‘’Into the wild’’ – бягство от системата на обществото

26.05.2017

В днешния забързан свят всичко върви на пълни обороти и рядко променя посоката, в която се движи. Голяма част от хората живеят, за да угаждат на съвременното общество и да се вписват в общоприетите норми. Така се губи цветната индивидуалност и се превръща в сиво задължение, което си длъжен да изпълняваш. Защо трябва да станеш част от плоското ежедневие, когато можеш да следваш мечтите си до хоризонта, а и отвъд него. Всеки от нас мечтае за нещо по-хубаво. А защо просто не станеш и не започнеш да сбъдваш нещата, които до този момент са били само в съзнанието ти?

Into the wild е филм именно за тези индивидуалисти. Хора, на които им е писнало от прашния и шумен град. Бетонен ад, в който си длъжен да се съобразяваш с обществото, превърнало живота в материален и скучен навик. Индивидуалистите, способни да се откажат от всички удобства на града, са свободни да напуснат. Точно така прави и Кристофър МакКендълс (Емил Хърш). Тук започва неговата история. Когато си на 20, най-вероятно животът ти вече е съсредоточен върху учене и работа и тепърва предстои да се сблъскваш с трудностите в обществото. Но за Кристофър това не е животът, който иска да живее. Истинското изживяване е свободата. Свобода, която можеш да изпиташ само далеч от меркантилното общество. Откъснат от всички установени порядъци и норми.

Точно така и прави. Дарява последните си пари и тръгва към непознатото. Изоставя възможностите, които заможните му родители могат да му осигурят и заминава. Сам с раницата, верен приятел на всеки пътешественик. Пътува на запад със своя стар датсун. Но го изоставя. Изгаря последните си пари и продължава на стоп. Мечтата му е безкрайната ширина на Аляска. Място, недокоснато от сивото общество. Място, на което можеш да бъдеш наистина свободен. Единствено ти, спокойствието на природата и синьото небе.

Но до Аляска има много време. Преди да достигне мечтаната цел пътешественикът трябва да усети свободата на безкрайните шосета. Пътуване, което може да те срещне с още много като теб. Хора, принадлежащи на живота, недостойни да живеят в клетката на градското общество. Товa са индивидуалисти, които принадлежат на пътя и безкрайните пропътувани километри. За тях граници са само изгревите и залезите, но дори и те често пъти биват преминавани. Пътешествието ти дава сили да продължиш  и след последните слънчеви лъчи. А жаждата за нови преживявания те кара да тръгнеш преди слънцето да се е събудило.

Така Крис се среща с Рейни и Джен (Браян Декър и Катрийн Кенър). Качват го на стоп. Срещат се две съдби. На гумените пътешественици (гумени, защото пътуват с каравана) и кожения странственик (кожен, защото пътува на стоп). Когато хората споделят една идея, те бързо намират допирна точка и се сближават. Джен и Рейни, които са изгубили своя син, приемат Крис топло и сърцато. Споделят няколко дни един и същ път, който им помага да се опознаят. Взаимно се убеждават, че решението да загърбиш статуквото и да се отдадеш на неизвестността е правилно решение.

Всеки пътешественик трябва да има уникално и неповторимо име. Прякор, който изразява неговата същност и идея. Име, което ще остави следа зад него и трудно може да бъде забравено. Крис избира за себе си Александър Супертрамп. Това е име, което комбинира напористия му характер и голямата мечта. За всички той вече е Алекс. Момче само на 20, но с невероятен дух и смелост, с които изоставя удобството на големия град.

За да оцелееш в Аляска определено са ти нужни храна и достатъчно много неща, без които е трудно да живееш. Именно в търсенето на работа, с която да изкара така нужните му пари, той се среща с Уейн (Винс Вон) – добър и сърцат фермер. Явен пример за добрината на хората далеч от града. Помага на Алекс финансово и с радост споделя мечтите му, въпреки че леко ги разкритикува.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Илияна МаринковаТоп 5 нетъпи клиширани музикални филма17.07.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мисис Америка“ е наелектризиращ сблъсък на интереси в неустоима картина на 70-теКино