Хубаво е, когато си подкрепен от толкова много хора. Въпреки че пътуваш сам, именно добрината им и помощта, която ти оказват не може да те остави да се чувсташ самотен. Когато усещаш подкрепа зад рамото си, ти придобиваш още по-голяма сила и увереност, с която да преминеш през така неизбежните трудности по време на дългото пътешествие.

То го среща с още много ярки и позитивни образи, които са не по-малко интересни. Вскички те подкрепят пътешественика и думите им са верен спътник до достигането на мечтата – Аляска. Сблъскват се толкова много съдби, различни животи и мечти. Но винаги се усеща подкрепа. Сигурно от възхищение за смелостта и дързостта. Или просто е хубаво, когато помогнеш на някого да сбъдне своята мечта. Да видиш усмивката му, която ще зарадва и теб.

Но дали е толкова лесно да си напълно свободен? И то сам.

Съдбата помага на Алекс, като го среща с изоставен ученически автобус, на място, на което ни най-малко подозираш, че ще откриеш подобна находка. Това, че си сам в нищото, предполага, че трябва сам да намираш храната си. При Уейн, Алекс научава как да опушва и съхранява месо. Въпреки съветите той рядко се справя с лова. Успява с един лос, но горещината надделява и прави месото негодно. Именно това е моментът, който пречупва Алекс. Гладът се засилва, остава само малко ориз. Превръща се в неговият най-голям враг. Загубата на тегло отслабва силите му и го прави уязвим.  Това го кара да пристъпи към крайни мерки. Опитът му да намери ядливи растения е неуспешен и се натравя. Погълнатото растение е толкова опасно, че води до смърт. Състоянието на Алекс се влошава и той загива през август 1992г. Сам сред дивата природа.

“Into the wild” представя непримиримостта и жаждата за пътешествия на американеца Кристофър МакКендълс. Вдъхновен от книгата на Джон Кракауер и реалната история на Крис, филмът ни хвърля в необятното. Точно както един пътешественик вижда пътя пред себе си. Необятен и непредвидим. Път, който пресреща различни съдби, но винаги води към едно и също – към мечтите. Добрината на хората не трябва да се подценява. Без подкрепа рядко можеш да се спасиш от тъгата и отчаянието. Но дали тази мечта те прави щастлив? Първоначално може би да, но самотата винаги идва. Тя влиза вътре в нас и раздира душите ни. За това и Александър Супертрамп пише на едно парче дърво, с тъпото си ножче  – „Свободата е истинска, само когато тя е споделена”.

Автор: Симеон Тенев

1|2