Пътят на хартията – как се издава книга (част II – печатницата)

DSC_0262
Линк към част едно!
Няколко дни по-късно се отправям към печатницата на „Изток-Запад” в Божурище, за да проследя лично мастилените стъпки на книгата. В печатницата на издателството  ме посрещат книги. Ужасяващо много книги. Виждал съм големи книжарници, богати библиотеки и снимки от световни печатници, но мащабите на тези планини от хартия ме впечатляват. Повече книги отколкото можете да си представите – десетки хиляди чисто нови запечатани томове, наредени на палета, издигащи се до тавана. Огромни главозамайващи машини, които печатат, режат, подреждат. Работници, които, като пчелички, задвижват тази манифактура. Миризма на мастило, хартия и лепило. Чувството е уникално и близо до нирвана за всеки четящ човек. Срещам се с Жоро, ръководителят на целия процес на печатане. В рамките на 1 час той е мой екскурзовод из печатницата, разказва ми за пътя на книгата, за машините, хартията, работниците, говори ми със сложни и непознати за мен термини. Обяснява ми за всичко – от размерите и видове хартия, до проектирането на страниците, печатането им, съставянето на коли, рязането, свързването с корицата. Гласът му често е заглушен от чудовищните машини.

Машина за шиене на книги

Машина за шиене на книги

Преди да ме разведе Жоро ми изнася малка лекция за различните видове хартия и формати, и печати. Най-общо казано печатът се разделя на няколко вида – офсетов, ситопечат, дигитален, висок и термичен печат. Размерите на листовете са 3 основни по международния ISO стандарт – А, B и C. За печат на книги, принтиране и други се използват предимно листове формат А, за плакати и чертежи размер B и за картички, папки и други размер C. Първоначално в печатницата пристигат големи листове в размер А0 (841×1189), които впоследствие, след печата, се нарязват и сгъват на нужния размер. Най-просто обяснено с всяка следващо число (А1, А2, А3 и т.н.) листът става два пъти по-малък от предходното число. За да ви се изясни това, погледнете таблицата вдясно. За печатане на книгите се използва предимно A5, който е 16 пъти по-малък от първоначалния – А0.

Вижте още: Литературните музеи на София!

CTP машината

CTP машината

Първо влизаме в малка, затъмнена стаичка с лека оранжева светлина, заета изцяло от CTP машината, която прави т.нар. „печатна форма”. Печатната форма представлява нещо като матрицата на всяка страница. Тя се прави предварително още в  редакцията на издателството на компютър, после машината разпределя страниците и ги изкарва на голям ламаринен лист, от който после ще излязат всички останали копия на същите страници. В един печатен лист не се побира само една страница от книгата, а няколко, в зависимост от големината им. Оттам продължаваме към най-голямото помещение в печатниците.  Самите машини са огромни и респектиращи – с десетки бутони и ръчки, работещи буквално на пълна пара и бълващи през огромните си усти стотици страници в минута. Жоро повишава тон, за да се чува и ми разказва за процеса на работа на тези машини.

Листова печатна машина

Листова печатна машина

Печатната форма се слага в печатната машина, която започва да произвежда необходимите копия от нея и да пренася с мастило знаците от печатната форма (един вид носителят на информация) на празни листи хартия. За печатане се използват предимно два типа машини – ролни или листови. Ролните са много по-големи и сложни и с тях печатът излиза по-евтино, но се използват единствено за огромни тиражи над 10 000 броя, защото самите те са твърде скъпи и ненужни за малки тиражи. Книгата не се печата наведнъж, а първо се изкарват наведнъж всички необходими копия от първите, например, 8 страници (в зависимост от това колко страници са побрани в един лист печатна форма, може да са 16, може и да са 4 и т.н), после следващите 8 и т.н.
DSC_0258
При ролната машина се печатат всички страници наведнъж и двустранно, но както споменахме, тя е много по-скъпа и голяма. Затова при листовата машина се налага да се печата само на едната страница от листа, а после да се обръща на ръка на другата страна. По този начин на един печатен лист се побират от двете страни общо 16 страници, които после се сгъват и така се получава една печатна кола – тоест от един напечатан голям лист  се получават 16 страници от книгата такава, каквато я виждаме. Колкото по-голям е форматът на книгата, и съответно на печатната форма, толкова по-голяма е и самата машина, например има машина за А1 формат, за А2 формат и т.н. Понеже листите идват в печатницата в един и същ, най-големия използваем размер, преди да се разпределят по различните размери листови машини, те се режат от специална машина, която форматира печатните страници до нужните мерки.

Сгъвачна машина

Сгъвачна машина

Оттам вече напечатаните цели страници се взимат и се слагат на сгъвачна машина. Тя взима целия лист и го сгъва така, че да стане на необходимия брой страници, така вече се получава печатната кола. Отново – в зависимост от размерите на формата зависи колко пъти ще се сгъне колата. Нека вземем за пример един лист А0, на който са напечатани общо от двете страни 36 страници, следователно – той ще се сгъне 16 пъти. След това, с друга машина, вече сгънатите коли се подреждат по различни сектори (колкото са броя на колите). Във всеки сектор има кола с различно съдържание. Машината ги смуква един по един и автоматично ги подрежда подред.

Сгъване на коли

Сгъване на коли

Веднага след това на N-та поред различна машина колите се залепват с лепило (или при луксозните издания – шият), за да станат едно цяло. После се изрязва горната и долната част на книгата, за да могат сгънатите от сгъвачната машина страници да могат да се разгръщат. При твърдите корици процесът е още по-сложен, защото, както се убедих с очите си, и до днес всичко се лепи, шие и прави на ръка, а материалите са много по-скъпи и трудни за обрабтока. Следва залепянето на корицата, събирането и пакетирането в палети, разпространението в книжарници  и така докато книгата бъде купена от някого, който мрънка за високите цени, но не знае за колко много неща всъщност плаща.

Лепене

Лепене

Сами виждате колко сложен, продължителен и скъп процес е издаването на една книга. От търсенето й, до договарянето с автора, превода, редакцията, та чак до идването й в печатницата, преминаването през десетки различни процеси и обработки, за да завърши пътя си  до своята последена дестинация – библиотеката на читателите. Процес, в който се влагат много пари, по който работят десетки различни хора от всякакви професии и още толкова сложни, големи, скъпи и трудни за поддръжка машини. Затова сега вземи своята любима книга в ръце, затвори очи, помириши страниците й и опитай да си представиш огромния и изпълнен с препятствия път, който е изминала, за да заплени съзнанието ти и да ти предизвика безсънни нощи, за да пристигне на правилното място – в твоите ръце. Ето това е чарът на печатните издания. Чар, който дигиталните никога не могат да имат. Затова нека му се радваме, докато можем…
Линк към част едно!

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to