Кино

Пет филма, с които да преживеем #НАПлийкс

22.07.2019

Българската власт от известно време ме подтиква напук да правя аборти всеки ден, да си нахъсвам кучето срещу неприятни хора, да съм би, хомо, даже транс, да дъня чалгия в малките часове, да бия мъжа си и, като криворазбрала феминистка, да го чакам да ми прави салата. Е, вече мога да добавя към списъка и това, че структурата на Националната агенция за приходите ме отказа някога в бъдеще да си подам данъчна декларация върху крупните суми от журналистически хонорари. И, да – просто си говоря, защото съм от онези, които и догодина ще си пуснат декларацийката и ще си платят данъчето.

Онзи ден се редях на гишетата за предварителна продажба в централнософийската майка железница, за да си купя билет за Бургас и да взема годишния си отпуск точно както изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова прави в момента. Използвам случая персонално да я поздравя и да я уверя, че действително нужда да прекъсва почивката си заради някакви си 5,1 милиона лични данни – няма!

Жената пред мен купуваше спални места за четирима в две посоки, разбирайте – отне поне двайсетина минути да бъде обслужена. Попитаха я за първите шест цифри от ЕГН-то ѝ, тя се обърна към мен и се засмя: „Ех, вече започва да ме хваща срам да си казвам ЕГН-то – остарявам!“, а аз със също толкова весел тон ѝ отговорих: „Не се притеснявайте, госпожо, вече всички си знаем и ЕГН-тата, и адресите…“. Много весели ситуации в ежедневието създава този теч! Смях пада!

Освен че създава весели ситуации, #НАПлийкс ме подсети и за няколко добри хакерски филма, които с радост си припомних и почти ме накараха да забравя, че данните ми са изтекли. Представям ви пет филма за киберпространството, които евентуално за малко ще ви разсеят от теча на данни от НАП:

„Матрицата“ (‘The Matrix’, 1999)

„Матрицата“ е абсолютна класика във филмите, посветени на киберпространството. Киберпънк от високо ниво за моята млада и развълнувана от Нео и Киану Рийвс душа – дори сред най-красивите отрочета на този жанр. Особено ми харесва идеята, че светът не съществува, а ние се носим из злободневието само наужким, а всъщност по цяла вечност се излежаваме в контейнери с лепкава плазма. Звучи по-приятно от това да ти откраднат данните, които държавата те е задължила да предоставиш и доста по-добре от вероятността тази същата държавата да те накара да си платиш за смяната на личната карта.

„Мъжете, които мразеха жените“ / „Момичето с драконовата татуировка“ (‘Män som hatar kvinnor’, 2009 / ‘The Girl with the Dragon Tattoo’, 2011)

Нуми Рапас в „Мъжете, които мразеха жените“ (2009)

Първият филм е шведски, вторият е американски – и двата са базирани на първата книга от поредицата „Милениум“ на шведския писател Стиг Ларшон. Харесвам шведския повече, но пък комбинацията Руни Мара и Дейниъл Крейг е твърде добра, за да не се спомене.

Руни Мара и Дейниъл Крейг в „Момичето с драконовата татуировка“ (2011)

Хакерската нишка в двата филма идва от персонажа на Лисбет Саландер, която безпощадно се рови из лични кореспонденции, банкови сметки, бази данни и неща, които представляват нули и единици и мозъкът ми не разбира. И двата филма следват историята от книгата без много промени, което е напълно разбираемо, защото базата им е твърде добра, за да бъде твърде модифицирана. И двата филма преплитат зловещо трагични разкази за миналото и настоящето чрез още по-плашеща нормалност, но и с много истинска привързаност. И двата филма са сурови отвън и крехки отвътре, точно както суров е пътят на подаване на данъчна декларация, но крехка е сърцевината на системата.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваЛитературата, която оживява на екран през 201902.08.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика