‘’Into the wild’’ – бягство от системата на обществото

26.05.2017

В днешния забързан свят всичко върви на пълни обороти и рядко променя посоката, в която се движи. Голяма част от хората живеят, за да угаждат на съвременното общество и да се вписват в общоприетите норми. Така се губи цветната индивидуалност и се превръща в сиво задължение, което си длъжен да изпълняваш. Защо трябва да станеш част от плоското ежедневие, когато можеш да следваш мечтите си до хоризонта, а и отвъд него. Всеки от нас мечтае за нещо по-хубаво. А защо просто не станеш и не започнеш да сбъдваш нещата, които до този момент са били само в съзнанието ти?

Into the wild е филм именно за тези индивидуалисти. Хора, на които им е писнало от прашния и шумен град. Бетонен ад, в който си длъжен да се съобразяваш с обществото, превърнало живота в материален и скучен навик. Индивидуалистите, способни да се откажат от всички удобства на града, са свободни да напуснат. Точно така прави и Кристофър МакКендълс (Емил Хърш). Тук започва неговата история. Когато си на 20, най-вероятно животът ти вече е съсредоточен върху учене и работа и тепърва предстои да се сблъскваш с трудностите в обществото. Но за Кристофър това не е животът, който иска да живее. Истинското изживяване е свободата. Свобода, която можеш да изпиташ само далеч от меркантилното общество. Откъснат от всички установени порядъци и норми.

Точно така и прави. Дарява последните си пари и тръгва към непознатото. Изоставя възможностите, които заможните му родители могат да му осигурят и заминава. Сам с раницата, верен приятел на всеки пътешественик. Пътува на запад със своя стар датсун. Но го изоставя. Изгаря последните си пари и продължава на стоп. Мечтата му е безкрайната ширина на Аляска. Място, недокоснато от сивото общество. Място, на което можеш да бъдеш наистина свободен. Единствено ти, спокойствието на природата и синьото небе.

Но до Аляска има много време. Преди да достигне мечтаната цел пътешественикът трябва да усети свободата на безкрайните шосета. Пътуване, което може да те срещне с още много като теб. Хора, принадлежащи на живота, недостойни да живеят в клетката на градското общество. Товa са индивидуалисти, които принадлежат на пътя и безкрайните пропътувани километри. За тях граници са само изгревите и залезите, но дори и те често пъти биват преминавани. Пътешествието ти дава сили да продължиш  и след последните слънчеви лъчи. А жаждата за нови преживявания те кара да тръгнеш преди слънцето да се е събудило.

Така Крис се среща с Рейни и Джен (Браян Декър и Катрийн Кенър). Качват го на стоп. Срещат се две съдби. На гумените пътешественици (гумени, защото пътуват с каравана) и кожения странственик (кожен, защото пътува на стоп). Когато хората споделят една идея, те бързо намират допирна точка и се сближават. Джен и Рейни, които са изгубили своя син, приемат Крис топло и сърцато. Споделят няколко дни един и същ път, който им помага да се опознаят. Взаимно се убеждават, че решението да загърбиш статуквото и да се отдадеш на неизвестността е правилно решение.

Всеки пътешественик трябва да има уникално и неповторимо име. Прякор, който изразява неговата същност и идея. Име, което ще остави следа зад него и трудно може да бъде забравено. Крис избира за себе си Александър Супертрамп. Това е име, което комбинира напористия му характер и голямата мечта. За всички той вече е Алекс. Момче само на 20, но с невероятен дух и смелост, с които изоставя удобството на големия град.

За да оцелееш в Аляска определено са ти нужни храна и достатъчно много неща, без които е трудно да живееш. Именно в търсенето на работа, с която да изкара така нужните му пари, той се среща с Уейн (Винс Вон) – добър и сърцат фермер. Явен пример за добрината на хората далеч от града. Помага на Алекс финансово и с радост споделя мечтите му, въпреки че леко ги разкритикува.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Илияна МаринковаПетте филма на "Под моста" от предстоящата седмица на "Киномания"18.11.2018

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика