
Печатната форма се слага в печатната машина, която започва да произвежда необходимите копия от нея и да пренася с мастило знаците от печатната форма (един вид носителят на информация) на празни листи хартия. За печатане се използват предимно два типа машини – ролни или листови. Ролните са много по-големи и сложни и с тях печатът излиза по-евтино, но се използват единствено за огромни тиражи над 10 000 броя, защото самите те са твърде скъпи и ненужни за малки тиражи. Книгата не се печата наведнъж, а първо се изкарват наведнъж всички необходими копия от първите, например, 8 страници (в зависимост от това колко страници са побрани в един лист печатна форма, може да са 16, може и да са 4 и т.н), после следващите 8 и т.н.

При ролната машина се печатат всички страници наведнъж и двустранно, но както споменахме, тя е много по-скъпа и голяма. Затова при листовата машина се налага да се печата само на едната страница от листа, а после да се обръща на ръка на другата страна. По този начин на един печатен лист се побират от двете страни общо 16 страници, които после се сгъват и така се получава една печатна кола – тоест от един напечатан голям лист се получават 16 страници от книгата такава, каквато я виждаме. Колкото по-голям е форматът на книгата, и съответно на печатната форма, толкова по-голяма е и самата машина, например има машина за А1 формат, за А2 формат и т.н. Понеже листите идват в печатницата в един и същ, най-големия използваем размер, преди да се разпределят по различните размери листови машини, те се режат от специална машина, която форматира печатните страници до нужните мерки.

Оттам вече напечатаните цели страници се взимат и се слагат на сгъвачна машина. Тя взима целия лист и го сгъва така, че да стане на необходимия брой страници, така вече се получава печатната кола. Отново – в зависимост от размерите на формата зависи колко пъти ще се сгъне колата. Нека вземем за пример един лист А0, на който са напечатани общо от двете страни 36 страници, следователно – той ще се сгъне 16 пъти. След това, с друга машина, вече сгънатите коли се подреждат по различни сектори (колкото са броя на колите). Във всеки сектор има кола с различно съдържание. Машината ги смуква един по един и автоматично ги подрежда подред.

Веднага след това на N-та поред различна машина колите се залепват с лепило (или при луксозните издания – шият), за да станат едно цяло. После се изрязва горната и долната част на книгата, за да могат сгънатите от сгъвачната машина страници да могат да се разгръщат. При твърдите корици процесът е още по-сложен, защото, както се убедих с очите си, и до днес всичко се лепи, шие и прави на ръка, а материалите са много по-скъпи и трудни за обрабтока. Следва залепянето на корицата, събирането и пакетирането в палети, разпространението в книжарници и така докато книгата бъде купена от някого, който мрънка за високите цени, но не знае за колко много неща всъщност плаща.

Сами виждате колко сложен, продължителен и скъп процес е издаването на една книга. От търсенето й, до договарянето с автора, превода, редакцията, та чак до идването й в печатницата, преминаването през десетки различни процеси и обработки, за да завърши пътя си до своята последена дестинация – библиотеката на читателите. Процес, в който се влагат много пари, по който работят десетки различни хора от всякакви професии и още толкова сложни, големи, скъпи и трудни за поддръжка машини. Затова сега вземи своята любима книга в ръце, затвори очи, помириши страниците й и опитай да си представиш огромния и изпълнен с препятствия път, който е изминала, за да заплени съзнанието ти и да ти предизвика безсънни нощи, за да пристигне на правилното място – в твоите ръце. Ето това е чарът на печатните издания. Чар, който дигиталните никога не могат да имат. Затова нека му се радваме, докато можем…
Линк към част едно!
1|2





