асансьорите излязоха през покрива, след което виждахме на хоризонта още асансьори, които се изкачваха бавно нагоре към стратосферата на Земята.

Спомням си, че когато се събудих от този сън, бях силно развълнуван. Седнах и изписах 10 страници, за да го запомня – нещо, което по принцип не правя, не си водя съновник. Но тогава бях много разтърсен от емоциите, които един сън може да предизвика.

За мен албумът е точно този порив към спасение – към това да се откъснеш малко от ежедневието. Към извисяване, от което всеки един човек има нужда, защото живеем в един доста динамичен свят, в който има доста стрес и проблеми, много е далеч от утопия.“

„Всеки има нужда от някакъв отдушник и някакъв вид отцепване – за мен това е музиката и това са тези песни от този албум.“

В ‘Glass Elevators’ за пръв път част от песните се сдобиват и с видео. Клиповете също са дело на Даниел, като той споделя, че те, както и текстовете, са по-скоро част от цялостната мозайка, която цели да помогне за изживяването на музиката. Много е вероятно в бъдеще и на концертите на heptagram да присъства някаква визуализация, но към този момент целта ще бъде публиката да се потопи изцяло в звука.

Често в песните забелязваме и фолклорни мотиви:

„Има нотки на фолклор, но идеята ми е да не са свързани точно с българския фолкор, по-скоро да е нещо регионално и ако може да е универсално – смесвам различни етно инструменти от различни краища на света. Примерно имам juice harp в няколко парчета, това е северняшки инструмент, използват го в Сивир, Балтика, Скандинавия. Използвам шейкъри, които са типични най-вече за южняшките стилове, като фламенко. Използвам някои перкусии, като алуминиевите тарамбуки, които са присъщи за Близкия Изток, Сирия, както и естествено някои от български инструменти – тамбура.“

„Идеята ми е да не е българският фолклор, а по-скоро глобален. Иска ми се и самата ми музика да носи това усещане, дори без тези инструменти.“

Богатството от различни инструменти прави музиката на heptagram сложна за изпълнение на живо, но въпреки това ще имаме възможността да видим групата в действие в средата на месеца. Даниел и новосформираната банда в състав Петър Йотов (китара), Калоян Мартин Гевара Михалев (бас), Борис Малеванов (барабани) и Павел Павлов (беквокал и перкусии) обявиха две дати за концерти– на 16 май ще са в Mixtape 5 B-side в София, а на следващия ден ще свирят в Bee Bop Café в Пловдив.

Предизвикателство е. На живо може и да не са всички инструменти, но там вече има друга енергия, която съм сигурен, че ще компенсира за липсата на това богатство.

Предният формат беше с Жоро Hlorg – известен пловдивски музикант. Той свири на синтове и електроника, като тогава формата беше дуо и свирехме по-скоро импровизации върху някакви вече изградени композиции. Повече в стила на електронен psychedelic chillout.

Вече сме петима, цяла банда. За пръв път представям дългосвирещ концерт в този формат. Имал съм изяви с други банди като Smallman, с които съм свирил моя музика – това бе огромна чест. Но това ще е първият дългосвирещ концерт с цяла банда.“

Първите три албума на heptagram излизат през период от 5-6 години, но събирането на група е придружено от още една добра новина:

„Няма да са само два концерта, след което да изчезнем. Това е само началото на не мога да кажа силно активен концертен период, но със сигурност ще чувате повече за нас.

Начинът ми на писане на музика се промени и със сигурност няма да се чака години до следващ албум.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевTube Hedzzz се целят отвъд всякакви очаквания с новия си албум03.12.2018

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика