Пътят на хартията – как се издава книга (част I – издателството)

19.01.2015
"Малкият" склад
„Малкият“ склад

В началото най-важно е да избереш книгата, която искаш да издадеш. За целта преглеждаш тонове католози, следиш пазара в чужбина, а когато попаднеш на нещо интересно, започваш да четеш ревюта на блогъри и отзиви от читатели. И двамата сортират книги, но по различен начин. Христо чете много, гледа каталози и се води от оценки и мнения в най-големия книжен сайт в света – Goodreads. Благой пък прави дългосрочно проучване на база „жанр, автор, стил”. Чете много мнения на хора, които обичат вече доказал се и издаден автор и препоръчват друг писател или книга към същата таргет аудитория. Неговият любим сайт за целта е Amazon. След десетки часове търсене, проучване, а накрая прочит на самия текст в оригинал, Христо и Благой решават дали нещо им харесва и ако отговорът е „да”, започват реализирането му на български.
4

След като са харесали дадена книга, от издателството се свързват с литературните агенти, които държат правата й за нашия регион. Обикновено това са български литературни агенции, които имат в каталозите си стотици автори и само чакат някой да прояви интерес към тях. Нещо, което малко хора знаят, е, че правата на един автор могат да бъдат държани от няколко агенти за различните райони по света. Стивън Кинг например има български агент, който директно комуникира с американските му издатели и така правата се уреждат директно и бързо. Христо ми разказва за другата крайност. Харесал е книга на японска авторка и е искал да сключи договор с нея. Пише до Япония, за да пита от кого трябва да купи правата. Оттам го изпращат в САЩ, а от САЩ – в Сърбия. Оказва се, че правата за тази авторка за нашия регион са именно там. Често пък от Сърбия идват в България, за да сключват договори, които се държат от родни агенции. Щом открият кой точно държи правата (не винаги лесна задача), започват преговори, в които литературният агент играе ролята на посредник между издателството и автора. Щом цената и тиражът са уточнени, идва ред на договор и книгата вече може да се издаде. Издателството има правата в срок от 4-6 години, като след изтичането им договорът може да се поднови.

Съпоставка с оригиналните и българските издания
Съпоставка с оригиналните и българските издания

„Добре, избирате книга, купувате правата и след това какво?” „Ами след това идва най-сладкият момент – реализираш книгата по възможно най-готиния начин”, отговаря ми Благой с усмивка. Първата задача е преводът. Обикновено от „Изток-Запад” дават на преводача около 100 страници на месец, защото е по-важно книгата да стане наистина качествена. Има преводачи, които достигат както по 200 страници на месец, така и по 50. Хонорарите също варират (най-често между 4-12 лв.) – зависи колко е реномиран преводачът и колко сериозна и потенциално хитова литература се превежда. „Аз бих казал средно 6 лв (на страница). за художествена и 8 за нехудожествена литратура”, казва Благой.

Офисът
Офисът

След това книгата се „рафинира” – минава през коректор и редактор. Ако е научна – и през консултант. Когато е напълно завършена като текст, се странира – т.е. „излива се” и придобива завършен и готов за печат вид. Странирането не е лесно и включва внимателно и бавно обработване на текста. Прави се дизайн, наместват се страниците и преносите, определя  се броят на печатните коли. Рисува се корица, разчупва се цялостната форма, избират се шрифтове… Книгата трябва да бъде привлекателна за окото и сама по себе си да е произведение на изкуството.

След това книгата потегля към печатницата. „Друга Вселена и още по-сложни процеси”, обобщава Благой. За разпространението се работи както с най-големите вериги книжарници, така и с по-малки из цялата страна. То започва в деня, в който книгата е напечатана, и завършва, когато от книгата не е останала и една бройка (което може и да не се случи). Бусовете на издателството я разнасят из офиси, борси, книжарници из цялата страна, а по-големите вериги идват и си ги взимат сами. През цялото време върви и активна рекламна кампания, която не е за пренебрегване.

Две от най-скъпите и мащабни книги на издателството
Две от най-скъпите и мащабни книги на издателството

Замислете се внимателно следващия път, когато се оплачете от цената на някоя книга. Да, понякога издателствата „надуват” цените си, но обикновено са оправдани. Всяко едно издателство трябва да плати за правата на книгата, за печат, разпространение и заплати на всички, които се грижат процесът да върви, а накрая се добавят и 20% ДДС. Христо ми дава още един пример – „Потребителското поведение” на Майкъл Соломон, една от най-луксозните и скъпи книги в България, е на колосалната цена от 120 лв. Но в същото време издателството е дало почти 50 000 лв., за да я реализира след дълги месеци непрестанна работа. Сами изчислете колко копия трябва да продаде книгата, за да не бъде на загуба.

Преди да тръгна и да бъда погълнат отново от петъчна София, благодаря на Христо и Благой за страхотния и, уви, неизчерпаем разговор. Няколко дни по-късно се отправям към печатницата на „Изток-Запад” в Божурище, за да проследя лично мастилените стъпки на книгата.

Линк към част две – „в печатницата“

Очаквайте част втора.

Това не е платен материал. бел.автор

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЧетири писателки, които промениха светогледа ни02.05.2020

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика