Хаос. Лудост. Агония. Mother!

Дарън Аронофски. Това за мен винаги ще бъде много повече от име – вселена, друг свят, идеи, които прозират от безкрая, които се протягат нависоко. Аронофски несъмнено има своя визия – от безсмъртните идеи на „Фонтана“ (2006), през търсенето на съвършенството в „Черен лебед“ (2010), чак до шизофренично-параноичния „Пи“ (1998). Той е не просто режисьор, а творец, във всеки смисъл на тази дума, защото бърка надълбоко в душата си и вади от там най-черното, това, което може да накара чувстващия зрител да потръпне. С “Mother!” режисьорът запазва неповторимия си стил, изследвайки най-човешкото, но филмът се препъва и идеите му остават донякъде мъгляви.

“Mother!” е филм, който трябва да се гледа с отворено съзнание и в пълно неведение. Сюжетът на филма е простичък. Идеите, върху които се гради, са стари като времето и тук нищо ново не може да се очаква. Нови идеи като цяло няма. Има интерпретация, визия, чувство. И тук Аронофски не изневерява на стила си – в продължение на два часа една симфония от лудост, меланхолия и тъга крещи от екрана и се прокрадва в съзнанието.

“Mother!” проследява дните на Нея (Дженифър Лорънс) и Него (Хавиер Бардем) – младо семейство, отдало се на усамотено съществуване в огромна, вехта къща насред нищото. Той е поет, изгубил вдъхновението си – отчаян, без вяра в работата си, Създателят го търси във всеки жест, всяка случка и всеки спомен. Тя – срамежлива, затворена, тиха – се е посветила на къщата – огромното имение се връща към живота след опустошителен пожар отпреди няколко месеца. Дотук едно голямо клише, което обаче продължава едва десет минути. Творческата идилия бързо преминава в хаос, а спокойствието е заменено от раздираща кашлица, цигарен дим и крясъци. С пристигането на неканени гости малкият свят на семейството тръгва по пътя на разрухата под оглушителния съпровод на абсурда. Всичко, което следва, трябва да видите сами.

Ще се опитам да ви кажа точно толкова, колкото е необходимо да знаете за този филм. Аз не знаех съвсем нищо за него, дори кои имена стоят зад главните роли. Знаех само, че режисьор е Аронофски и това беше достатъчно. Затова, ако гледате “Mother!”, направете го в пълно неведение. Този филм е една огромна метафора. Всеки мислещ човек ще има своя версия за случващото се, а в края на филма у него ще витае ужас, гняв, объркване, погнуса, любов, тъга. Всички заедно или само едно от тях.

Скоро след премиерата Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски разкриват метафоричното послание на филма. Официалната версия. Не просто не бях съгласен с тази версия – не видях нищо от нея във филма, освен една единствена сцена. Затова си създадох свое разбиране за сюжета, което, в моите очи, превръща филма в истински шедьовър на киноизкуството.

И точно тук “Mother!” е толкова красив. Той е неясен, неизказан, недиректен – каквато е всяка добра творба. Тя оставя много на зрителя, не на въображението, а на сърцето. Всичко, което се случва в него, може да се тълкува или по пътя на разума или чрез сърцето – оттук тръгват два коренно различни сюжета, два тотално различни свята, разказани по един и същи начин. Зрителят не може да избере какво да види – едното или другото, без среден вариант – защото филмът разчита на чувството, на внушението, и дърпа невидими струни, за да разкаже историята си.

В този ред на мисли – “Mother!” е филм на крайностите. Ще го обичате или ще го мразите. Ще е мрачен, потресаващ отблясък от гениален ум или безсмислена артистична простотия, която не казва нищо. Оценките за него неслучайно са противоречиви, дори преобладаващо ниски, критични, унищожителни. Това лесно може да бъде обяснено – това не е масов филм. Казвам това без капка елитарност, просто е факт. Аронофски никога не е правил филми за широката публика и спокойно може да се каже, че неговото кино влияе и действа на друго равнище. За феновете на алегорични, нестандартни произведения, от които лудост избива през всеки кадър, които не поднасят посланието си смляно и рециклирано, “Mother!” несъмнено ще бъде удоволствие за сетивата. Може би удоволствие все пак не е най-удачната дума – този филм е нападение срещу нормалността, психически терор и атака срещу всичко конвенционално.

Камерата се движи някак клаустрофобично, музика няма и с напредването на сюжета нормалността постепенно напуска къщата. Всяка изминала минута трупа напрежение в неизвестна посока. “Mother!” не може да бъде предвиден, измислен или разгадан, поне не до самия финал. И не, няма да знаете какво се случва – Аронофски ни води за ръка, но в тези ъгли на съзнанието винаги е пълен мрак.

Този текст не трябваше да звучи така – почти във всеки абзац ви казвам (а и на себе си), че “Mother!” е гениален. Когато го гледах ми трябваха няколко часа, за да се изясня със себе си. Да разбера какво изобщо се случи, да го осмисля. Факт е обаче, че след като отлежа няколко дни, “Mother!” пусна гнилите си корени и от тях се пръкна този текст. Във възхвала.


Автор: Димитър Рахталиев

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to