Пет филма, за да преживееш Свети Валентин като необвързан

Дори и когато съм имала връзка, не съм харесвала Свети Валентин. Не само, защото по български такъв феномен няма, понеже денят е отреден единствено и само на бай Трифон, както и на борбите за оцеляване на черния ти дроб, но и защото празникът не е нищо повече от приумица на капиталистите за масово разоряване.

 

За зла участ Свети Валентин е тачен от много хора и особено от онези, които си мислят, че един букет отбива цяла година нехайство, защото явно не са чували поговорката за лястовичката и пролетта. Фенове на този ден често са и поклонниците на „Петдесет нюанса сиво“ – филм, който травмира финансово и емоционално стотици хора вече трета година. Но докато на Свети Валентин мистър Грей е зает само с това, да изпълва фантазиите на съзряващи жени и отчаяни съпруги и да трупа пари на създателите си, нормалните, необвързани хора просто трябва да преживеят деня.

Да, няма какво да си кривя душата – да си необвързан в ден, в който целият свят решава, че се обича, а и че трябва да ти го навира в носа, си е предизвикателство. Започваш да правиш разни равносметки и дори когато стигнеш до извода, че Свети Валентин е въздух под налягане и капиталистическа подлост, пак излизаш като загубеняк, понеже не си обвързан и по тая логика задължително си нещастен завистник. Не ме разбирайте погрешно. Прекрасно е да бъдеш във връзка, изградена на взаимни любов и уважение, но истински смело е да направиш избор да си сам, ако алтернативата са отношения, изкарани от психо-трилър с привкус на турски сериал.

Колкото и философски да подхождам към този празник, няма как да не се сетя какви пародии се разиграват покрай него – като се започне от фейсбук и се свърши до улиците на града. На този ден светът е пълен с излияния, но и с клюки, както и с подаръци, които трябва да са възможно най-шантави, за да съберат лайкове в Инстаграм. Като един странен букет, който ми се заплете в косата миналата година в препълнено метро. Още се чудя какво ли стана с младежа и дали има още приятелка, след като беше решил да превозва букет със стърчащи цветя и съчки в препълнено метро точно в часовете след работа. Друг феномен около Свети Валентин е да приключиш връзката си точно на него. Няма да ви споменавам, че и на подобни драми съм ставала неволен свидетел…

Това, което констарирам, е, че този така наречен празник е голям стрес за повечето двойки и докато дойде ред, да се успокоиш и да се насладиш на празника, той почти е свършил, а на другия ден те чака равносметка за похарчените разходи. А уж любовта не била пари.

Но любовта лекува всеки стрес. С колкото и нерви да е свързан Свети Валентин, той все пак е повод да прекараш време с половинката си, а това в най-добрия случай трябва да е радостно. Какво обаче да правят всички необвързани хора, забравени неволно или съвсем нарочно от вълшебните стрели на Купидон? Чела съм, че в някои страни се организират парти-протести срещу празника, декорирани с черни балони и разбити сърца. Не смятаме да отиваме толкова далеч, но решаваме „под моста“ да приютим всички сингъл хора на този ден и да им предложим пет филма, които рефлектират същността на връзките и любовта и дори те карат да се чувстваш по-добре, че в момента си сам. Дори и да не ви харесат, имайте предвид, че всеки вариант е по-добър от това, да гледате „Петдесет нюнса бла“ по принуда или да имате партньор, който е социопат със странни сексуални фетиши. Обвързаните хора молим за снизхождение, както и за голяма доза чувство за хумор. Ето го и списъка.

5. „Берлински синдром“

Съвсем тематично филмът „Берлински синдром“ беше представен точно на 14-и февруари миналата година на ежегодния германски филмов фестивал „Берлинале“. Историята ни отвежда в Берлин, където младата австралийска фотографка Клер (Teреза Палмер) е дошла в Германия, готова за нови приключения, само с голяма раница на гръб. Запознанството и с мистериозния берлинчанин Анди (Макс Римелт) отключва авантюристичните й желания, които я карат да го посети в апартамента му. Това, което тя обаче не знае, е, че престоят й ще бъде по-дълъг от плануваното.

След този филм не само се радвах, че не съм обвързана, но и се чудех как ще съм способна да се обвържа отново. Филмът е автентичен, най-вече заради добре предадената берлинска атмосферата. Дълго време, след като го гледах, се оглеждах с недоверие сред хората по улиците. Надхвърляйки своя буквален смисъл, историята може да бъде и добра метафора за някои връзки ала „твърде хубаво е, за да е истина“. Често хубавото действително не е истина, но преди човек да го осъзнание, прекарва дълги часове в страдание и агония в метафоричния апартамент на някоя токсична връзка, която някои погрешно наричат „любов“.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to