„Ной” е всичко, което трябва да бъде, и още

28.03.2014

„Ной” пристига на екраните по цял свят тази седмица, натоварен с всички очаквания за филм на Дарън Аронофски и за жанров експеримент, какъвто не е правен от доста време. Библейският епос е изключително деликатно филмово направление, обременено от религиозната си натура и тематика, и опитите в него често се увенчават с големи скандали и не толкова големи успехи. Само попитайте Мел Гибсън.
madmel„Ной” в никакъв случай не е без своите противоречиви точки. След три опита да се срещне с папата, Ръсел Кроу получи неговата благословия да оглави проекта на Дарън Аронофски. Завършеният продукт бе показан на католическия духовен глава в аванс и получи неговото одобрение, но това не попречи на множество християнски и мюсюлмански религиозни групи да обявят бойкот на лентата. Ако все пак решат да изгледат филма, по-радикалните тяхни представители ще го отрекат с още по-голяма страст. Тези, които отчитат тематиката и посланието на едно художествено произведение над неговото съдържание, неизбежно ще бъдат принудени да променят мнението си.

Вижте още: Шедьоврите на сър Ридли Скот
NOAHСюжетът на лентата страни от библейския си източник, без изобщо да се колебае. Аронофски е създал достъпен и разбираем филм по една от най-старите човешки истории, но това не означава, че е омаловажил или снижил тежестта й. Напротив. Филмът на гениалния режисьор („Реквием за една мечта”, „Кечистът”, „Черният лебед”) прелива от масирани бойни сцени, сърцераздирателна семейна драма и дръзко, резониращо послание относно екологичните последици от човешката намеса в един практически земен рай.
NOAHЗа да постави на екран по адекватен съвременен начин тези теми, Аронофски е придал фантастичен привкус на лентата си. Но освен религиозен източник, исторически извор и светиня, не е ли Библията и художествено произведение, подлежащо на интерпретация? Определени радикалисти биха се удавили в собствената си слюнка от ярост, когато видят репрезентацията на падналите ангели на Земята като каменни гиганти. Други биха тропнали с крак в протест, когато във филма съперничеството между синовете на Каин и Сет е разгърнато във военен конфликт със специални ефекти за милиони долари, достойни за технологични майстори като Зак Снайдър или Питър Джаксън. Но който гледа на този филм като това, което е – произведение на седмото изкуство – лесно ще разбере, че тези похвати са умело употребени в услуга на финалния продукт и само допринасят за неговото качество в художествено и визуално отношение.
NOAHДобрият краен резултат от този жанров експеримент почива на два основни елемента – напълно очакваната фантастична режисура на големия Аронофски и представянето на отлично подбрания актьорски състав. Редно е да се започне с режисурата, тъй като филмът в крайна сметка е един продукт на своя режисьор. Аронофски не изневерява на артистичната си натура в опита си да направи творбата си достъпна за масовата аудитория. Налице са великолепни монтажи и комютърни ефекти от съвършено качество. Независимо дали илюстрира Сътворението, човешките войни, природното развитие или самия Потоп, Аронофски изумява зрителя и задържа вниманието му приковано към екрана. А на екрана се виждат прелестни и ужасяващи гледки, изрисувани като от художник.
NOAHРазвратът и провала на човечеството преди Потопа са изобразени графично и грозно, без да се страни срамежливо от тяхното естество. Строежът на Ноевия ковчег и самия Потоп са просто зашеметяващи. Голямата батална сцена между човешките войски на крал Тубал-Каин и каменните гиганти, асистиращи Ной, е динамична, брутална и подобаващо конструирана. С „Ной” Дарън Аронофски е създал филм във визуално отношение, достоен за най-високите модерни стандарти във фантастичния жанр и за грандиозните мащаби на епосите от 30-те, 40-те и 50-те години.
NOAHУспях да сдържа личното си пристрастие към Ръсел Кроу и първо да отдам нужната заслуга на режисьора, който го е напътствал в този творечески проект. Но идва и моментът, в който с радост мога да заявя, че в „Ной” Ръсел Кроу прави най-силната си роля от години насам. В ролята на Божия избраник Кроу получава възможност да изиграе един персонаж с титанични пропорции в нравствено и духовно отношение. Изправен пред смъртта на цялото човечество, Ной е принуден да направи морални решения за бъдещето и съдбата на собственото си семейство и на целия човешки род. Те идват с огромни вътрешни и семейни конфликти, които са абсолютно неизбежни при решението на подобни глобални въпроси. Кроу илюстрира именно тази страна на персонажа със завидно майсторство. Неговият Ной е твърд и принципен мъж, но не е чужд на нормалните човешки колебания и страдания. Носителят на „Оскар” показва тази ранима страна на легендарния персонаж и неговите колебания в степен, в която напомня на психопат. И до какво друго състояние би могло да те доведе решението за съдбата на цялото човечество, освен ако не си Господ?
russellandrayПоддържащият състав също е на безупречно ниво. Рей Уинстън е натоварен със задачата да върви по границата между архетипите за антигерой и злодей с ролята си на Тубал-Каин, крал на хората преди Потопа, горд до ниво на лудост с човешката си природа и силата си. Британският актьор се справя с нелеката задача по чудесен начин и не позволява на човек да се замисли как ли щеше да изглежда ролята в ръцете на оригинално предназначения си изпълнител Лиам Нийсън. Дженифър Конъли изиграва съпругата на Ной с подобаваща доза женска ранимост и майчина жертвоготовност. Сър Антъни Хопкинс инжектира огромна доза от типичния си чар в ролята на Метусела, дядото на Ной, възрастен мъж с изключителни способности. Но от всички поддържащи актьори най-силно изпъква младата Ема Уотсън, която показва, че дните й като Хърмаяни Грейнджър в поредицата „Хари Потър” вече са приятен спомен от нейното и нашето детство, и пред нас вече стои една истинска актриса. На нейния персонаж също е отделено значително внимание и тя преминава през страховити изпитания, за да се превърне в надеждата за продължение на човешкия род.
Тематиката на Библията в оригинал е просто изказана и пределно ясна. В нейната интерпретация „Ной” може да изглежда и смешен, и сюблимен, но никога не спира да бъде забележителен. Изоставяйки стриктния библейски сюжет в името на основната идея на произведението, Дарън Аронофски е останал верен на старото си обещание „никога да не отегчи аудиторията”. Фалшивите, претенциозни арт сноби (гледам към теб, Ларс!) могат да научат много от 160-милионния жанров експеримент на маестрото, чието заглавие със сигурност ще се заповтаря отново през сезона на наградите в края на годината.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевДобра година за киното – какво да очакваме до края на 2019?02.10.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика