Музика

Нина Николина или когато българският фолклор срещне джаза

16.05.2019

За жалост много чужденци дори не предполагат за съществуването на нашия фолклор. Някои го бъркат с ориенталски ритми, други – с гръцки или сръбски. За някои хора като че ли не съществуваме на Балканите. Как според теб е възможно да популяризираме своя фолклор в чужбина?

С повече такива проекти като предстоящия в Берлин и като все повече българи гостуват на големи сцени в чужбина. Проектът „Мистерия на българските гласове“ с Лиза Джерард например обиколи цяла Европа. Колаборациите с големи музикални личности спомагат много, защото те имат имат своята публика и са познати по цял свят. Това е най-добрият начин. Имаме обаче голяма конкуренция в лицето на Горан Брегович, който е световноизвестен. Може би това също е причина нашият фолклор да не е толкова познат колкото неговия. Въпреки всичко със сигурност трябва да работим за популяризането на нашия фолклор.

Като човек, който обича българския фолклор и знае страшно много народни песни, каква песен би избрала, за да представиш България, ако имаше право само на един избор?

Веднага ти отговарям – „Излел е Дельо хайдутин“. Сама знаеш обаче, че тя не е избрана от мен, а че е едно единодушно избрано музикално послание от цялата земя към космоса.

Наскоро се превъплъти и в ролята на актриса. Как беше в компанията на „белгийския крал“?*

/През 2017 г. певицата прави своя дебют в киното с участието си във филма „Белгийският крал“, копродукцията на Белгия, Холандия и България./

Това беше едно ново страхотно начинание за мен. Първо, защото експериментът, да бъда на сценичната площадка като актриса, от начало много ме притесняваше. Спокойствие ми донесе обаче фактът, че режисьорката ме избра за роля, в която прадставям самата себе си – на народна певица. Това, че съм снимала толкова много видеоклипове, също ми помогна. Запознанството с толкова много международни актьори и режисьори, както и посещението на филмови фестивали беше вълнуващо. На премиерата на филма във Венеция цялата зала беше препълнена и дори имаше хора навън, които изчакваха следваща прожекция. Цялата зала се заливаше от смях на всички моменти, което подсказва, че филмът би имал голям успех, защото европейската публика разбираше това тънко чувство за хумор, което носят режисьорите Джесика Удуърт и Питър Бросенс. От това омесване на култури стана ясно, че всички можем да се разбираме и да се смеем на едно и също. Това определено е голямо умение на режисьорите. Покрай този филм имах възможността да срещна и с много знаменитости, което беше ценен опит. Имах късмета да участвам и в продължението на „Белгийският крал“, което се снима есента в Хърватска на остров Бриони, който преди е бил собственост на Тито. Даже бяхме в една сцена с Джералдин Чаплин.

Значи си успяла да се превъплътиш и в една нова житейска роля.

Да!

От други твои интервюто разбирам, че обичаш планината и върховете. Какви нови професионални върхове ти се ще да покориш?

Аз вярвам, че човек трябва да продължава да мечтае. Само така мечтите могат да се формализират в истински случки. Надявам се да имам възможността, да не спирам да пея. Оттам-нататък животът може да ме срещне с още по-големи успехи от тези досега. В очакване съм и не спирам да мечтая за тези върхове.

Каква щеше да бъдеш, ако не беше певица?

Въобще не знам! /смее се/ От много малка съм определена за такава и нямам друг вариант.

Е, оказало се е, че единственият вариант е бил печеливш!

Да, имам късмета, че майка ми е музикант, фолклорист и диригент и от самото начало е заложила на мен. Аз имам и по-голяма сестра, която е много музикална, но и много срамежлива, и която пее дори по-хубаво от мен! В началото майка ми е заложила и на двете ни, но в един момент е видяла, че не всеки може да се отдаде изцяло на музиката дори и да има дарба. Щастлива съм, че е оставила сестра ми, защото тя не е искала да стане музикант, а пък с мен се е занимавала много, откакто бях малка. Именно благодарение на нея имам здрава музикална основа. Сега като майка осъзнавам какво означава да се занимаваш по този начин с детето си и да го караш например да свири по осем часа на ден или да ходи само на музикални предмети. /смее се/ Всичко е добрият избор на майка ми, благоприятно стечение на обстоятелствата и дар Божи най-вече.

Ако можеш да се върнеш в България преди няколко века, в коя фолклорна област би живяла? Кой регион ти лежи на сърце?

Знаеш ли, отскоро имам хоби да колекционирам автентични народни носии. От миналогодишния спектакъл „Магическите гласове на България“ ми останаха много силни спомени от филмови откъси, които бяха част от представянето. Някои от тях за съжаление са от времето под турско робство. Не знам колко е било хубаво да обличаш народна носия по онези времена, но пък като гледам снимки, всички са облечени в народни носии. Това ме въодушевява, но осъзнавам, че чисто исторически не е такова щастие да живееш в подобно време. Така че нека да сме си като сега, така ми е добре. /смее се/

Вълнува те мистичната част от нашия фолклор и в едно интервю разказваш легендата за вграждането на сянката на девойка, която лежи в основата на песента  „Ти ли си майстор Манол”. Интересно ми е защо майстор Манол не предупреждава жена си за вграждането. Каква е твоята версия?

/В песента група майстори строят мост, но той постоянно се руши. За да стане мостът здрав, майстор Манол предлага на следващия ден да вградят сянката на съпругата на някого от майстори, която първа отиде да носи храна на строежа. На вечерта всички мъже предупреждават жените си да не идват на другия ден на моста освен майстор Манол. В последствие сянката на неговата жена бива вградена в моста и тя умира./

Между другото тази песен ще бъде част от спектакъла на 23-ти май в Берлин. Към нея ще разкажа и въпросната легенда. Относно твоя въпрос съм чела много различни неща, защото и аз съм се вълнувала от тази тема. Откритата информация обаче невинаги е била за един и същи герой. Героите имат различни подбуди да не предупредят жена си, но като че ли най-често срещаната причина е, че майстор Манол е искал мостът наистина да стане здрав, защото е бил поръчка от султана. Някои пък не са вярвали, че тези легенди се случват. Това и ние не знаем. Има учени от БАН с големи трудове и книги, които твърдят, че за да има основа за легенда, значи най-вероятно има и част от истина, но къде и колко е, никой не може да каже.

Но пък едно е сигурно – истина или не, подобни легенди носят много вдъхновение и в днешно време.

Да!

Като заговорихме за мистерии, ще ти задам един последен въпрос, който лично мен вълнува от много години. Той е за твоята песен „ТИ“, която като че ли е заживяла свой собствен живот, защото се слуша и до днес. Кой е „ТИ“?

Това е една голяма песен, която наистина живее собствен живот, защото все още е една от най-пусканите във всички радиостанции, въпреки че е на доста години. На мен тя донесе много. С композитора Мага често си говорим, че песента е прецедент и че той самият няма по-добра песен от нея. Такива неща се раждат веднъж и трудно можеш да ги повториш. Тя също ще бъде част от спектакъла на 23-ти май в Берлин само че в лайв аранжимент.

А относно „ТИ“… Това е един художествен образ, затова и аз ще отговоря на въпроса образно: Който искаш, той ще бъде!

Снимки:
Постери: Марияна Петрова, Дизайн Павел Атанасов
Снимки от Страсбург: Румен Василев

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевHayes & Y на живо: час и половина чист кеф25.08.2019

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика