Патрик Мелроуз – за детството и вредите от него

07.06.2018

Патрик Мелроуз е име, което не значеше нищо за мен. Не знаех какво и кой стои зад него, не знаех що за сюжет носи, нито предполагах, че е един от най-вдъхновените и добре разказани драматични сериали за последните години.

Вече знам, че Патрик Мелроуз е последният минисериал на британската телевизия Sky в копродукция с Showtime, а зад името стои непоправимият британски акцент на Бенедикт Къмбърбач. Бях истински разочарован и тъжен, когато разбрах че са планувани едва пет епизода по шейсет минути, но и за това си има причина – всяка серия на този щедьовър е екранизация на една от петте полубиографични новели на Едуард Сейнт Обин и, тъй като са само пет, ще ги изброя – това са Bad News, Never Mind, Some Hope, Mother’s Milk и At Last. Имах известни колебания докато пишех този текст, защото до този момент бяха излезли само три от петте епизода на сериала. Три изключителни, пищни, шокиращи епизода, които създават своя соствена минивселена и издигат Патрик Мелроуз сред имена като „Великият Гетсби“ (2013) и „Гранд хотел Будапеща“. Но не, не. Не мога да го сравня с тях – Патрик Мелоруз носи свой собствен гений, а приликите се ограничават до съвършени кадри, шизофренични движения на камерата и пищна цветова палитра.

Кой всъщност е Патрик Мелроуз?

Патрик Мелроуз е хардкор наркоман, за когото хероинът е последно спасение от мъчителните спомени от детството и начин за справяне с една безперспективна, скучна и лишена от смисъл реалност – реалността на висшето общество в Англия в края на 80-те години, а по-късно в сериала и в XXI век.

Патрик е социопат и модерен отшелник, който намира спасението си в спорадичен секс, литри твърд алкохол и, в крайна сметка, като най-потентен от всичко, в хероина. Целият първи епизод е посветен на спринцовки, спукани вени, тъмни улички в Ню Йорк, неприлично скъпи хотелски стаи и моментни периоди на насилена абстиненция, потене, гърчове, болки, мисли за смърт и самота, и, в крайна сметка, връщане към спасителната сила на иглата.

Bad News се развива в Лондон през осемдесетте години. За около пет минути. Патрик получава обаждане, което му съобщава “лошите новини“ – баща му (Хюго Уийвинг) е починал преди ден в Ню Йорк. Хендхелд камерата замръзва, за да ни покаже шока на лицето на Патрик, който пада на колене…за да вземе от земята една използвана спринцовка. На лицето му, размито от хероинов делириум, се изписва най-искрената усмивка, която постепенно преминава в смях. Душ и цигара, костюм, полет до Ню Йорк, отново болки, отдръпване, уиски, вани, параноя, гласна шизофрения. Патрик Мелроуз отива да прибере баща си, сега сведен до шепа прах, поставен в луксозна урна от дърво и завършена със златна табелка с името Дейвид Мелроуз.

През целия първи епизод изглежда, че това е поредната история, посветена на падението на висшето общество. Патрик израства в богато и сбъркано семейство, в което всеки има своя любима отрова и се опитва да се самоубие по някакъв начин чрез нея. Едно счупено, нефункциониращо миниобщество, удавено в алкохол, поддържано от страх, прояждано от много неизказани мисли. Какво изобщо може да ме накара да съчувствам на Патрик? Той, изглежда, е поредният продукт на хайлайфа и съмнителния морал, но това съвсем не е така. Малкият Патрик Мелроуз бързо се сблъсква с деградацията на богатия човек и това оставя трайна следа в него. Той далеч не е своите родители – Патрик е отегчен и ироничен, крайно циничен. Убягва му всякакъв смисъл, животът е празен и той преминава през него без цел. За всичко това си има причина, както ще видите в следващите епизоди, и бързо ще заобичате неговия нихилизъм.

Трудно се въздържам да не ви кажа повече за сюжета, всъщност ми се иска да ви го разкажа целия. Използвам думата сюжет по възможно най-добрия начин – Патрик Мелроуз е историята на един живот. Като такъв, той не може да бъде предвиден. В този сериал няма обрати, типични „изненади“ и клиширани сюжетни елементи. Всеки следващ кадър е неочакван, а историята се развива в различни времеви периоди и не следва хронологията на събитията, което го прави още по-интересен.

Патрик Мелроуз визуално съвършенство. От продължаващата секунди заставка с крещящи цветове като жълто, розово и синьо, до геометрични кадри ала Уес Андерсън и параноични, накъсани сцени, които пресъздават отлично отдръпването от хероина – в епизодите няма нито един „обикновен“, скучен момент. Цветовете са подбрани до перфекционизъм, декорите, предметите, роклите, тапетите и всеки друг елемент на заден фон е избран с безупречен вкус и внимание към цялостното чувство, което сцената предава в точния момент. Картината е завършена от ексцентрични, нетипични, оригинални и болезнено истински герои, които все по-рядко срещаме в киното. Картината е завършена от Бенедикт Къмбърбач.

Съвсем преднамерено оставих последните редове именно за него. Няма да го хваля излишно, защото няма нужда – всеки ценител на вдъхновената актьорска игра знае, че Къмбърбач е феноменален и съвсем нов във всяка роля, която поема. В образа на Патрик, той влиза някак съвсем естествено, превъплъщението му е пълно. Не е трудно да забравиш, че всъщност гледаш сериал, а не поредица от скрити камери, които са уловили нечий живот в неговата цялост. Образът, който пресъздава, с всичките му параноични движения, саморазрушителни действия и мисли, невротично държание и английско отчаяние, оживява в целия си деструктивен чар и бавно си проправя път под кожата на зрителя. Когато един литературен герой се сдобие с лице, е трудно да си го представим по друг начин, но тук е сигурно – малко актьори биха могли да вдъхнат живот на Патрик Мелроуз така, както Бенедикт Къмбърбач успява да го направи.

Патрик Мелроуз е различен сериал. Той е истински и това е най-доброто и вярно определение за него. На моменти пресилен, точно както чувстваме света в мигове на отчаяние и безсилие. Истински, защото се стоварва върху нас и ни задушава. После, съвсем неочаквано и в някоя от причудливите си форми, идва спасението. Патрик Мелроуз улавя живота и непрекъснатата борба в търсене на някаква причина. В търсене на път нагоре.


Автор: Димитър Рахталиев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКапитан Филипс – твърде много неща в една истинска история08.01.2014

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE